Настане ли септември, налага се да се върнем към действителността след дългите отпуски… И бавно, но славно да влезем в работния ритъм. Нагласили сме се, че това ще стане постепенно, благодарение на двата допълнителни почивни дни, които получаваме поради официалните празници – Съединението и Независимостта на България.
Сега ще спрем вниманието си на първия. Защото е добре да знаем, че освен почивен ден, това е и славен ден в нашата история. Осъществява се едно силно желано от българите дело – Съединение на довчерашни български територии, незаслужено разкъсани за период от време.
Но кой спомага за реализирането на това събитие? Кои са основните действащи лица? По времето на кой управляващ страната се развива цялото действие? Знаеш ли? Дори и да знаеш, няма нищо лошо пак да си припомниш. Днес си спомняме за 10 личности, участвали в Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
1. Александър I Батенберг
Името на княз Александър I Батенберг е свързвано с много и различни събития в историята на България. Тук обаче ще се спрем върху неговото участие в Съединението. Той тъкмо е встъпил на власт, когато започва да витае из въздуха на родните земи идеята за обединение на Източна Румелия и Княжество България. Въпреки несъгласието на Великите сили той усилено подкрепя това дело. Показва го в сублимния момент, когато обединява усилия с министър-председателя по това време и заедно издават два указа – един за свикване на IV Народно събрание (заседавало от 27 юни 1884 г. до 06 септември 1886 г.) и друг за обща мобилизация в Княжество България.
Батенберг решава да отиде в Пловдив и да се опитва да помири и обедини хората там. Хора от различни етноси и с различни религиозни разбирания едни от други. По време на неочаквано избухналата Сръбско-българска война Батенберг застава начело на войската и постига победа, която укрепва българската позиция за състоялото се Съединение по нашите земи. Макар и да понася лични загуби заради тези си действия (бива му отнета титлата „генерал“), той спомага за едно от най-важните събития в българската история!
2. Петко Каравелов
Личността на Петко Каравелов основно е свързвана с брат му – Любен Каравелов, и дъщеря му – Лора Каравелова, жена на поета Пейо Яворов. Като историческа фигура обаче той се записва активно в политическата история на България. Каравелов не участва пряко в извършването на едно от най-важните събития в българската история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, но то се случва по време на второто му правителство.
И си личи как влага сетни усилия, за да може да подготви всички нужни условия, благодарение на които Съединението да стан факт. И успява. Хем да е политически обиграно решението, хем да бъде отстояван родния интерес – с какъв добър стратег сме разполагали в онези години само! Заслужава да бъде помнен и споменаван!
3. Недялка Шилева
Ако някога чуеш някой да споменава нещо за „Голямоконарската Райна Княгиня“, знай, че става дума за Недялка Шилева. Именно на нея Чардафон Велики поставя важната задача да ушие знамето – символ на Съединението на Княжество България и Източна Румелия. На нея се пада и честта да бъде знаменосец на четата, движеща се от Голямо Конаре към Пловдив по време на „големия обединителен процес“.
4. Продан Тишков (Чардафон Велики)
Това са имената на водача на Голямоконарската чета, тръгнала към Пловдив, спомогнала за реализирането на Съединението на разделена България. Продан Тишков е създател на един от първите комитети, в които се заражда идеята за Обединена България. И до последно не се отказва от нея. Напротив! Дори я постига и то така, че все още народът да помни и споменава името му за това героично дело. Благодарение на своя непоколебим дух и стремеж към постигане на поставената цел, вечерта на 5 срещу 6 септември 1885 г. потегля с четата си към Пловдив и извършва военния преврат срещу областния управител.
5. Захари Стоянов
Това е създателят и председател на централния таен комитет в Пловдив, благодарение на който се случва действително Съединението на България. Той е и човекът казал на последния действащ областен управител новината, че е арестуван и срещу него се извършва преврат в името на Обединението на Княжество България и Източна Румелия.
6. Данаил Николаев
Българският офицер Данаил Николаев е другият виновник (освен Захари Стоянов), благодарение на когото на 6 септември 1885 г. е свален от власт областния управител на Княжество България и спомага Съединението да се случи! Пак на тази дата е създадено и временно правителство в Източна Румелия, част от което става и майор Николаев. На него е поверена длъжността главнокомандващ на милицията в Източна Румелия – няма как да бъде иначе. Наистина с благодарност към делото му трябва да бъде споменавано името на този наш не толкова популярен, но много важен персонаж в българската история.
7. Гаврил Кръстевич
Това е името на наместника на Турция по българските земи в 1885 г. Именно той е имал нещастието да бъде свален насилствено от властта благодарение на родните революционери – бойци за Обединение на българските земи. Гаврил Кръстевич, макар в позицията на представител на противника, е знаел за готвения срещу него преврат, но не го е саботирал. Напротив.
Каравелов почти доброволно напуска поста си. Прави това умишлено, защото „Като българин аз съчувствувах, но по моето положение аз не можех да ида по-нататък от съчувствието. Във всеки случай делото беше народно и аз всичко забравям и всичко прощавам за това, което се извърши и спрямо моята личност“, думи на Кръстевич, изречени пред негови приятели.
8. Спиро Костов
Българският таен централен революционен комитет, който е създаден през февруари 1885 г. и стои в основата на цялата организация на Съединението на Княжество България с Източна Румелия, е факт, благодарение на революционерът Спиро Костов. Той припознава съмишленици в лицето на Иван Андонов и Захари Стоянов по въпроса за връщане на Македония в пределите на България, както и че това е възможно само след обединение между Княжество България и Източна Румелия.
Костов е и началник на комитетската тайна полиция. Водач е и на голямоконарската 30-членна въстаническа чета, която нахлува при действащия областен управител и обявяват Съединението на България.
9. Иван Генов
Още от времето на Дякон Левски, когото неведнъж е приютявал, поп Иван Генов е показал своето желание и участие в революционните дейности, извършвани по нашите земи. Същото се отнася и за периода, в който се е зародила идеята за Обединение между Източна Румелия и Княжество България.
Точно поп Генов е един от двамата свещеници, осветили знамето, ушито и носено на Недялка Шилева, символ на Съединението. А при самото извършване на това тъй желано от българите дело, църковната камбана, където служи попа, започва да бие с празничен звън.
10. Иван Андонов
За едни името на Иван Андонов се свързва с политическата му кариера като виден представител на народно-либералната партия в Пловдив. В съзнанието на други обаче ще изникне по-важната и бележита функция на Андонов – тази на активен деец по въпроса за българското Съединение!
Иван Андонов е секретар на Българския таен централен революционен комитет. Всъщност е още негов съосновател и секретар. Обединил сили с Пере Тошев, Захари Стоянов, Спиро Костов и Данаил Николаев и всички спомагат кой с каквото може за постигането на най-важната към онзи момент крачка – Съединението на Източна Румелия и Княжество България.
Артистична натура, скрита в облика на „сериозната професия“ (занимава се с финанси). Търсач на преживявания, с интерес към пътешествията и изкуството във всичките му форми. Дете на морето – обожава морския бриз в косите, пясъка между пръстите на краката и звука на разплискващи се морски вълни.
