Всички помним с умиление училищната лятна ваканция. Е, в тези спомени, трябва да признаем, е намерил място и малко горчив привкус. Онази задължителна литература, която отнемаше от ценното ни време за игра на криеница, е приела неговия облик. Българските автори класици.
Нека признаем, вече като възрастни хора, че проблемът с четенето им не е бил в нестихващата детска енергия и нетърпение за игра. Или поне не изцяло. Просто тази литература е твърде трудно смилаема за хвърчащото единадесетгодишно въображение, което колкото и да се старае, не може да оцени подобаващо нито красотата на изказа, нито проникновеността му.
Обичам да мисля за книгите не само като за произведения с определени качества, но и като творби, пасващи за различни възрасти и периоди от нашия живот. Неподходящият момент може да създаде у човека изцяло грешна представа. Bad timing, както се казва на чист български език. Така се случва понякога с българската литература – четем сериозни класически книги в ранна възраст и оставаме с грешни впечатления. И това е факт просто, защото ние не сме способни да я разбираме на този етап от развитието си.
Българската литература е качествена. Имаме прекрасни съвременни и класически автори, които заслужават нашето внимание и адмирации. Нека първото впечатление не е най-важното, някои неща се получават по-добре от втория път.
Предлагам ви една еклектична класация от десет български книги, които спокойно биха могли да преобърнат представите ви за родното творчество (ако вече не ви се е случило). Нека видим кои са те.
1. „Пътуване към себе си“
Блага Димитрова
Българска проза от 60-те години на миналия век. Нелекият път до достигането на собствената ни идентичност. Книга за заминаването, за бягството, за морала, вината и чувствата. Дълбока проникновеност и прекрасна мелодия на езика. Няма да ви издавам повече. Убедете се сами. А ако вече сте я прочели, няма да навреди да повторите. Кой знае, може да откриете някое друго свое аз този път.
2. „Жажда“
Захари Карабшлиев
Болнична стая. Млад мъж се събужда прикован на легло, целият в шини и никакъв спомен за тежката катастрофа, от която е оцелял като по чудо. На съседното легло лежи възрастен пациент – приказлив оптимистичен старец. Младежът не може да се похвали със същите качества. Неговият ум е завладян от песимизъм и мрачни мисли владеят бавно минаващото време. Старецът обаче не иска да остави Даниел на мислите за пагубност, нито на самосъжалението. Той му разказва своята житейска история – драматична и неочаквана. История за любов и най-важните неща в живота. Спирам дотук с резюмето. Четиво, отново подходящо за едно пътуване към себе си.
3. „Добавено лято“
Евгени Черепов
След известно пребиваване в чужбина, Лъчезар се завръща в България. Спомените му обаче са замъглени от странна забрава. Едва стъпил на родна земя, героят поема на пътешествие из страната. Загубените спомени започват да се пробуждат един по един. Щастието му от този факт обаче бива помрачено, защото мистериозни мъже в мрачни костюми го преследват навсякъде. Един такъв мистериозен мъж наднична и от детските му спомени… Завладяващо четиво с умел сюжет и приятен стил. Един текст с вкус на носталгия към детството.
4. „Там, където не сме“
Георги Господинов
Една поетическа книга на Георги Господинов, която гали всички сетива и събужда богата палитра от емоции. Често искаме да сме някъде, където не сме. Физически и в чувствата си. Винаги има едно „там“, което е така недостижимо и жадувано, че е невъзможно постигането на щастието „тук“. Отделете време да направите някоя своя неделя много специален и философски ден.
5. „И всичко стана луна“
Георги Господинов
Разкази, в които можеш да се разтвориш като капка мастило в чаша с хладка вода. Да се носиш безметежно. Да опиташ мъничко от любовта, от миналото и сегашното, от мъдростта и метежа на времето. Тази книга се чете в пълна тишина и абсолютно присъствие на ума. Само така ще усетите магията ѝ.
6. „Балада за Георг Хених“
Виктор Пасков
Има книги, за които не можеш да говориш, защото те толкова добре са го казали, че си останал без думи. Не знаеш откъде да подхванеш историята, за да изразиш своя възторг и чувствата, които си изпитал, докато си прелиствал шумолящите страници. Някои творби са много повече от истории. Някои са вихрушка от усещания, спомени, носталгия, тъга, обич, красота, намиране на себе си там някъде в шкафчетата на някакъв почти одушевен скрин. Някои като „Балада за Георг Хених“.
7. „Чудовището“
Владимир Зарев
Мъдрост. Младостта, която не иска да си отиде и старостта, която неизбежно я убива. Красива и невъзможна любов, времето и жестоките белези, които ни оставя. Забравата. Тази книга се чете в едно особено състояние на духа – състояние на зрялост и готовност за възприемане на горчиви истини.
8. „Последната територия“
Момчил Николов
Един мъже се буди в Барселона и няма представа как се е озовал там. Няма представа и кой е той самият. Непонятна татуировка на жена е изрисувана на ръката му. Всички тези въпроси мъчат героя, а техните отговори бавно започват да се разкриват, когато среща мистериозната Елена. Книга за съня, загубата на себе си, на спомените… Там ли сте още или вече сте се запътили към книжарницата?
9. „Другият сън“
Владимир Полеганов
Книга в сферата на психологическата фантастика. И, да, българската литература притежава качествени книги от този жанр. Именно „Другият сън“ е неоспоримо доказателство за това. Няма да ви разказвам нищо за сюжета. Не искам да развалям дори и малко от удоволствието, което ще изпитате, докато произведението постепенно ви разкрива тайните си.
10. „Катафалка, два носорога“
Петър Крумов
Невероятен стил, който ще ви изненада приятно. Сюжет, който ще постави пред вас много въпроси и може би някои отговори. Понякога животът поема странна посока и пренарежда нагласите ни. Какво правим тогава? Творба, написана със замах и достойна да намери място до високата литература в домашната ни библиотека.
Тази класация далеч не изчерпва стойностните произведения в българската литература. Тя е само един малък фрагмент от цялото. И ако този малък фрагмент ви накара отново или тепърва да заобичате родните автори – тогава той е изпълнил своята мисия. Приятно четене!
Антоанета Дойчинова е преводач-редактор по образование. Обича пътешествията, хубавата храна, добрите хора, книгите и писането. Не харесва стереотипите и предразсъдъците, особено в литературата. На философията ѝ за живота най-добре пасва цитат от любим автор (Карлос Руис Сафон): „Блажен е онзи, по когото лаят идиотите, защото неговата душа никога не ще им принадлежи.“
Коментари