Зимата е вече тук! Скоро ще натрупа сняг, а въздухът ще стане мразовит. Събирането на цялото семейство, веселието, ароматът на гозбите на Бъдни вечер, трепетното очакване на Новата година, имениците през този сезон – доброто настроение витае през зимния сезон, защото той поднася много от любимите празници на българите.
Традиционните зимни български празници са наситени с гадания, обреди, вкусни трапези и, разбира се, празненства и пищност. В навечерието на Рождество Христово ви представяме 10 традиционни български празника, с които зимата се настанява с топли чувства в нас.
1. Коледа (25 декември)
Рождество Христово е един от най-големите църковни празници. Отбелязваме го на 25 декември. Най-очакваният и тържествен празник, когато цялото семейство се събира на трапезата, за да сподели вечеря с много веселия, пожелания за здраве и берекет, щастие и успехи.
Подготовката за вечерята започва от рано. Според старите традиции жените месят обредни хлябове и приготвят ястия, а децата украсяват къщите. Някога момчета отивали да отсекат „бъдника“, който ще гори в огнището през цялата коледна нощ.
Семейството очаква и коледарите, които обикалят от къща на къща с настроение и традиционни песни за късмет през идната година. Стопаните им давали краваи, храна и медни грошове.
2. Стефановден (27 декември)
В третия ден от Рождество Христово православната църква чества паметта на Свети Стефан – един от седемте ученици на Исус Христос, избрани след възкресението му. На тази дата имен ден празнуват Венцислав, Венцислава, Запрян, Стамен, Станимир, Станимира, Станислав, Станислава, Стефан, Таня, Фани и други.
Смята се, че денят на светията е последният християнски празник в годината, а дедите ни вярвали, че с този ден се затваря и кръгът на старата година. По традиция младото семейство отива на гости на кумовете, кръстниците или родителите си, а на трапезата се слагат месни ястия. Приготвя се свинско с кисело зеле или баница с месо.
От Стефановден до Йордановден се спазват обичаите, характерни за Мръсните дни – жените не бива да метат, да мият косите си или да перат, не се правят венчавки, кръщенета, опела.
3. Васильовден/Сурва (1 януари)
Това е първият ден от новата година, а в различните краища на страна празникът е познат с различни имена – Сурваки, Сурва, Васильовден или просто Нова година.
За обредната трапеза се подготвят блажни ястия – свинско месо, кокошка или пуйка, баница, пита с пара и дрянови клончета, наречени на домашните животни, здравето и къщата, жито, орехи, ошав и др.
Традиция е първият залък от погачата момите и ергените да слагат под възглавницата си, вярвайки, че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг (съпруга). На този ден дружини с маскирани лица сурвакат по къщите.
4. Йордановден (6 януари)
На Йордановден празнуват Йордан, Йорданка, Данчо, Боян и др. Йордановден е популярен с това, че навсякъде в страната, където има водоем, се извършва ритуално хвърляне на кръст. След това група мъже от всякакви възрасти се хвърлят, за да извадят кръста. Този които успее, се смята, че ще бъде здрав и щастлив през цялата година.
Според вярванията, ако времето на Йордановден е студено и сухо, годината ще е добра и плодородна. А ако кръстът във водата замръзне, това значи че годината ще бъде здрава.
На Йордановден трябва да има три замесени хляба с остатъка от светената вода от миналата година. Те се разделят – единият е за дома, вторият за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщите заедно с кана вино за минувачите.
5. Ивановден (7 януари)
Ден след Йордановден е Ивановден – денят, в които празнуват Иван, Иванка, Ваньо, Йоан и др. На трапезата в този ден трябва да има варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, свински ребра със зеле и др. Ивановден се счита за ново начало след т.нар. „мръсни дни“, които приключват на Йордановден. Всеки обръща поглед напред към ново начало, здраве, берекет и щастлив живот.
Обичаи на празника повеляват кумовете или деверът да „къпят“ (пръскайки) с вода младоженците, които са сключили брак през миналата година. Младото семейство трябва да посрещне своите гости и да занесе на кума вино, месо и кравай.
6. Бабинден (8 януари)
Бабинден е български празник в чест на бабата акушерка в селото. Според традицията на този ден се извършват три основни обичая, свързани с раждането на нов живот. Първият е къпане на малките деца от бабата. Бебето се благославя и намазва с мед и масло, а на бабата се даряват вълна и обредни кравайчета.
Вторият е угощението на младите булки в дома на бабата. Участват всички булки, на които бабата е бабувала (чиито деца е израждала) през годината. Носят хляб, баница, печена кокошка и вино. Поливат на бабата да се измие и я даряват на дясното рамо с риза, престилка, кърпа и чорапи.
Третият обичай е влечугане (къпане) на бабата. Извършва се след угощението. Жените откарват бабата на реката или кладенеца, където става обредното изкъпване. Пеят обредни песни с еротични мотиви. Всички са нагиздени и накачени с въври, с червени чушки и вълна. На празника не се допускат мъже.
7. Антоновден (17 януари)
Именници на този ден са Антон, Андон, Антония, Тончо, Дончо и др. В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не се разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“.
Месят се специални содени питки и се раздават на близки и съседи за здраве. А една се оставя на тавата „за белята, за лелята“, както е наричана чумата.
Според легендата имало двамата братя – Антон и Атанас, които изобретили ковашките клещи. Имените им дни се честват един след друг и на тези дни празнуват всички ковачи, железари и ножари.
8. Атанасовден (18 януари)
Празнуващи са Атанас, Атанаска, Танас, Насо, Нася. Според народните вярвания Свети Атанас господства над зимните студове и е покровител на домашните животни. Той отива в планината на бял кон и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“.
Жените спазват същите забрани от Антоновден. В Тракия на Атанасовден се коли черно пиле или кокошка, която се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила.
Жените не варят боб и леща, за да не се разболеят децата, също не шият и плетат, защото ако се убодат, няма да зарасне лесно.
9. Трифоновден (1 февруари)
На този ден църквата празнува мъченик Трифон, славен като светец лечител. Според традициите рано сутринта стопанката омесва хляб и приготвя варена кокошка, пълнена с ориз или булгур. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино.
С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват и всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“. След това всички се събират и избират „царя на лозята“. Едва тогава започва общо угощение.
10. Празника на Баба Марта (1 март)
Първи март е празникът на Баба Марта, образ от български фолклор, който води началото си от езическата история на Балканите. В усуканите бели и червени конци се крият елински и тракийски традиции.
Мартениците са предвестници на пролетта. Носят се, докато видиш първия щъркел, първото цъфнало дърво или до настъпването на пролетта. След това се връзва на плодоносно дръвче или се оставя под камък. В някои краища я хвърлят в река за да им върви по вода.
Алекс Христов – наскоро влязъл в клуба на 20-годишните, студент по „Журналистика“ в УНСС. Обича да пише и да разказва истории – в мерена и немерена реч. Свободното си време запълва с любима книга или експерименти в кухнята.
