Габриел Гарсия Маркес категорично може да бъде определен за един от най-обичаните писатели на XX век. Автор е на класики като „Сто години самота“ и „Любов по време на холера“. Книгите му са преведени на 37 езика и са се превърнали в любимо четиво на милиони литературни фенове по целия свят.
Какво обаче знаем за Габо, както почитателите му го наричат? Каква част от любопитната му биография е известна? Днес ви предлагаме само малка част от нея, събрана в 10 любопитни факта за Габриел Гарсия Маркес.
1. Раждане
Историята на Габриел Хосе де ла Конкордия Гарсия Маркес започва на 6 март 1927 година в Аракатака, Колумбия. Роден е в семейството на телеграфист, хомеопат и аптекар по професия и поет по душа и отгледан от родителите на майка си, Габриел е най-голямото от общо 12 деца.
2. Детство
В ранната детска възраст грижи за него са полагали неговите баба и дядо, които повлияват значително за създаването на мирогледа на бъдещия писател. Вместо приказки за лека нощ – дядо му (който бил полковник) му разказвал истории за Гражданската война, а баба му истории за призраци. Когато е едва на 8 години, той преживява смъртта на дядо си. Малко след това той е принуден да заживее при родителите си.
3. Образование
Докато учи в лицея, Габриел Гарсия Маркес рисува карикатури и пише хумористични поеми. Заради сериозното си излъчване и липсата на атлетична фигура получава прякора „Старикът“ от своите съученици. Въпреки че е приет да учи Право в Колумбийския университет в Богота, неговите интереси са в сферата на Журналистиката. След като спира да ходи на лекции, Маркес става част от кръга на литератори, художници и журналисти социалисти. В крайна сметка така и не завършва висшето си образование.
4. Кариера
В колумбийското издание „El Espectador“ Габриел Гарсия Маркес работи като репортер – с това започва кариерата му в журналистиката. Рим, Париж, Барселона, Ню Йорк и Каракас са само част от градовете, в които Габо е кореспондент.
5. „Разказ за едно корабокрушение“ – историята
Историята на първата творба на Габриел започва през далечната 1955 година. Тогава военният кораб „Калдас“ заедно с целия си екипаж потъва, а единственият оцелял е Луис Алехандро Веласко. При завръщането си на сушата, той разказва на журналистите, че корабът е пренасял контрабандни стоки със знанието и покровителството на правителството. В резултат на всичко това Веласко е уволнен, а Гарсия Маркес е изпратен като кореспондент в чужбина.
6. Брак
Запознава се със съпругата си Мерседес Барча, когато тя била едва на 9 години. Оженили се 17 години по-късно – през 1958 година. Плод на любовта им са двамата им Родриго Гарсия (режисьор) и Гонсало Гарсия (графичен дизайнер).
7. Успехът на книжния пазар
Световната слава на Гарсия Гарсия Маркес идва с публикуването на книгата „Сто години самота“ през 1967 година. Докато пише книгата, в продължение на 18 месеца, той продава колата си, взима храна на кредит, залага имущество и пуши по 6 кутии цигари на ден. Жертвите покрай писането на „Сто години самота“ обаче дават своите плодове. Книгата жъне небивал световен успех.
8. Маркес и България
През 1993 година Габо научава за измама с продажбите и печалбите от книгите му у нас. Въпреки факта, че почти всяко българско семейство има по една негова книга, според официалната статистика тиражите на българските издания на романите му са минимални. В резултат писателят забранява неговите произведения да се печатат и тиражират в страната ни. Едва през 2010 г. агентите на Маркес постигнаха компромис и успяхме да се запознаем със „Спомен за моите тъжни проститутки“, „Двайсет странстващи разказа“, „Любов по време на холера“ и „Хроника за една предизвестена смърт“.
9. Призове
За романа си “Сто години самота” през 1972 г. Маркес получава литературната награда “Ромуло Галегос”. Любопитен факт е, че подарява чека за нея от 22 750 долара на своя приятел Теодоро Петкоф – венецуелски комунист от български произход. В колекцията си Габо има още една награда, свързана с България. През 1976 г. писателят получава Международната награда за мир, демокрация и социален прогрес. Призът му е връчен от Тодор Живков в Мексико, където той е начело на голяма българска делегация. През 1982 г. Гарсия Маркес е удостоен и с Нобелова награда за литература за цялостно творчество.
10. Смърт
През 1999 г. Габриел Гарсия Маркес е диагностициран с рак на лимфните жлези. Той претърпява 2 тежки операции. Химиотерапията, на която е подложен в болница в Лос Анджелис, се оказва успешна и болестта изглежда излекувана. На 17 април 2014 г., след кратка хоспитализация, Габриел Гарсия Маркес умира в Мексико на 87-годишна възраст. Съпругата му и двамата му синове са били край него до последния му път.
Иван учи „Книгоиздаване“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Обича книгите, а любимият му жанр са автобиографичните. Мечтае един ден да пише пътеписи. Неговото мото е: „Никога не се предавай!“
