Култът към Бога-Слънце е най-старият човешки култ, а петлите са първите помощници на този бог. Петлите са вестители на изгрева и началото на новия ден, но освен да събудят света, човешкото въображение ги е натоварило и с други важни задачи.
Според българските народни вярвания, нощем те зорко бдят над домовете и дворовете и прогонват всички тъмни и зловредни сили (юди, вампири, таласъми, караконджули), които скитат на воля от залез слънце до първата петльова песен. Но те са и единствената защита срещу най-близкия си, но определено зловещ роднина – василиска (или базилиск), който според схващанията на редица европейски народи е висок към един метър петел, със змийска опашка и пълна със зъби човка, появил се в древността, когато кокошка по погрешка измътила змийско яйце.
Другата версия за появата му е, че кокошка се влюбила в смок и василискът е някаква уродлива междувидова кръстоска, следствие на консумираната изневяра (може би затова петлите са много ревниви господари на пернатите си хареми и налитат на бой срещу всяка твар, която преценят като натрапник).
Когато самотен петел изкукурига нощем, не по обичайното време, се смята, че предизвикващият смърт дори само с погледа си василиск се опитва да проникне на територията на стопанството му. Но от магичната петльова песен страховитото същество се превръща в обикновена змия или гущер – влечуги, с които петелът може да се справи лесно с острия си клюн и яки крака.
Петлите пазят стопаните си от попълзновенията на смъртта, но и довеждат орисниците и им дават времето от първата до втората си песен, за да обиколят селището и да определят съдбата на новородените бебета.
А от втората до третата си песен петлите, чиито стопани са младоженци, ги насърчават да се обичат и да заченат нов член на семейството, преди да станат и да се заловят за работа. Може би затова една от често срещаните бродирани фигури по българските женски престилки (част от облеклото, което покрива и пази корема) е петльовата.
„10 изречения = история“ e проект на 10-те най® и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
