Незнайно откъде, незнайно как, през 2020 г. в света, в Европа, а накрая и в България се явил един човекоядец на име Ковид и тръгнал да обикаля, а по стъпките му никнели гробове…
Разбира се, нашата родна медицинска армия веднага била мобилизирана и започнала да се сражава с врага – стреляла по него с прашки, заредени с разноцветни хапчета, хвърляла копия (спринцовки с остри игли), обгазявала го с кислород, но той бил непобедим.
Българите повикали на помощ светците лечители св. св. Козма и Дамян Безсребреници, св. Харалампий, св. Панталеймон, св. Иван Рилски, св. Параскева Българска и те се притекли, но великанът човекоядец, въпреки всичко, продължил да върлува.
Той вилнеел надлъж и нашир, а когато се уморявал, се оттеглял малко да си почине и пак започвал да безчинства.
Когато българският народ видял, че макар и с общи усилия, хората и светците все не успявали съвсем да победят, се обърнал към своите древни тракийски и старобългарски традиции и повикал юнак Калуш* и кончето Татунчо**.
Но юнак Калуш (предводителят на калушарите изцелители) казал, че може да лекува само от самодивски болести, а Татунчо яростно ритал и хапел по време на битка, но човекоядецът Ковид имал способността да се превръща в милиарди миниатюрни човекоядчета, да става на мъгла и да се разпръсква, когато го атакуват, и вълшебното конче било безсилно срещу него.
Тогава българите повикали на помощ още по-стари и мощни сили срещу великана Ковид – праисторическите кукери***.
Събрала се цяла огромна армия от зловещи рогати същества (облечени в кожи и пера, накичени с огромни звънци, стиснали чепати тояги) и заедно с всички останали подгонили великанът-човекоядец.
И понеже в приказките краят винаги е добър, то и в нашата приказка всички заедно победили страшния човекоядец Ковид и заживели щастливо и съвсем безгрижно.
Но, в реалността България, Европа и целият свят понастоящем са в разгара на съдбовната битка и щастливият финал все още предстои.
*Калушари – групи от мъже изцелители, които лекуват болни хора чрез обреден танц и изпадане в транс, а в последствие някои от тях и в безсъзнание.
**Татунчо – кукла конче, носено от двама мъже, обредно гони злите сили и болестите от домовете на хората.
***Кукери (наречени още чауши, бабугери, станчинари, дервиши, старци, бабари, суровари, джамилари и т.н.) – участници в ритуали за прогонване на злото, разпространени още в праисторическа Европа.
„10 изречения = история“ e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
