„Дежавю”*, „дежа̀ векю̀”**, „дежа̀ сантѝ”***, „дежа̀ ревѐ”**** повтаряше си ужасеният и силно пребледнял ученик от Езиковата гимназия, свлякъл се край къщата на баба си, в едно забутано дълбоко в Северозапада село.
Милен беше дошъл вчера, уж на гости, а всъщност с идеята да изкопчи някакви пари от старицата, защото родителите му щом разбраха, че харчи за дрога, категорично го отрязаха, а дилърът му не продаваше на вересия. Баба Недялка му беше дала 300 лева (уж за да си плати наема на квартирата в областния град), а след това, без тя да разбере ѝ прибра и остатъка от пенсията, но преди да си замине, реши, че не е лошо да се опита да прибави към тези пари и парите на комшийката.
Съседната къща беше малка, едноетажна, поолющена и леко схлупена, но стъпила сред спретната градина с ранни цветя и нацъфтели овощни дървета. На каменния праг баба Симеонка имаше навика да изнася и да оставя да изстине гореща тава с току-що изпечена питка, сладкиш или баница и в детството си момчето не веднъж беше стъпвало в тавата, бързайки да влезе и да изпълни заръчаното от баба му. Извиняваше се, разбира се, а после баба Симеонка го черпеше с „газена питка” или „газена баница”.
Прокрадвайки се между овошките в градината, той мерна нещо оставено на прага, но знаеше, че бабата я няма в къщата – още одеве тя, яхнала триколката си беше отишла до магазина. Тъкмо преди да влезе в къщата, младежът видя, как краят на витата баница се надигна, изправи се, засъска и се оказа огромен смок, стегнато навит върху камъка. Милен побягна, спъна се, залитна, но успя да изтича по циментовата пътека, прескочи оградата и рухна на земята, а смокът отново положи глава на прага и продължи да се грее на мекото пролетно слънце.
Момчето смътно си спомняше още един такъв случай от ранното му детство, но тогава двете баби го бяха убедили, че е сънувал срещата си със страшния пазител на комшийската къща.
* Déjà-vu (произн. „дежавю̀”) от френски език буквално „вече видяно”- преживяване, при което човек има чувството, че вече е виждал дадена ситуация.
** Déjà vécu (произн. „дежа̀ векю̀“) е нещо „вече преживяно“.
*** Déjà senti (произн. „дежа̀ сантѝ“) е състояние, което се превежда като нещо „вече почувствано“.
**** Deja rêvé (произн. „дежа̀ ревѐ“) е нещо „вече сънувано“.
„10 изречения = история“ e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
