Антоан дьо Сент-Екзюпери е писател, пилот, пионер, приключенец, мечтател, един малък, но безстрашен принц, затворен в тялото на огромен мъж. Първата си приказка пише, когато е едва 6-годишен. В семейството му го наричат Краля слънце заради златистите му коси, в колежа пък му казват Лунатика, защото прекарва вечерите, вперил поглед в звездите. За приятелите си е Сент-Екс или Тони, а в замяна им звъни посред нощ, за да им чете черновите на творбите си.
Две години работи като контрольор в предприятие за производство на тухли, а след това е представител на камионите “Сорер”, пътува из цялата страна, не продава нито един камион, но започва да пише. Добавя тирето към фамилията си след пристигането си в Съединените щати, защото се дразни от това, че американците се обръщат към него с “г-н Екзюпери”. Умира там, където винаги иска да бъде – в небето и на 44 години, точно колкото слънчеви залези Малкият принц вижда в един ден.
1. Корените
В родословното му дърво се кръстосват два старинни рода. И в двата има прославени мореплаватели и военачалници, които обикалят познати и непознати земи, за да се преплетат и да създадат един от най-великите писатели, раждали се някога. Фамилията Екзюпери идва от епископа от V век Екзюперий, който е почитан като светец.
2. Родителите
Бащата – граф Жан дьо Сент Екзюпери, е специалист по застраховане и работи като изпълнителен директор в застрахователната брокерска компания “Le Soleil”. Майката – Мари дьо Фронсколомбе, е изключително артистична, занимава се с рисуване и благотворителност.
3. Раждането
Антоан Мари Жан-Батист Роже дьо Сент Екзюпери се ражда на 29 юни 1900 г. в Лион, Франция. Той е третото от пет деца. Има три по-големи сестри и един по-малък брат. Като малък е изключително изобретателно дете: прави всевъзможни експерименти във ваната, прикрепя крила към велосипеда си и пише поезия за своя дом и семейството си.
4. Загубите
Баща му умира от инсулт на гара “La Foux” преди четвъртия рожден ден на Антоан. Смъртта засяга цялото семейство, превръщайки ги в “бедни аристократи”. Мари разполага със скромни доходи, но полага големи грижи за възпитанието на децата си. За съжаление, след няколко години брат му Франсоа умира от ревматична треска. Антоан полага всички грижи за него и е неотлъчно до смъртното му легло. Преживява загубата му много тежко.
5. Мечтата
Само на 12 е, когато за първи път се качва на самолет. Отива с колелото си до близкото военно летище и моли един от авиаторите – Габриел Вроблевски-Салвез, да го разходи във въздуха. Веднъж полетял, решава категорично с какво ще се занимава. След като се проваля на военноморските изпити, решава да учи архитектура, но остава непоколебим в стремежа си да стане пилот. През 1921 г. започва военната си служба като войник и е изпратен в Нойхоф, близо до Страсбург. Докато е там, взема частни уроци по летене и на следващата година е прехвърлен от френската армия във френските военновъздушни сили. Получава пилотски крила, след като е командирован в 37-ми изтребителен полк в Казабланка, Мароко.
6. Летенето
Става един от пионерите на международните пощенски полети. Работи за Aéropostale между Тулуза и Дакар, а след това става мениджър кацане на авиокомпанията за летището “Cape Juby” в испанската зона на Южно Мароко, Сахара. Задълженията му включват преговори за безопасното освобождаване на свалени самолети, взети за заложници от сахарските племена. След 17 месеца там е изпратен да установи въздушна линия в Южна Америка от Буенос Айрес до Пунта Аренас, най-южната точка на Патагония и е назначен за директор на Аржентинската въздушна поща.
В началото на Втората световна война е мобилизиран като летец и е зачислен за пилот на далечни разузнавания. На 17 юни, след поражението на Франция, заминава с ескадрилата си за Северна Африка, където е демобилизиран. През ноември заминава през Португалия за Ню Йорк и остава там до 1943 година. След това тръгва за Северна Африка с американски конвой. Зачислен е в бомбардировъчна ескадрила, участва в освобождението на Сицилия, а след това е пилот на разузнавателен самолет.
Надхвърлил вече пределната възраст от 35 години за военен летец, му забраняват да лети. С големи усилия и връзки издейства от американския командващ разрешение да направи още пет полета над Франция. Извършва осем и не престава да безпокои другарите си с молби да му позволят нови полети. Известен е като доста разсеян летец. Намират навсякъде из пилотската му кабина свити на топка парчета хартия, а моментите, в които отказва да кацне, докато не прочете книгата си, са безброй. Преживява 15 самолетни катастрофи и е най-дълго летящият авиатор, като прекарва в небето половината си живот.
7. Жените
За кратко е сгоден за бъдещата писателка Луиз Левек дьо Вилморен. Но липсата му на богатство се оказва пречка за щастливото им съжителство и двамата се разделят. На един коктейл в Буенос Айрес среща Консуело Гомес Карийо. Тя има два брака зад гърба си и на пръв поглед изглежда като самото съвършенство – мъничка, мила и капризна. Склонява я да се качи в самолета му за малка разходка, а после настоява тя да го целуне, защото иначе ще разбие самолета и цялата компания ще загине. Тя го целува, а още преди кацане получава покана за брак.
Консуело се оказва с лош нрав, невротична, невярна и рядко идва навреме. Много от приятелите на Сент-Екс се чудят на прибързаното му решение и не харесват бъдещата булка. Двамата се женят, но се карат постоянно и се разделят ежедневно по хиляди пъти. Изневеряват си, но и се ревнуват до болка. Въпреки всичко Антоан винаги се връща към своята “бодлива роза”, както я нарича.
8. Книгата
В края на 1935 г. Антоан и навигаторът му Андре Прево разбиват самолета си в пустинята Сахара след 18 часа и половина във въздуха в опит да подобрят рекорда за пътуване от Париж до Сайгон и да получат награда от 150 хиляди франка. И двамата оцеляват, но у себе си имат едва няколко зърна грозде, портокал и малко вино, което им стига за един ден. На втория ден започват халюцинациите, които се твърди, че слагат началото на “Малкият принц”. На четвъртия ден ги откриват бедуини, които спасяват живота им, но той вече не е същият.
Черновата е изписана с дребен, трудно четим почерк, с много поправки, по която личат петна от кафе и дупки от цигари. Книгата е издадена първо на английски в Съединените щати. Сент-Екзюпери сам я илюстрира и има много конкретни изисквания към своя издател: той решава разположението на илюстрациите, относителните им размери, дали трябва1 или не да са в пълен цвят и как трябва да се четат надписите. Така и не вижда най-големия си шедьовър издаден. А книгата е преведена на повече от 300 езика и се изучава в повечето учебни програми по света. През 2005 г. е преведена на езика на индианците от Северна Аржентина – тоба. Единствената друга книга, преведена на този език, е Библията.
9. Изчезването
Сутринта на 31 юли 1944 г., в подготовка за предстоящата операция “Драгун”, излита от летище на остров Корсика, за да направи разузнавателни снимки в района на Гренобъл, Франция. Невъоръжен е и носи бензин за шест часа. Но така и не се връща. Осем дни по-късно е официално обявен за изчезнал, като се предполага се, че е свален от врага. Какво точно се е случило остава загадка.
10. Откритията
Много по-късно французойка съобщава, че на тази дата е видяла падащ самолет близо до Тулон. Около месец след изчезването му, на повече от 60 километра от Тулон, е открито неразпознаваемо тяло във френска военна униформа, което е погребано чак през септември, след като идентичността му така и не е изяснена. През септември 1998 г. гривна с инициалите на Екзюпери, съпругата му и адреса на създателя ѝ в Ню Йорк, е открита в Средиземно море от рибар на име Жан-Клод Бианко. Две години по-късно водолази откриват останките от самолет Lockheed P-38 Lightning, близо до мястото, където е намерена гривната. Останките са извадени през октомври 2003 г.
През 2004 г. френски служители и следователи от Френския подводен археологически отдел официално потвърждават, че останките са от неговия самолет. През 2008 г. френски журналист, който разследва смъртта на автора, се свързва с Хорст Рипър. Той предполага, че е свалил самолета на Екзюпери. Рипър твърди, че е съобщил за убийството по радиостанцията си, но няма записи, които да потвърдят това твърдение.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е „Право“, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
