Свикнали сме да възприемаме театралните постановки като колективно дело, събиращо уменията на различни артисти…
Специалистите обаче казват, че истинското майсторство е да си сам на сцената, а в същото време да пълниш тази сцена с енергията на цяла група.
В този ред на мисли предлагаме на вашето внимание част от актуалните „майстори“ на театралното изкуство. Представяме ви 10 моноспектакъла от българската театрална сцена.
1. „Сътресение“
на Мариус Куркински
Явлението в родния театър – актьорът и режисьор Мариус Куркински, поставя началото на своите моноспектакли с един, станал вече емблематичен за него – „Сътресение“. Той се позовава на три от разказите на Николай Хайтов – „Сътресение“, „Страх“ и „Засукан свят“.
Куркински казва, че самият той е опознал Хайтов през малко известния разказ „Сътресение“, който обаче го пленява и едновременно разсмива. Така получава вдъхновението да го ползва като база на моноспектакъл. За него Мариус се готви толкова всеотдайно, че спира всичките си други репетиции и се концентрира само и единствено върху „Сътресение“.
Актьорът твърди, че интересът му към Хайтовите герои е предизвикан от техния контрапункт на всички досегашни образи, които е играл. Те все са били хора, имащи пред себе си избора сред няколко възможности в живота. А тези на Николай Хайтов са образи, които съдбата поставя пред свършен факт и вместо да се жалват и оплакват, те просто приемат случилото се и се научават да живеят заедно с него.
Дали и доколко добре успява да изиграе тези герои – проверете, като посетите някое от представленията му.
2. „Възгледите на един учител за силата на словото“
на Камен Донев
Третата лекция от поредицата „За народното творчество“ на доказания майстор на комедията – Камен Донев, е посветена на Силата на словото. В моноспектакъла „Възгледите на един учител за силата на словото“ той обръща огромно внимание на това какво всъщност значат думите – че тяхната сила понякога е повече от тази на оръжие. Те както умеят да раняват, така умеят и да възпитават. И днешният българин е добре да обърне внимание на това. На родния си език и речта, която ползва в ежедневието си.
Чрез своя неподправен похват – този на хумористичния разказ, Камен Донев успява, осен да разсмее, но и да замисли публиката си. Когато човек изрича дадени думи, той трябва да мисли какво всъщност казва и с каква енергия натоварва казаното. Защото тя се връща към говорещия със същата сила, с която са изречени думите. Не е лошо наистина да обърнем внимание на този факт, нали?
3. „Мемоарите на един Въргал“
на Владимир Карамфилов
Казват, че животът е най-добрият сценарист – може такива неща да ни е подготвил, които самите ние не можем да предположим. Такъв е животът на един Въргал – по-интересен от най-добрия филмов сценарий. И с разликата, че е… самият живот.
Но още фактът, че малцина го знаят с истинското му име – Владимир Карамфилов, а първата асоциация за личността е прякорът – Въргала, е един доста филмов похват. Не мислите ли?
Когато си вече актьор на средна възраст и всичко минало е достатъчно интересно, за да бъде разказано… не ти остава нищо друго, освен да го поставиш на сцена. Като моноспектакъл. Ти и публиката. И когато след 3 часа тя още е там, смее се и ти ръкопляска с възхита, значи все пак не напразно си живял. И не напразно искаш да се разкажеш на аудиторията.
4. „Бум-бум: Еволюция на престъпното мислене“
на Михаил Билалов
Всички помним появата на Михаил Билалов на малкия екран в образа на подземния бос Джаро от успешния криминален сериал на БНТ „Под прикритие“. Сега подобен образ оживява и на театралната сцена. Пречупен през комедийната призма, мафиотът от моноспектакъла разсъждава над проблемите, които са го налегнали и то навръх 50–ия му рожден ден.
Как да се оправяш с жените си, какво да правиш парите си… А и какво се случва със заобикалящия го свят – защо изведнъж всичко се обърна с краката нагоре? Над всички тези въпроси разсъждава героят на Билалов. А дали няма и ние да открием отговорите за себе си? Посетете моноспектакъла и разберете.
5. „На живо“
на Александра Сърчаджиева
Жена, която е в противоречие с общоприетото още от рождението си. Носи фамилията на баща си, но за себе си тя знае – има само майка. Майка, която я напуска твърде рано. Няколко години след това губи и любовта на живота си – Иван Ласкин, с когото са заедно въпреки всички обществени упреци.
Тя е жена, знаеща и 2, и 200. Тя е жена, която не се страхува от съдбата, а приема всичко, което ѝ поднесе, с отворени обятия и знанието, че ще се справи някак с всичко. Защото го е доказвала! А как успява да го прави досега – разказва в моноспектакъла си „На живо“.
Разголва душата си така, както никога досега. Говори за всичко и всички открито – както винаги. Тя е Александра Сърчаджиева и има какво да почерпим като опит за живота от нея. Вземете си и бележник – 100% ще искате да си запишете някой урок за справяне в ситуация. Гарантирано!
6. „Караконджул“
на Валери Йорданов
Моноспектакъл, стъпил на базата на Хайтовия разказ „Дервишово семе“. В него Валери Йорданов се превъплъщава в ролята на Рамадан Дервишов. Йорданов казва, че приема много присърце този спектакъл, защото освен базовия разказ, вътре вплита и лична история.
Актьорът е и поддръжник на тезата, че всеки сам в себе си има собствен караконджул и е в непрекъсната борба с него. Но той не е символ на злото, а напротив – караконджулът те кара да правиш нещата по-добре, дърпа те напред.
Интересът към моноспектакъла сред публиката е толкова сериозен, че от камерна сцена в Народния театър, го местят в голямата зала. Сигурно има защо?
7. „Провинциални истории“
на Иванка Шекерова
Един от виртуозните майстори на хумористичния разказ сред българските писатели е Чудомир. Именно четири негови разказа, пречупени през театралния талант, представя на публиката актрисата Иванка Шекерова.
Напълно неподправен текст и завидно добра имитация предлага моноспектакъла „Провинциални истории“, който включва емблематичните разкази „Не съм от тях“ и “Природата, Енчо!“.
Още в началото си, представлението ни връща назад във времето, а в края му зрителят осъзнава, че тези разиграни ситуации са актуални и към днешна дата. Тоест всичко винаги е кръговрат. И можем да се поучим от чуждите грешки и опит, за да не ги повтаряме в нашия живот. Ако и вие искате да се поучите, заповядате на театър! Хубаво е!
8. „Камбаната“
на Деан Донков
Едноименният роман на пловдивския писател Недялко Славов оживява на театрална сцена, благодарение на любимеца на публиката – Деан Донков. История за бивш затворник, който доживява до момент на душевен катарзис. Човек със сложен и труден живот, но със също толкова сложна и ранима душа, се оказва главният герой – Вено.
От убиец се превръща в спасител и закрилник на бедните и клети хора в селото, в което живее. Той самият знае, че вярата е най-силното оръжие на безпомощните – вярата в доброто, вярата в Господ. А господният храм е църквата, чийто глас е камбаната. Докато има камбана, има и вяра. Ще успее ли Вено да опази камбаната от злото? Ще разберете, ако гледате моноспектакъла „Камбаната“!
9. „Грамофонът“
на Виктор Калев
Биографичен моноспектакъл, представен през погледа на грамофона в стаята – пуска песен и тя говори за определен етап от живота на Виктор Калев. Живот като грамофонна плоча – песен след песен… Една е тъжна, друга – весела, но все запомняща се. Като ценните уроци в живота.
Историята на малкото момченце от Златоград, пеещо с великите гласове на България през плочите, а след години – вече на една сцена със същите тези велики българи. Така именитият актьор разказва личната си история чрез превъплъщения в знакови фигури от живота си, както и в едни от най-запомнящите му се скеч образи и виртуозни имитации на бележити личности.
Тази ретроспекция е облечена както в талантлива театрална игра, така и в прекрасна музика, изграждаща още по-плътно цялостното усещане. Струва си човек да си купи билет за това „пътуване във времето“. Проверихте ли вече кога гостува във вашия град?
10. „Плач на ангел“
на Христо Мутафчиев
Стефан Цанев е един от най-добрите писатели, с които страната ни е наградена. А негов текст да оживее на сцената на Народния театър и то с майсторското изпълнение от страна на големия Христо Мутафчиев, това е повече от обещаващо за едно представление.
Постановката разказва терзанията и тегобите на един малък човек в големия живот и още по-големите въпроси, който той събужда у него. Така през питанията, които сам си задава главният герой, публиката също се замисля за това кое е ценно всъщност в живота, как трябва да се отнасяме един с друг и как трябва да умеем да носим отговорност за делата си, а не да я прехвърляме на друг.
Артистична натура, скрита в облика на „сериозната професия“ (занимава се с финанси). Търсач на преживявания, с интерес към пътешествията и изкуството във всичките му форми. Дете на морето – обожава морския бриз в косите, пясъка между пръстите на краката и звука на разплискващи се морски вълни.
