10 кралици, които са били убити

Всяко малко момиченце мечтае да стане принцеса, а всяка жена иска да носи пред името си титлата кралица. Обикновено тази титли са свързани с величествен живот, охолство и много привилегии. Но в същото време и с интриги, заговори и невинаги щастлив край…

Днес ще ви погледнем към тъмната страна на кралското битие и ще ви представям 10 кралици, които са приключили жизнения си път по драматичен начин и които историята.

1. Ан Болейн

Тя е една от най-известните кралици в английската история, въпреки че управлявала само 3 години. Ан Болейн е втората съпруга на Хенри VIII и майка на кралица Елизабет I . Успява да “открадне” крал Хенри VIII от първата му жена – испанската принцеса Катерина Арагонска. През юни 1533 година е коронована за кралица.

На 7 септември Ан ражда дъщеря, бъдещата кралица Елизабет I. След две неуспешни бременности, дворът, начало с Кромуел, организира заговор срещу нея, възползвайки се от нарастващия интерес на краля към Джейн Сиймур. Тя е обвинена във вещерство, кръвосмешение, изневяра, заговор срещу краля. Въпреки неубедителните доказателства Ан е осъдена на смърт и обезглавена на 19 май 1536 година.

2. Катрин Хауърд

Катрин е петата съпруга на Хенри VIII. Тя се омъжва едва 17-годишна за него на 28 юли 1540 година и бракът им продължава само две години. Тя носи титлата кралица 16 месеца, до ноември 1541, след като е затворена и осъдена по обвинения в изневяра.

Според популярния фолклор нейните последни думи били: „Аз умирам като кралица, но по-скоро бих умряла като съпругата на Кулпепър“, нейният любим придворен Томас Кулпепър.

3. Джована I Анжуйска

Родена е в Неапол през 1328 година и е дъщеря на херцога на Калабрия – Карл, който е и най-големият син на неополитанския крал Робер I Мъдри. Последното желание на Робер e неговата внучка да наследи престола, но нищо не споменава за нейния годеник Андрей Анжуйски. Тя е коронована за кралица през август 1344 година.

Тъй като Андрей също иска да бъде коронясан за неополитански крал, неразбирателството по този въпрос кара Джована да организира заговор срещу него и той e убит септември 1345 година. Въпреки това в края на същата година тя ражда дете от него.

През 1346 година кралицата се жени за братовчед си принц на Таранто Лудовико Анжуйски. През 1353 година той е коронясан за неополитански крал – привилегия, която тя е отказвала на останалите си мъже. Приживе вторият ѝ съпруг оказва благотворно влияние върху кралицата, обуздавайки разточителството и лекомислието ѝ. Фактически Лудовико управлява кралството вместо съпругата си от 1346 до 1362. След неговата смърт Джована отново управлява кралството си сама.

За третия си съпруг – титулярния крал на Майорка Хайме II, Джована се омъжва през 1363 г. при условието, че той няма да се меси в държавните дела на Неапол и няма да бъде коронован за крал на Неапол. Той умира в кампанията срещу Арагон през 1374 година.

Краят на Джована не идва от нейните съпрузи, а от конфликта ѝ с папата. Многото съпрузи и лекомисления живот отдавна са трън в очите на главата на Римокатолическата църква. През 1380 г., по време на западната схизма, когато Джована минава на страната на авиньонския папа Климент VII, неговият противник папа Урбан VI отлъчва неаполитанската кралица от църквата и признава дуръския херцог Карл Анжуйски за законен крал на Неапол. Конфликтът с папата и признаването на Карл за крал от Рим принуждават Джована да встъпи спешно в брак с авантюриста Отон Брауншвайгски и да осинови Луи I Анжуйски, защото детето ѝ от първият брак е починало.

Карл Анжуйски успява да разбие неаполитанските войски, командвани от съпруга на кралицата, и да влезе в Неапол на 26 юни 1381, обсаждайки кралицата в Кастело дел Ово. Скоро след това Джована е принудена да се предаде и е затворена в крепостта Сан Феле, близо до Муро Лучано. Карл Анжуйски дълго време се опитва да убеди Джована да се отрече от осиновяването на Луи I Анжуйски. Притиснат от коронацията на Луи за неаполитански крал, извършена лично от Урбан VI, и от неговите военни сили, Карл Анжуйски заповядва Джована I да бъде убита. Кралицата е удушена с възглавница на 12 май 1382 г.

4. Елизабета Котроманич

Елизабета е дъщеря на Стефан II Котроманич, бан на Босна. Елизабета се омъжва през 1353 г. за близкия си роднина Лайош I, крал на Унгария от династията Анжу-Сицилийски дом, син на Карл Роберт Анжуйски.

Тя е втората му съпруга. През 1382 Лайош I губи короната. Четири години по-късно Елизабета и дъщеря ѝ Мария са затворени. Елизабета е убита през януари 1387 г.

5. Гертруда от Мерания

Амбициозните родители на Гертруда я дават за съпруга на унгарския принц Андраш от династията Арпади, който по-късно през 1205 г. става унгарски крал. Двамата имат общо 6 деца, а една от децата им е връзката на Гертруда със страната ни. Първородната им дъщеря Анна-Мария е омъжена за Иван Асен II, цар на България.

Гертруда се ползва с изключително влияние върху политиката на съпруга си и вероятно поощрява заговорите срещу управлението на брат му Имре. По време на управлението си Андраш II фаворизира германските роднини на Гертруда, които изпълват унгарския кралски двор и стават причина за недоволството на унгарските магнати и селяни.

Докато съпругът ѝ е постоянно зает с военни походи, Гертруда щедро раздава унгарски земи на своите роднини, които стават собственици на една трета от земите на кралството.

Обезпокоени от германизирането на страната, унгарските благородници организират заговор срещу кралицата и тя е убита по време на лов на 24 септември 1213 г. Погребана е в Пилишкия манастир.

6. Муса Партска

Тя е съпруга на партския цар Фраат IV. В историята си Йосиф Флавий я нарича с името Термуса.

По рождение робиня от Италия, Муса е предадена на партския цар от римския император Август като част от трибута, който римляните трябвало да платят, за да им бъдат върнати легионерските аквили, пленени от партите при битката при Кара през 53 г. пр. Хр.

Постепенно Муса се превръща в любимата конкубина на партския цар, който я прави своя законна съпруга под името „богинята Муса“. Техният син Фраат V е посочен от баща си за наследник на престола. Муса успява да убеди съпруга си да изпрати другите си синове като заложници в Рим. След като отстранили всичките си съперници, през 2 г. пр. Хр. Муса и сина ѝ отровили партския цар и завзели властта, която упражнявали заедно, както ги изобразяват и партските монети от това време.

Управлението на Муса и сина ѝ се отличавало с изключителна жестокост. Според Флавий Фраат V се оженил за майка си Муса, което било неприемливо и отвратило партите. Това станало причина за нов заговор срещу Муса и сина ѝ, които били детронирани и убити, а короната на партското царство преминала в ръцете на Ород III.

7. Мария Стюарт

Мария е кралица на Шотландия, по-късно кралица на Франция (1559-1560) като съпруга на Франсоа II . Принцеса Мария Стюарт е родена на 8 декември 1542 г. в двореца Линлитгоу, Шотландия. Дъщеря е на краля на Шотландия Джеймс V и Мари дьо Гиз. Тя е единственото живо законно дете на Джеймс V и когато той умира само шест дни след раждането ѝ, на 14 декември Мария Стюарт става новата кралица на Шотландия. Официално тя е коронована на 9 септември 1543 г.

На 24 април 1558 г. на 15 години Мария се омъжва за дофина Франсоа в катедралата на Нотр Дам в Париж. Когато Анри II умира на 10 юли 1559 г. и Франсоа го наследява, Мария става кралица на Франция.

Шестнадесетгодишният Франсоа II умира на 5 декември 1560 г. от ушна инфекция. Шест месеца преди това тя загубва и майка си Мари дьо Гиз. На следващата година Мария решава да се завърне в Шотландия, която вече е протестантска страна, след религиозните реформи, проведени от Джон Нокс. През 1561 г. Мария Стюарт се завръща в Шотландия и поема управлението на страната.

През 1565 г. се омъжва за своя втори братовчед Хенри Стюарт, лорд Дарнли. На следващата година се ражда единственият им син. На 10 февруари 1567 г. лорд Дарнли е убит. На 15 май същата година Мария се омъжва за Джеймс Хепбърн, 4-ти граф на Ботуел, за когото е широко разпространено мнението, че е виновен за убийството на Дарнли.

Месец по-късно протестантските лордове въстават срещу Мария. През юни тя е пленена и впоследствие принудена да абдикира в полза на сина си Джеймс VI, който 36 години по-късно наследява и английския престол под името Джеймс I.

През 1568 г. Мария успява да избяга на юг, но в Англия е затворена от Елизабет I и държана в плен в продължение на 19 години. В това време Мария участва в няколко заговора срещу Елизабет I.

Мария Стюарт е осъдена за държавна измяна и на 8 февруари 1587 г. е обезглавена в замъка „Фодърингхей“. Погребана е в катедралата в Питърбъро, но през 1612 г. по искане на сина ѝ – Джеймс VI, тленните ѝ останки са пренесени в семейната гробница на Хенри VII в Уестминстърското абатство.

8. Маргьорит Бургундска

Маргьорит е венчана на 21 септември 1305 за френският принц Луи, син на крал Филип IV. През 1314 възниква скандал, в който е замесено директно кралското семейство.

Бургундските принцеси са обвинени в изневяра и по-късно същата година изправени пред Кралския съд. Признати са за виновни и поради аристократичния си произход са осъдени на доживотен затвор в Шато Гаяр, без Жана, която с подкрепата на съпруга си е оправдана и освободена, а „любовниците“ им са публично екзекутирани.

Но Луи Х, за разлика от брат си, не подкрепя съпругата си; оскърбен, настоява бракът им да бъде анулиран, нещо невъзможно без съгласието на папата, а папа Климент V умира само няколко дена след произнасянето на присъдата над тамплиерите, на път за родния си град. Необходимо е да се изчака свикването на Конклав, за да бъде избран нов папа, който да разреши анулирането.

В края на 1314 г. Филип IV умира и Луи Х го наследява, като е коронован в Реймс през август 1315. През това време Маргьорит умира поради лошите условия в затвора на 14 август 1315, но има и други твърдения. Според популярен мит нетърпеливият Луи заповядва да бъде удушена в килията си, за да се освободи от срама, донесен му от нея.

9. Елизабет Амалия Евгения Вителсбах

Тя е родена на 24 декември 1837. Още от малка тя получава галеното име Сиси, с което остава в историята. Принцеса на Бавария, императрица на Австрия, кралица на Унгария и Бохемия. На 16 години Сиси се жени за втория си братовчед австрийския император Франц Йосиф. Франц Йосиф и Елизабет се женят на 24 април 1854 г. във Виена, където баварската принцеса е обявена за императрица на Австрия.

През 1867 след неуспешни опити за реформи в Австрийската империя е направен така нареченият „Компромис“. Австрийската империя е преобразувана в дуалистична монархия – Австро-Унгария. На Кралство Унгария е дадена значителна вътрешна автономия и равни права при управлението на империята. Двете части на монархията (Австрия и Унгария) стават самостоятелни във вътрешнополитическо отношение, но се намират под суверенитета на Австрийския император Франц Йосиф, който е обявен и за крал на Унгария.

В Будапеща Сиси получава новата титла – императрица на Австрия и кралица на Унгария. Тя обича Унгария много повече от Австрия. Това е причината по-голямата част от обкръжението ѝ да е от унгарци, а най-близките ѝ придворни дами са унгарките Мария Фестетикс и Ида Ференци.

Императрицата държи адютантите ѝ да владеят унгарски език, който тя говори перфектно. Близък неин приятел (а според някои и дългогодишен любовник) е граф Андраши, който по-късно става външен министър на Австро-Унгария. Привързаността ѝ към Унгария учудва Империята, тъй като и самите унгарци отвръщат на нея. Унгарците посочват, че тя е единственият Хабсбург, на когото имат доверие. В знак на признателност няколко унгарски града по-късно са наречени на нейно име.

На 10 септември 1898 г., докато Елизабет и придружаващата я придворна дама се разхождат по крайбрежния булевард на Женева на път за пристанището, откъдето да се качат на борда на парахода за Монтрьо, един италиански анархист на име Луиджи Лукени пробожда австро-унгарската императрица с пила. Първоначално Елизабет дори не усеща пробождането и се качва на кораба.

Раната обаче се оказва смъртоносна и 60-годишната Сиси умира малко по-късно. Последните ѝ думи са: „Какво става с мен?“. Мотив за убийството е анархистичният възглед „пропаганда чрез дела“, който не се съобразява с жертвите, стига те да са достатъчно известни. Атентаторът успява благодарение на обстоятелството, че охраната на императрицата не е подсилена достатъчно, тъй като Сиси е доста популярна и обичана от широките маси.

Първоначално атентаторът е възнамерявал да убие Орлеанския херцог, който обаче в последния момент променя маршрута си и не посещава Женева. Лукени е арестуван, а по време на процеса признава престъплението и е осъден на доживотен затвор. Самоубива се в килията си през 1910 г.

10. Мария-Антоанета

Мария-Антоанета е австрийска ерцхерцогиня (принцеса) и кралица на Франция и Навара, съпруга на крал Луи XVI. Тя е майка на Луи XVII, който умира на 10 години в затвора Тампъл по време на Френската революция.

Мария-Антоанета остава в историята с легендарната си екстравагантност и с трагичния си край – гилотинирана е в разгара на Френската революция през 1793 г., след като е призната за виновна по обвинение в различни престъпления.