Започнахме се с нея в симпатичната ѝ версия от телевизионния екран. Сега обаче „Супергърл“ е в кината и поставя Кара Зор-ел в центъра на история, която стои далеч от удобната представа за усмихната супергероиня в сянката на Супермен. Филмът на Крейг Гилеспи тръгва от комикса „Supergirl: Woman of Tomorrow“ на Том Кинг и Билкис Евъли. Той използва основата – травмата на Кара, космическото пътуване, момичето Рути Мери Нол и жаждата за възмездие… Крайната цел: да изгради образ, в който има гняв, сарказъм, умора и много малко желание за героична поза.
Мили Алкок, позната като младата Ренира Таргариен от „Домът на дракона“, вече беше въведена като Кара в „Супермен“, но самостоятелният филм ѝ дава друга тежест. Тук тя е герой в собствената си история! До нея са Ив Ридли като Рути, Матиас Шьонартс като Крем от Жълтите хълмове, Джейсън Момоа като Лобо, както и Дейвид Кръмхолц и Емили Бийчъм като родителите на Кара.
Филмът е важен и заради мястото си в новата DC вселена. След „Супермен“ това е заглавието, което показва дали студиото може да разказва истории с различен жанров вкус, без всяка от тях да копира един и същ тон. При „Супергърл“ вкусът е по-груб, по-космически и по-близък до уестърн за отмъщение, отколкото до класически филм за произхода на герой.
1. Кара не е женска версия на Супермен
Най-важната разлика между Кара и Кларк е заложена в миналото им. Кларк Кент расте на Земята, при семейство, което го учи да бъде човек, преди да стане символ. Кара помни Криптон. Тя носи загубата на свят, език, култура и семейство като личен спомен и за нея това не е разказ, научен от други.
Кара във филма е лишена от мекотата на Кларк. Тя е по-остра в реакциите си, по-малко търпелива и много по-склонна да отговори на насилието с насилие. В този смисъл „Супергърл“ използва стария въпрос от комиксите – как двама души от една планета могат да станат толкова различни герои.
2. Филмът има собствен ритъм
„Supergirl: Woman of Tomorrow“ излезе през 2021 – 2022 г. и бързо се наложи като една от най-силните модерни истории за Кара. Том Кинг я пише като космически уестърн с тежък емоционален център, а Билкис Евъли му дава визия, в която всяка планета изглежда като отделна приказка с опасен край.
Филмът запазва най-важното от тази конструкция. Рути Мери Нол търси възмездие за убийството на баща си. Кара попада в тази мисия, но постепенно става ясно, че чуждата болка засяга нейната собствена. Оттук идва и напрежението – дали тя помага на Рути, защото вярва в справедливостта, или защото чуждият гняв ѝ дава позволение да извади своя.
3. Мили Алкок и нейната суровата енергия
Мили Алкок не идва в DC като типичната подготвена звезда за франчайз. След „Домът на дракона“ тя вече имаше световна разпознаваемост, но не и образ, изграден около блокбъстъри. Това помага на „Супергърл“, защото Кара има нужда от актриса, която изглежда млада, но не наивна.
В интервюта около филма продуцентите описват търсенето на актриса, която може да носи следващото поколение герои на DC. При Алкок силата е в напрежението между крехкост и рязкост. Тя може да изглежда изморена, ядосана и уязвима в една и съща сцена, а на моменти трябва да бъде и трудна за преглъщане. Тя пие, заяжда се, действа импулсивно и често изглежда по-близо до антигерой, отколкото до спасител. Алкок държи този образ достатъчно човешки, за да остане интересен.
4. Крейг Гилеспи е най-логичният избор
На пръв поглед Крейг Гилеспи не е очевидният режисьор за космически филм на DC. Кариерата му обаче показва интерес към жени, които обществото бързо лепи с удобен етикет. В „Аз, Тоня“ той разказа за Тоня Хардинг без да я превръща нито в светица, нито в карикатура. В „Круела“ работи с героиня, която съществува между травма, талант и демонстративна провокация.
Този опит личи и в „Супергърл“. Кара е написана като герой с много защити. Тя не споделя лесно, не омеква в очаквания момент и не търси одобрение. Гилеспи има усет към подобни образи – към хора, които отблъскват, преди да позволят да бъдат разбрани.
5. Рути Мери Нол е сърцето на филма
Рути Мери Нол, изиграна от Ив Ридли, е всичко друго, но не е страничен персонаж, добавен, за да има Кара кого да пази. Всъщност Рути е причината историята да започне и носи ясна цел – отмъщение. Точно тази яснота я прави опасна.
В отношенията между Рути и Кара филмът намира най-силния си конфликт. Рути вижда в Супергърл сила, която може да поправи стореното зло. Кара вижда в Рути млад човек, който вече върви по път, познат и на самата нея. Тя разбира гнева ѝ прекалено добре, за да го отхвърли лесно.
6. Кой е Крем от Жълтите хълмове?
Матиас Шьонартс е в ролята на Крим от Жълтите хълмове – името, което феновете на комикса веднага разпознават. В „Woman of Tomorrow“ Крем е свързан с трагедията, която задвижва историята на Рути, а оттам и пътуването на Кара.
Шьонартс носи тежко, физическо присъствие и често играе мъже, в които има насилие, вина, мълчание и вътрешно напрежение. Във филма Крем е по-функционален като искра за пътуването, отколкото като център на историята. А истинският конфликт изглежда е вътре в Кара – между желанието да накаже и нуждата да остане герой.
7. Джейсън Момоа и ролята, за която говори от години
Джейсън Момоа като Лобо беше една от най-коментираните новини около филма. Причината е ясна – Момоа от години е свързван с този персонаж от феновете, а самият актьор неведнъж е казвал, че Лобо му е мечтана роля. След Аквамен обаче това е рязка смяна на посоката, но точно в нея има смисъл.
Лобо е междугалактически ловец на глави, създаден като свръхнасилствена пародия на мачо антигероите от комиксите. Той е груб, самовлюбен, шумен и почти невъзможен за поставяне в ред. Лобо разширява космическата страна на DC и подсказва колко странни могат да бъдат следващите истории в тази вселена. Момоа разбира героя като роля на ръба между заплаха и абсурд, а това е точната зона за Лобо.
8. И суперкучето Крипто е в „Супергърл“
Крипто присъства и в „Супергърл“, но тук функцията му е различна. При Супермен суперкучето носи топлина и комичен контраст. При Кара то е връзка с Криптон и с част от миналото, която не може да бъде заменена с нов дом. Присъствието на Крипто напомня, че зад язвителността на героинята има някой, който все още умее да се привързва.
Снимките на сцените с Крипто се оказват любопитна смес от истински партньор и дигитална магия. Алкок разказва, че в част от кадрите е имало румънско улично куче, което служи като дубльор на терен, но в много моменти актрисата е играла срещу празно пространство и е трябвало да си представя реакциите му. Крейг Гилеспи пък разкрива, че Джеймс Гън лично е следял поведението на Крипто и дори е поискал промяна в сцена в бар, защото кучето обръщало прекалено много внимание на случващото се.
9. Космосът на DC като мръсно и опасно място
Досега киноверсиите на DC често стояха по-близо до Земята – Метрополис, Готъм, Темискира, Атлантида. „Супергърл“ отваря друга врата. Тук космосът не е гладка, синя безкрайност с красиви кораби. Той е пълен с барове, ловци на глави, случайни съюзници, жестоки локални конфликти и светове, които не чакат герой, за да бъдат спасени.
Всяка нова локация променя залога за Кара и Рути. Двете минават през барове, пустинни пейзажи и враждебни светове, където всеки срещнат има собствена сметка за уреждане. Пътуването постепенно сваля галактическия мащаб до лична история – за гняв, вина и границата между справедливост и разплата. Има хумор, странни същества и ексцентрични срещи, но центърът остава далеч от зрелището… само заради самото зрелище.
10. „Супергърл“ разширява картата на новата DC вселена
Най-интересното около филма е мястото му в по-голямата картина. „Супермен“ зададе основата на новата DC вселена с по-светъл и класически герой. „Супергърл“ тръгва в друга посока – космически уестърн за травма и възмездие. А кинокритиците определят това като добър знак, защото една киновселена става издръжлива, когато различните ѝ филми не звучат като варианти на един и същ шаблон.
И Кара Зор-ел е изключително подходяща за този тест. Тя е достатъчно близо до Супермен, за да носи митологична тежест, и достатъчно различна, за да отвори нова територия. Чрез нея DC показва Криптон като лична рана. Показва и космоса като място, където героизмът няма публика, фанфари и гарантиран смисъл…
Историк по образование и разказвач на истории по професия. Следи отблизо културните събития и вярва, че добрата журналистика започва с любопитство. Харесва театър, пътувания и улично изкуство. Вдъхновява я градската среда и често ще я видите с фотоапарат на рамо.
