Още праисторическите хора са осъзнали значението на Земята и Слънцето за живота, обожествили са ги и са започнали да ги почитат с жертвени дарове.
Отношенията на Великата Богиня Майка (Земята) и соларния бог (Слънцето) в езическите религиозни доктрини всъщност представят изконното вярване, че слънцето е животворният източник на топлина и светлина и, като такъв, опложда земята, за да роди и отхрани тя целия жив свят.
На българска територия и до ден днешен могат да се видят множество пещерни храмове, наречени „утроби”, трите най-известни от които са: Пармъклъ кая (намиращ се между селата Ночево и Йончово), Харман кая (в скално-култовия комплекс край с. Ковил) и Тангардък кая (близо до село Илиница, на около 12 kм северозападно от Кърджали).
Тангардък кая е древно пещерно светилище (създадено* и използвано според проучванията от Каменно-медната до Бронзовата епоха), с височина на отвора на скалната утроба 3 м., ширина 2,5 м., а дълбочина – около 22 м., където в дъното има издълбан олтар, който за няколко минути всеки ден в 12.00 часа бива докоснат от проникналия слънчев лъч, който символично „опложда” Земята.
Местното население знае за тази пещера от незапомнени времена, но за българската наука тя става известна сравнително отскоро (след 2000-та г.).
Днес туристическият интерес към нея е удивителен – бездетни двойки от България и чужбина идват, за да търсят в нея лек за безплодието си, с надеждата, че тя е едно силно магично място (впрочем учените са измерили във вътрешността ѝ интензивни енергийни вихри и полета), което регулира разбитите от стрес и нездравословен живот фини настройки на човешкото тяло.
Връщането към древните корени и най-примитивните схващания и вярвания е парадоксално в ерата на модерната медицина (клон на която е вече напълно достъпната и широко практикувана асистирана репродукция на човека), но множеството бебета (слънчеви рожби), „заченати” в пещерата доказват силата на вярата в свърхестевеното и в могъществото на слънчевата магия.
Знанието за даровете на пещерата-утроба е стародавно – в една народна песен**, озаглавена „Слънчева женитба”, се разказва за невеста Марийка, която: „…че я мама ожени, (ала си рожба немала), от сърце рожба родена.”
По съвет на майка си, невеста Марийка взема бяло камъче, изкъпва го в бистра вода, повива го в топли пеленки, залюлява го в люлка, запява му “Нани ми, нани камъче, дано ми станеш детенце!” и след като му изпява 300 песни, то се превръща в бебенце…
Тристате песни са магическите заклинания, които майката изрича, докато чака копнежите и надеждите ѝ да се материализират в живо същество, а бялото камъче от пещерата Тангардък кая (и в буквален и в преносен смисъл) е яйцеклетката на Великата Богиня Майка, която се превръща в слънчева човешка рожбичка!
*Тези внушителни скални храмове са създавани на базата на естествени природни образувания (пещери), които са дооформяни от човека чрез изсичане до придаване на желаната форма.
**Песента “Слънчева женитба” (Александрия, Добричкo (Архив КБЛ-ВТУ)
„10 изречения = история“ e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
