Грета Гарбо е една от най-удивителните мистерии на Холивуд. Тя умишлено поддържа своята тайнственост, отказва да участва в светски събития, не дава автографи, не отговаря на писма от фенове и рядко дава публични изявления. Не се появява на церемонии по връчването на наградите Оскар, дори когато е номинирана. Това изгражда около нея култ към загадъчност, който продължава и след оттеглянето ѝ от киното.
Актрисата предпочита мъжки обувки и дрехи и на нея се приписва популяризирането на широката шапка. Заради приноса ѝ към киното през 1960 г. е удостоена със звезда на Алеята на славата в Холивуд. През 1985 г. на нейно име е кръстена звезда в съзвездието Лъв. През 1999 г. Американският филмов институт я нарежда на пето място в списъка на „100-те най-велики звезди на всички времена“, в категорията на класическите актриси. Най-любопитното от загадъчния ѝ живот е събрано в следващите редове.
1. Родителите
Бащата, Карл Алфред Густавсон, се мести в Стокхолм, за да стане независим и работи първоначално като каменоделец, но поради влошеното си здравословно състояние е принуден да работи за по-малко пари като чистач на улици, бакалин, фабричен работник и помощник-месар. Той се жени за Анна Ловиса Йохансон, която се мести от Хьогсбю. Тя работи като домашна прислужница и по-късно започва работа във фабрика, за да издържа семейството.
2. Раждането
Грета Ловиса Густавсон е родена на 18 септември 1905 г. в Сьодермалм, Стокхолм, Швеция, в 19:30 ч. Тя е третото и най-малко дете в семейството. Има по-голям брат, Свен Алфред, и по-голяма сестра, Алва Мария. Вкъщи всички я наричат „Ката“ – галено шведско прозвище, което се използва често за малки деца. Това име остава в семейството и в приятелския ѝ кръг в Стокхолм, дори и когато започва да се снима в киното.
3. Детството
Семейството е бедно и живее в тристаен апартамент със студена вода и външна тоалетна, като дели сградата с още няколко бедни семейства. Условията са сурови, особено през зимата, когато студът се промъква през пролуките на прозорците, а децата често боледуват.
Грета посещава местното основно училище, но не блести с особени успехи и често отсъства заради болестите. Не обича да говори в клас и е много срамежлива. Учителите я описват като умна, но прекалено кротка. В същото време има богато въображение, обича да чете и се интересува от театър. Момиченцето често ходи с изтъркани обувки и износени дрехи, преправени от майка ѝ, която сама шие облеклото на децата си.
4. Загубата
Испанският грип се разпространява в Стокхолм през зимата на 1919 г. и баща ѝ, с когото е много близка, се разболява и губи работата си. Грета се грижи за него, като го води в болницата за седмични лечения. Въпреки това той умира скоро след това. Семейството изпада в още по-голяма бедност, а тя е принудена да напусне училище, за да започне работа.
Започва като помощник в бръснарски салон. След това работи в универсалния магазин „PUB“. Първоначално е обикновена продавачка, но благодарение на поразителната ѝ външност много скоро я забелязват и я молят да позира за рекламни снимки на дамски шапки и облекло. Появява се в каталози и витрини и дори участва в рекламен късометражен филм, наречен „Как не трябва да се обличаме“, скеч, показван в киносалоните преди основния филм.
5. Киното
Именно снимките и рекламите водят до това, че я забелязват. През 1922 г. режисьорът Ерик А. Петшлер ѝ дава малка роля в комедията си „Петър Скитникът“. От 1922 до 1924 г. учи в Кралската академия за драматично обучение в Стокхолм. През 1924 г. е привлечена от финландския режисьор Мауриц Стилер за главната роля във филма му „Сагата за Йоста Берлинг“.
Филмът има голям успех в Швеция и се прожектира и в Германия. Именно там Гарбо е забелязана от американския продуцент Луис Б. Майер, шеф на „Metro-Goldwyn-Mayer“, който пътува из Европа в търсене на нови таланти. Той кани Стилер да работи в Холивуд и настоява да доведе младата актриса със себе си.
През 1925 г. Грета отива в Холивуд, без да говори английски. След 10-дневно пътуване с кораба „SS Drottningholm“, пристига в Ню Йорк, където стои повече от шест месеца без ангажимент. Неин шведски приятел в Лос Анджелис се свързва с Ървинг Талберг, който се съгласява да ѝ даде проба на екрана. Талберг е впечатлен и взема актрисата под крилото си, като урежда да ѝ оправят зъбите, и я записва на уроци по английски. Дебютира в Холивуд с филма „Потокът“ и веднага впечатлява публиката.
6. Псевдонимът
Мауриц Стилер не само предлага на Грета първата ѝ голяма роля в негов филм, но и поема лична отговорност за оформянето на нейния публичен образ. Той смята, че фамилията „Густавсон“ звучи прекалено обикновено и шведски, за да бъде приета от международната публика и особено в Холивуд.
Стилер решава да ѝ даде ново име, по-звучно, по-мистериозно и подходящо за екрана. Оставя „Грета“ като част от оригиналното ѝ име, но заменя фамилията ѝ с напълно нова – „Гарбо“. Изборът на фамилията остава предмет на спекулации. Някои предполагат, че „Гарбо“ може да е вдъхновено от финландски или скандинавски фамилни наименования, които завършват на „-бо“, и е кратко, звучно и лесно за произнасяне. Други смятат, че Стилер просто избира фонетично приятно и екзотично звучащо име, което да подчертае нейната идентичност и различен чар.
7. Връзките
Актрисата никога не се омъжва, няма деца и живее сама през по-голямата част от зрелия си живот. Най-известната ѝ връзка е с колегата ѝ Джон Гилбърт, с когото живее през 1926 и 1927 г. Скоро след началото на романса им Гилбърт започва да ѝ помага да развива актьорски умения на снимачната площадка и я учи как да се държи като звезда, да общува на партита и да се справя с шефовете. Твърди се, че той ѝ предлага брак многократно и тя накрая приема, но се отказва точно преди сватбата.
През 1937 г. се запознава с Леополд Стоковски, диригент на Филаделфийския оркестър. Имат кратка, но широко отразена в медиите връзка, докато пътуват из Европа. В дневника си Ерих Мария Ремарк описва, че има връзка с нея през 1941 г., а в мемоарите си Сесил Бийтън описва, че има отношения с нея през 1947 и 1948 г.
През 1941 г. тя се запознава с роденият в Русия милионер Джордж Шлее, който е женен. Той разделя времето си между нея и съпругата си, превръщайки се в близък спътник и съветник на Гарбо до смъртта му през 1964 г.
Предполага се също, че тя има интимни връзки както с мъже, така и с жени. Сред жените, за които се твърди, че имат отношения с нея, са театралната и екранна актриса Лилиан Ташман и звездата от нямото кино Луиз Брукс. През 1931 г. Гарбо се сприятелява с писателката Мерседес де Акоста. Двете остават приятелки в продължение на почти 30 години, през които Гарбо пише на де Акоста 181 писма, картички и телеграми.
8. Принципите
Грета Гарбо е една от малкото звезди по онова време, които сериозно се интересуват от здравословния начин на живот, като ключ към дълголетието и поддържането на добро физическо състояние. Във времена, когато повечето холивудски звезди нямат особено отношение към храненето си и често се отдават на преяждане и бурни партита, тя се отличава със своята дисциплина и избор на хранене.
Още от малка е чувствителна към това какво слага в устата си и вярва, че храната не е просто средство за утоляване на глада, а начин да се поддържа баланс в тялото и духа. Придържа се към вегетарианството, което в онези години е било доста необичайно, особено сред публичните личности. Вярва, че храната оказва пряко влияние върху кожата, енергията и цялостното състояние на организма. Това убеждение я кара да избягва тежки и мазни храни, както и алкохол, и тютюн.
9. Сътрудничеството
Малцина знаят, че по време на Втората световна война актрисата тайно сътрудничи на “Office of Strategic Services” – американската шпионска агенция, предшественик на днешното ЦРУ. През 1940 г. след като се оттегля от киното, Гарбо остава изключително влиятелна фигура, особено в средите на богатите и политически активните кръгове.
Тя има двойно гражданство – шведско и американско и поддържа контакти с фигури от Швеция, Германия, Швейцария и САЩ. Именно тези връзки ѝ придават разузнавателна стойност. Предоставя информация на американското разузнаване за политически настроения в неутрална Швеция, където продължава да има много близки. Установява неофициални контакти с лица, за които се подозира, че са свързани с нацистка Германия.
Получава задачата да наблюдава определени фигури в Холивуд, включително чужденци с дипломатически статут или съмнителни връзки. Поддържа връзка с британския шпионин Рьо фон Клеберг, който също съдейства на Съюзниците чрез неофициални канали.
10. Смъртта
През 1984 г. успешно е лекувана от рак на гърдата. Получава шестчасови диализни процедури три пъти седмично в болницата в Ню Йорк. В края на живота си страда от стомашно-чревни и парадонтални заболявания.
Актрисата си заминава от този свят в неделя, на Великден – 15 април 1990 г., на 84-годишна възраст, в резултат на пневмония и бъбречна недостатъчност. Кремирана е, а прахът ѝ е погребан девет години по-късно, през 1999 г., в гробището “Skogskyrkogården”, южно от родния ѝ Стокхолм – място, признато за обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е право, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
