10 от най-великите любовни писма на всички времена

Някои хора казват, че любовта не може да се изрази с думи. Напротив! Това топло чувство, придружено с пеперудки в стомаха, изчервяване, потене и други все така приятни симптоми, е било извисявано векове наред от велики поети, писатели, художници, певци, дори от обикновените хора. И така до заветния XXI век, в който изразяването на любовта достигна своя апогей – „здр, бебче, кп?“.

Всъщност колкото повече „прогресирваме“, казано на чист български, толкова по-лаконични ставаме в изразяването на емоции, а социалните мрежи са основното пространство на това явление. Ами то е по-лесно! Харесаш си някого и се започва: сръчкване, емотиконка, стикерче, селфи и готово. Ако не върже, пускаш някой друг лаф от сорта на „по-слаТка си от меТ“ и си гарантираш доживотна любов.

Гледайки поредния любовен статус във Facebook, изпълнен с ред животински нарицателни и придружаващите ги лигави прилагателни, лайкове, сърца и влюбени кученца, се замислям как хората са изразявали чувствата си преди интернет и социалните мрежи? Отговорът ще ви изуми – писма! Ръчно написани, добре сгънати, запечатани със страстната целувка от любимия/ любимата..

На вашето внимание представяме 10 от най-великите любовни писма на всички времена (може да крадете идеи за следващото сръчкване във Facebook 😉 ).

1. Ърнест Хемингуей до Марлене Дитрих

Ърнест Хемингуей заявява любовта си към Марлене Дитрих през 1951-ва. Стилната актриса е прочута с множеството си любовни афери както с мъже, така и с жени. Историята им с Хемингуей продължава от разстояние повече от 30 години и е базирана на писмена кореспонденция. Въпросното писмо е поредната демонстрация на чувствата между тях.

Естествено разстоянието и различните им отделни любими (Дитрих е била заедно с великия Ремарк) си казва думата и се появява дистанция между тях, но въпреки това Хемингуей си позволява да нарича Дитрих „моята най-скъпа зелка“ (заради немската ѝ националност) и допълва, че си я представя „гола и пияна на сцената“. В някои от писмата си пише, че двамата са „жертви на несинхронизирана страст“.

Идва момент, когато Хемингуей моли актрисата да унищожава всяко едно от посланията му, за да запазят връзката си само за себе си, но днес около 30 писма от кореспонденцията им се съхраняват в музей в Бостън.

Може би това за мен са най-пламенните редове:

Ти си толкова прекрасна, че паспортните ти снимки трябва да бъдат триметрови“, „целувам те страстно“, „влюбвам се в теб, това е ужасно“, „не мога да ти опиша как всеки път, когато те прегръщам, се чувствам като у дома си“, завършва в някои от писмата си Хемингуей.

„Не бих могла да те обичам повече, отколкото те обичам сега“, „ще те обичам вечно и дори по-дълго“, казва в отговор Дитрих.

2. Уинстън Чърчил до съпругата му

Моя мила Клеми, в твоето писмо от Мадрас си написала няколко думи, които са много скъпи за мен. За това, че съм обогатил живота ти. Не мога да ти опиша какво удоволствие ми достави това, защото аз винаги съм се чувствал толкова поразително отдаден на теб.

3. Джон Кийтс до Фани Браун

През 1819 година Джон Кийтс признава на съседката си Фани Браун, че не може да живее без нея, и думите му заемат трета позиция в нашата класация:

Не мога да съществувам без теб. Толкова съм разсеян, че забравям за всяко нещо, но не и да те видя отново. Моят живот, изглежда, спира там, не мога да погледна отвъд това. Ти ме погълна.

4. Джони Кеш до Джун Картър

Честит рожден ден, принцесо, ние остаряхме и вече свикнахме един с друг. Мислим по еднакъв начин. Четем си взаимно мислите. Знаем какво иска другият, без дори да се питаме. Някой път се дразним взаимно. Може би понякога се приемаме за даденост. Но от време на време, както днес, аз разсъждавам върху това и осъзнавам колко щастлив съм да споделя живота си с най-великата жена, която съм срещал. Ти все още ме изумяваш и вдъхновяваш. Ти ми въздействаш към по-добро. Ти си обектът на моите желания, причина номер едно за моето съществуване. Обичам те толкова много.

Честит рожден ден, принцесо!

5. Ричард Бъртън до Елизабет Тейлър

Едно кратко, но съдържателно послание:

Моите слепи очи отчаяно чакат да те зърнат. Ти, разбира се, не съзнаваш колко обаятелно красива си и колко специална и опасна е твоята прелест.

6. Наполеон Бонапарт до Жозефина

Изпратено от Верона, 13 ноември 1796 година.

Не те обичам вече; напротив, ненавиждам те. Ти си ужасна, много непохватна, много глупава, истинска Пепеляшка. Не ми пишеш въобще, не обичаш своя съпруг; знаеш какво удоволствие ми доставят писмата ти и въпреки това не си ми драснала дори случайно няколко реда.

Какво правите толкова по цял ден, мадам? Какви са тези толкова важни дела, които ви ангажират и отнемат времето, през което бихте могли да напишете писмо на своя прекрасен любим? Какво влечение е угасило и отблъснало настрани любовта, нежната и постоянна любов, която му обещахте? Кой е този изумителен нов любовник, който ви е погълнал изцяло, завладял е дните ви и ви пречи да мислите за своя съпруг? Жозефина, внимавайте, в някоя прекрасна нощ вратата на спалнята ви ще се отвори и там ще бъда аз.

Наистина, притеснявам се, моя скъпа приятелко, че не получавам новини от теб; напиши ми бързо четири страници и сподели тези прекрасни неща, които изпълват сърцето ми със страст и наслада.

Надявам се не след дълго да те притисна в прегръдките си и да те обсипя с милиони изгарящи целувки, палещи като слънцето на екватора.

7. Хенри VIII до Ан Болейн

Едва ли има човек, който не знае скандалната история на Хенри VIII Тюдор, но все пак малко факти. Хенри среща за пръв път Ан Болейн през 1526 г., когато все още е женен за първата си жена – Катерина Арагонска. Римокатолическата църква не разрешава разводите, но Ан категорично отказва да стане любовница на Хенри. Той е абсолютно завладян и обсебен от нея. Принуждава се да извърши немислими за онова време постъпки, за да накара папата да анулира брака му и да може да се ожени отново.

И така седма позиция заемат думите на Хенри VIII с израза си на любов към Ан Болейн, която както всички знаем… обезглавява по-късно.

Моля те да разбера твоите намерения за любовта между нас. Необходимостта ме принуждава да получа отговор, повече от година съм ударен от стрелата на любовта и не съм все още сигурен дали ще се проваля, или ще намеря място в сърцето ви.

И още…

Повелителко моя, приятелко моя! Предавам сърцето си и себе си във Вашите ръце, оставям се на Вашата добра воля и Ви умолявам отсъствието ми да не отслаби привързаността Ви към мен. Това ще увеличи болката ми, което би било много жалко, тъй като раздялата ме наранява достатъчно, дори повече, отколкото предполагах, че е възможно да боли…

8. Джералд Форд до съпругата му Бети

Няма думи, които адекватно да изразят нашата дълбока, дълбока любов. Ние знаем колко велика си ти и ние, децата и баща им, ще се опитаме да бъдем толкова силни, колкото си и ти. Ние имаме вяра в теб и във волята на Господ. Нашата тотална любов към теб е вечна.

9. Бетовен до „Моята безсмъртна любима“

Добро утро на 7 юли,

Въпреки че все още съм в леглото, мислите ми бягат към теб, моя Безсмъртна любима, понякога радостни, после тъжни, очаквайки да разбера дали съдбата ще ни чуе или не. Да живея сам е единственото решение за мен – или само с теб, или напълно сам.

Да, аз съм решен да стигна до края, до предела на времето и пространството, за да стигна до теб и да падна в прегръдките ти, за да ти кажа, че ти си моят дом и мога да изпратя душата си, въплътена в теб, в царството на духовете. Да, за нещастие така е. Ти ще намериш сили да преодолееш всичко, особено след като знаеш колко съм ти верен; никой друг не може да притежава сърцето ми – никога, никога!

О, Господи, защо трябва да се разделяме с хората, които обичаме! И въпреки това сега моят живот във Виена е ужасен. Твоята любов ме прави едновременно най-щастливият и най-нещастният човек. На моята възраст имам нужда от уравновесен, спокоен живот – може ли това да стане при нашата връзка? Ангел мой, току-що разбрах, че пощенската кола пътува всеки ден, така че трябва да привърша веднага, за да получиш писмото бързо. Успокой се! Само ако спокойно погледнем на живота си, ще можем да постигнем тъй желаното от нас – да живеем заедно. Успокой се, обичай ме – днес, вчера. Какъв мъчителен копнеж по теб – ти, мой Живот, мое Всичко. Прощавай… О, продължавай да ме обичаш – никога не се съмнявай в най-вярното сърце на твоя любим.“

Твоят възлюбен Л.
Вечно твой.
Вечно моя.
Вечно наше.

10. Джими Хендрикс до „малкото си момиченце“

Щастието е в теб. Затова отключи оковите на своето сърце и си позволи да разцъфнеш като сладкото цвете, което си в действителност. Аз знам отговора – просто разпери крилата си и се освободи.