“Към всичко подхождай с любов – към цветето, към дървото, към птицата и човека. Иначе няма да разбираш, тоест – да прощаваш.”
Това са думи на великия Емилиян Станев. Той не е просто писател. Той е от онези огромни таланти, които сякаш е преживял животите и на цветето, и на дървото, и на птицата, и на всеки един от героите си.
Творбите му са живописни картини от думи, които не оставят въображението ти на мира. Задължително след като прочетете тези 10 любопитни факта за Станев, прочетете и някоя от творбите му.
1. Раждането
Емилиян Станев е роден в Търново на 28 февруари 1907 година. Детството си прекарва най-вече в градовете Търново и Елена, където живее дълго заедно със семейството си.
Баща му често го води из блата, мочурища, гори и полета, за да ловуват. Това предопределя любовта към природата, страстта към животните и майсторството му в описването на детайлите.
2. Талантите и интересите
След 1928 година се премества в София, където първоначално учи живопис при проф. Цено Тодоров. С лекота е могъл да стане и художник, но не доразвива таланта си. По-късно следва в Свободния университет със специалност финанси и кредит.
Професионално Емилиян Станев се изявява на няколко поприща: в периода 1932-1944 година е общински чиновник в София, през 1945 е управител на горско стопанство в село Буковец, Ловешко, след това става началник отдел във в. “Литературен фронт” и сътрудник към редица периодични издания като “Съдба”, “Завети”, “Златорог”, “Изкуство и критика”, “Венец”, “Българска реч” и други.
3. Псевдонимът
Записан е в гражданските регистри като Никола Стоянов Станев. Сам променя рожденото си име. Псевдонимът си избира през 1932 година, преди да бъде отпечатан разказът му “Крадецът и кучето”. Избира името “Емилиян”, за да го отличи от съименника му – историкът Никола Станев.
4. Творчеството
Емилиян Станев публикува първите си произведения през 1931 година. Първата му книга – “Примамливи блясъци” е издадена през 1938 година. Следващата му книга е сборникът “Сами”, с който поставя началото на цикъл от произведения за природата и човека.
Следват още “Вълчи нощи”, “Делници и празници”, “Дива птица”, “В тиха вечер”. През 1948 година излиза едно от най-известните му произведения – повестта “Крадецът на праскови”. След 1950 година, в продължение на 14 години работи върху своя роман “Иван Кондарев”, в който са описани събитията свързани със Септемврийското въстание от 1923 година.
5. Първият брак
Първата съпруга на писателя е врачанката Екатерина Пантелеева Могиланска. Доста години след тяхната раздяла, той ѝ признава, че тя го е вдъхновила за незабравимите му героини от “Търновската царица” и “Крадецът на праскови”.
След развода им тя унищожава всички документи, снимки и писма, опитвайки се да изтрие спомена за 10-годишния им общ живот, започнал щастливо и завършил с раздяла. А Емилиян Станев също заличава фактите за своя първи брак дори от биографията си.
6. Вторият брак
Още преди раздялата с Екатерина, писателят среща друга жена, в която се влюбва от пръв поглед. Тя се казва Надежда и е омъжена за големия художник проф. Илия Петров. Семейният им живот обаче не е щастлив. “Не е хубав, но се запомня”, отбелязва за Емилиян след години Надежда в своя “Дневник с продължение”.
Емилиян Станев и съпругът на Надежда Илия се познават от години и са приятели, защото ловуват заедно. Скоро и за тримата става ясно, че трябва да намерят изход от създалата се ситуация. Двамата мъже сядат на масата, пият по няколко чаши червено вино и Илия Петров казва на писателя: “Не си заслужава да си разваляме приятелството заради една жена. Вземи я! Бъдете щастливи!”
И след 13 години съвместен живот, Илия и Надежда се разделят, а една година след това, през 1949 година, тя и Емилиян се настаняват да живеят в нейния апартамент.
7. Флиртът с политиката
Емилиян Станев е бил и политик – има един мандат като народен представител. След това се оттегля и казва, че в Народното събрание трябва да избират едноръки хора, които да гласуват по един и същ начин. Писателят е депутат от Димитровград и съдейства за откриването на театър в града.
Той е единственият народен представител от времето на социализма, който гласува за нещо с “против”. Не е съгласен с приемане на закона, който предвижда на писатели да се дават пари преди да е ясно дали изобщо ще напишат някаква книга.
8. Признанията
От 1974 година, писателят е академик. Носител е на Националната награда “Йордан Йовков” за 1975 година. През 1977 година е удостоен със званието “Герой на социалистическия труд” – по случай 70-годишнината от рождението му и за неговите големи заслуги към българската литература.
През същата година е обявен за почетен гражданин на Димитровград. За цялостното си анималистично творчество за деца е удостоен с наградата “Ханс Кристиян Андерсен”.
9. Смъртта
Умира на 15 март 1979 година в София на 72-годишна възраст. По негова воля е погребан във великотърновските гробища.
10. ЮНЕСКО
Шрез 2007 година, името на големия български писател е включено от ЮНЕСКО в списъка на личностите, които са международно чествани. Случва се по повод 100 години от рождението му. Това е признание за неговия изключителен принос към световното литературно и културно наследство.
Част от събитието е колективно четене на новелата му “Крадецът на праскови” на 20-те езика, на които е издадена: всички европейски езици, японски, китайски, хинди, арабски.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е право, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
