Господин Миладинов знаеше две основни неща: първо, че кожата е най-големият орган в човешкото тяло и през нея успешно могат да проникнат всякакви лекарства; и второ – че българинът много обича да ползва нещо на аванта.
Преди три години той закупи голям парцел земя в землището на село Ф. и след като построи върху него производствените халета на фармацевтичната си фирма, заусти отпадните води в близката рекичка.
Още първия път, когато забеляза плискащи се хора във вирчето, намиращо се малко по-надолу по течението от тръбата с мръсна вода, той лично ги предупреди, че къпането тук е опасно за здравето им, а те нахално му отвърнаха, че точно тук къпането е много здравословно и той реши, че те вярват, че се лекуват с отпадъците от неговите инсталации.
После наслага забранителни и обяснителни табели, опита се да прегради пътя, който водеше към вирчето, но нищо не спираше хората, които идваха с колите си откъде ли не. Какво пък толкова виждаха тези хора в това невзрачно вирче, та упорстваха да си навлекат кожни и всякакви други проблеми, само и само да полудуват в най-обикновената вода, питаше се Миладинов.
Един ден при него дойде председателят на селското читалище с молба за скромно парично дарение, с което самодейците от певческата група да отидат на фестивал. Господин Миладинов изрази и пред него недоумението си от нелогичното и рисковано поведение на къпещите се във вира, но председателят само се засмя и каза, че дори лекарствената индустрия не може да попречи на оздравителните свойства на Левия вир.
„Лява е водата там, където реката прави ляв завой, или има въртоп, с лява посока, или воденица „левичарка”, а при нас ги има и трите накуп (нищо, че от воденицата са останали само каменните основи)”, поясни председателят. „А лявата вода разваля магии и лекува всякакви болести, ама най-много импотентност и стeрилитет, та затова тука открай време идват да се къпят хора от близо и далеч, и доволни, много доволни остават”, завърши той.
Господин Миладинов дълго размишлява над тази информация и след седмица на колебания и съмнения, в една тиха лунна нощ отиде, изкъпа се в Левия вир и остана приятно удивен от вълшебните свойства на водата му.
„10 изречения = история“ e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
