През последното десетилетие България преживя различни епидемични вълни по животните, в резултат на които периодично се умъртвяваха птици, дребен рогат добитък, свине и освен изпразването на дворовете на обикновените хора, тези акции съсипваха и едрия птицевъден и животновъден бизнес.
Причините за бурното разпространение на причинителите на силнозаразните болести по пернатите и космати домашни питомци така и не бяха уточнени, защото хората бяха заети да се борят с последиците.
И точно в тези мътни и скръбни времена дядо Стойчо Големия разработи своя малък, но благоприятно съдбоносен за мнозина „бизнес” – предлагаше предотвратяване на заразата с птичи грип на собственици на едри птицеферми.
Той беше президентът на домашната си фирма, а жена му – баба Кераца, и дъщеря му – Сийка, изпълнителките, които отговаряха за излюпването, отглеждането и благоденствието на чисто черните кокошки, които ритуално биваха жертвани за един древен злотворен дух – духът, който мореше домашните птици от незапомнени времена.
Ето и днес, в златната есен на 2022 г., пиейки турското си каймаклия кафе до прозореца в кухнята, дядо Стойчо слушаше новините по радиото и чу, че Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) е потвърдила огнище на Инфлуенца А (грип) по птиците в южна България и е издадена заповед за умъртвяване по хуманен начин на заболелите и контактни птици в обектите и обезвреждане на труповете под официален надзор и по начин, недопускащ разпространение на болестта.
Само след 45 минути дядовият телефон звънна и двама собственици на все още незасегнати от заразата птицекомбинати (единият отглеждащ 20 000 кокошки носачки, другият произвеждащ птиче месо) помолиха за компетентна и висококвалифицирана помощ.
Дядо Стойчо излезе на двора, примами кокошките с канче царевични зърна, избра и ловко улови две красиви черни ярки, върза краката им със сезал и ги сложи в отворения багажник на жигулата, след което се провикна към домашните си: „Айде мари, че път ни чака!”.
На другия ден, на праговете на модерните и електронизирани портали на двата птицекомбината, в присъствието на президентите на тези мегакомплекси, баба Кераца и Сийчето извършиха един стар и откровено езически обред за омилостивяване на Мартиняка, като, след тайни магически действия и ритуален диалог с перушинестите жертви, отсякоха главите им, а алената кокоша кръв маркира границата, която демонът да не може да прекрачи.
Магическите услуги на дядо Стойчо бяха скъпи, но ефикасни, затова из цяла България от уста на уста се предаваха легенди за способността му да общува с демона, както и телефонният му номер, затова и внуците му успешно и безгрижно учеха в чужбина (големият – в Англия, а близнаците – в Америка).
Президентите бяха вече спокойни и доволни, Дядо Стойчо беше повече от доволен, но най-доволен беше Мартиняка – видимата само за стареца черна рошава перушина на създанието се беше наежила, а огромните му зелени очи гледаха влюбено двете му нови невести – кокошчиците, които току-що се бяха преселили в неговия свят.
„10 изречения = история“ e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
