Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в тогавашното село Правец. Той е една от най-оспорваните политически личности на нашата съвременност. С неговото име е свързана цяла епоха в най-новата история на страната, а оценките за него са от положителни до крайно отрицателни. По продължителност на управлението в 1300-годишната история на българската държава Живков се нарежда в първата десетка, а в рамките на социалостическия лагер, съществувал между 1944-1989 г. в Европа, е на първо място – 33 години и седем месеца. След 9 септември 1944 г. той става член на Щаба на народната милиция, но бързо се ориентира към партийната работа.
Поема властта в партията, а оттам и в държавата, в резултат на Априлския пленум на ЦК на БКП през 1956 г. За управлението си залага на идеологията на „човешкия социализъм“. Факт е, че затваря лагерите, но според някои изследователи на близкото минало, по-важното, е че той дава нареждане за отварянето на някои от тях. Повечето хора свързват неговото управление със стабилна и еднозначна социална политика – „всички са еднакво осигурени“, но според Христо Христов, автор на най-подробното биографично изследване за бившия първи досега, на управлението на Живков тежат три фалита на Народната република: през 1960 г., 1977 г. и 1989 г. Но също така е факт, че през 1984 г. външният дълг на България се стопява до 1 милиард, а валутният й резерв възлиза на 2 милиарда долара.
Бившият първи се жени за Мара Малеева-Живкова през 1938 г. Двамата имат дъщеря и син – Людмила Живкова и Владимир Живков. Тодор Живков умира на 5 август 1998 г. в София. Ето и 10 цитата от негови речи, интервюта и мемоари. Първите няколко са добре познати и комични, а следващите малко по-сериозни. Според историчката Искра Баева всички негови изказвания-бисери не са направени от глупост, а това са шеги. Но в този ред на мисли нека не забравяме, че именно при него в Наказателния кодекс е приет текст, според който за виц срещу Живковата фамилия може да влезеш в затвора.
1. „Сега всеки ден, всеки час, навсякъде има мат’риал за митингова демонстрация (демокрация)“ – репликата става много популярна и от песента на Ъпсурт „3 в 1“, където е включена.
2. „Конкурсно начало не означава конкурсен край, другарки и другари“.
3. „Някои казват, че нашата власт се клати! И на коча мъдите се клатят, ама не падат.“ – на митинг по случай откриването на нова текстилна фабрика в Казанлък, 1964 г.
4. „До 9 септември 1944 г., тази паметна дата, българският народ се намираше на ръба на една бездънна пропаст! След 9-ти той направи съдбоносната крачка напред“.
5. „Таз година завод за полупроводници догодина – за цели“ – На откриването на завод за полупроводници в Ботевград.
6. „Това е, подчертавам, качествено нова демокрация, при която всичко ще бъде изборно, ще става така, както реши стопанинът. Дали един работник ще бъде член на бригада или не, ще решат нейните членове. Ясно е, че те никога няма да приемат лентяи и некадърници, защото трябва да работят заради тях. И в институтите никой няма да държи хора без научни качества, но поради едни или други причини попаднали там. И така ще бъде във всички сфери, в обществените организации, по целия фронт.“ Из „Реч пред Х конгрес на Българските професионални съюзи“ (стенографски запис), 9 април 1987 г.
7. „Това е политиката – да се слееш с народа“ – В предаването „Всяка Неделя“.
8. „С това се занимавам в мемоарите (си). В какво е деформиран социализма. Аз говоря против системата. Система е едно, а строй е друго – те са две страни на един медал. Строят беше добър, но системата беше лоша.“ – В предаването „Всяка Неделя“.
9. „…Обичта ми към хората се преплиташе винаги с обичта ми към Отечеството. Исках в България да няма бедни хора, исках моята родна страна да стане силна, богата и независима сред останалите държави. Вярвах, че и аз ще успея да направя нещо за тази цел. Винаги, дори и в най-трудните моменти, не губех вяра и оптимизъм…“ – Мемоари. Тодор Живков
10. „…Иска ми се да вярвам, че днешните млади българи и българки ще бъдат по-добри във всяко отношение от нас – не каквито сме сега, а каквито бяхме в нашите отминали, в нашите незабравими младежки години….“ – Мемоари. Тодор Живков
Повече от 20 години след рухването на комунизма българското общество не съумява да направи равносметка на своето близко минало и да се поучи, поради, което сега част от хората са излезли на улицата да протестират. За всички които искат да си припомнят или да научат, ето две различно поляризирани книги: Димитър Иванов – „Възход и падение на Социализма в България 1944-1989“ и Христо Христов – „Тодор Живков. Биография“.
Историк по образование, Иван няма нищо против да излиза от миналото и да хвърля по един поглед към бъдещето. Музика, кино, история, екзотични места за почивка… това са темите, за които той обича да разказва.
