Сигорни Уийвър е актриса, която не се вписва в холивудските клишета – не играе сладникави романтични героини, нито безлични поддържащи роли. Вместо това изгражда стабилна кариера с умни, силни и често морално сложни персонажи.
За разлика от много холивудски звезди, които попадат в индустрията случайно, тя идва с образование и съзнателно изградена подготовка. Печели титлата „Кралица на научната фантастика“ благодарение на многобройните си роли в научнофантастични филми и на приноса ѝ за утвърждаването на женското присъствие в жанр, който дълго време е бил доминиран от мъжки персонажи.
През 2024 г. на фестивала във Венеция получава „Златен лъв“ за цялостен принос и става третата американска актриса, удостоена с тази чест. Тук разглеждаме най-любопитното от живота ѝ.
1. Произходът
По бащина линия произходът ѝ води началото си от семейство Уийвър, чиято история се простира чак до колониална Америка. Една от най-рано документираните личности от рода е Чарлз Лафлин. Той е родом от Ълстър, Северна Ирландия, и емигрира в Америка около 1740 г.
Семейство Лафлин се установява в района на Нова Англия и участва в изграждането на няколко малки селища. Постепенно те се утвърждават като хора от висшите среди на американската културна и политическа общност. По майчина линия корените ѝ са английски и шотландски, а някои от предците ѝ от тази страна имат връзка с британската аристокрация.
2. Родителите
Бащата – Силвестър Лафлин Уийвър-младши, по-известен като Пат Уийвър, е известен телевизионен продуцент и президент на NBC, създател на формати като „The Today Show“ и „The Tonight Show“, които и до днес са емблематични за американската телевизия. Той е блестящ телевизионен визионер, напълно трансформирал начина, по който американската публика консумира новини и забавление.
Интересен детайл е, че се противопоставя на политическата цензура и маккартизма през 50-те години – позиция, която по онова време носи много рискове. Майката – Дезире Мери Луси Хокинс, по-известна като Елизабет Инглиш, е английска актриса, която се отказва от кариерата си, за да се грижи за семейството.
3. Раждането
Сюзън Александра Уийвър е родена на 8 октомври 1949 г. в Манхатън, Ню Йорк. Има по-малък брат на име Трейджън Уийвър. Кръстена е на близка приятелка на майка си.
4. Детството
Като дете страда от липса на увереност – чувство, породено донякъде от майка ѝ, която ѝ казва, че изглежда твърде обикновена. Но сякаш, за да се докаже пред света, още на около 11-годишна възраст достига внушителната височина от близо 1,80 метра. Ръстът ѝ обаче я кара да се чувства още по-различна и несигурна, тъй като трудно се вписва сред връстниците си.
Това я прави затворена и срамежлива, защото усеща, че външният ѝ вид я отличава по начин, който не ѝ харесва. На 13-годишна възраст е изпратена при психиатър, за да се справи с трудностите в общуването, които според родителите ѝ има.
5. Името
На 14-годишна възраст Сюзън започва да използва името „Сигорни“, вдъхновена от второстепенния персонаж Сигорни Хауърд в романа на Ф. Скот Фицджералд „Великият Гетсби“. Решава да приеме това необичайно и звучно име, защото го намира за по-подходящо, уникално и запомнящо се – нещо, което отговаря на нейната индивидуалност и желанието ѝ да се отличава.
Родителите ѝ първоначално реагират с известно съмнение, но подкрепят избора ѝ, като започват да я наричат просто „S“, за да се адаптират постепенно към промяната, без да я насърчават прекалено рязко. Тя обаче не се отказва от новото си име и то постепенно се превръща в нейната официална идентичност – както в личния, така и в професионалния ѝ живот.
6. Израел
Когато е на 17 години, заминава за няколко месеца в Израел като доброволка в кибуц. Това се случва малко след Шестдневната война. По онова време тази общностна форма на селскостопански живот е много популярна сред млади хора от цял свят. Тя е силно заинтересована от юдаизма и от начина, по който се живее в общност, където хората работят и живеят близо до природата и земята.
Мисли си, че ще попадне в нещо почти утопично – всички работят на полето, пеят, споделят, борят се за общи идеали. Но действителността се оказва доста по-различна – прекарва голяма част от времето си в кухнята, вършейки домакинска работа или белейки картофи. Описва престоя си в кибуца не като травма, а по-скоро като откровено разочарование.
Очакванията ѝ за идеална общност и равенство се сблъскват с реалност, в която традициите и стереотипите са прекалено силно застъпени, а романтичните ѝ представи не се сбъдват. Въпреки това престоят ѝ ѝ помага да придобие дисциплина, да работи с други хора и да види истинския свят.
7. Образованието
След завръщането си от Израел постъпва в колежа „Сара Лорънс“. След първата си година се прехвърля в Станфордския университет, където изучава английска литература. Там се занимава активно с театър и осъзнава, че истинската ѝ мечта е да стане актриса. Завършва през 1972 г. с бакалавърска степен.
По-късно кандидатства в Йейлското училище по драма – една от най-престижните актьорски програми в САЩ. Приета е, но често се чувства не на място. Има моменти, в които преподавателите ѝ казват, че не е достатъчно талантлива, че е прекалено висока, прекалено интелигентна и не достатъчно женствена за стандартите на сцената. Това обаче не я обезкуражава, а я прави още по-решена да успее. Завършва с магистърска степен по изящни изкуства през 1974 г.
8. Киното
След дипломирането си започва да работи в театъра. Играе в „off-Broadway“ продукции, експериментални пиеси и радио-драми. През този период има роли и в няколко телевизионни проекта, които така и не се реализират. И макар да няма големи роли, присъствието ѝ, височината, проницателният поглед и ниският ѝ глас правят силно впечатление.
Големият ѝ пробив идва през 1979 г., когато е избрана за ролята на Рипли в научнофантастичния филм „Пришълецът“ на Ридли Скот. Ролята първоначално е писана за мъж, но сценаристите и продуцентите решават да направят експеримент и да я дадат на жена. Сигорни е почти непозната, има само няколко секунди екранно време във филма на Уди Алън „Ани Хол“, където се появява буквално за миг. Но прослушването ѝ за „Пришълецът“ е толкова впечатляващо, че получава ролята пред мнозина по-утвърдени актриси.
Ролята на Елън Рипли не просто я прави звезда – тя създава нов архетип в киното: жена, която не е жертва, а водач; не е спътница на мъжкия герой, а централна фигура, която оцелява, води битка и печели. Това е истински преломен момент както за женските образи в жанра на научната фантастика, така и за кариерата на Уийвър.
9. Семейството
Среща се с актьора Джим Симпсън през 1983 г. на театралния фестивал „Williamstown“ в Масачузетс, където той работи. По това време той е както режисьор, така и барман в заведение, наречено „The Zoo“, а Сигорни вече има приятел. Но съдбата ги среща отново на парти, след което Симпсън остава, за да помогне с почистването. Това я впечатлява и няколко месеца по-късно тя го кани на вечеря.
Само три месеца след първата им среща двамата вземат решение да сключат брак и се женят на 1 октомври 1984 г. През 1990 г. се ражда тяхното единствено дете – дъщеря им Шарлот Симпсън. Според тях тайната на дългогодишния им брак е поддържането на открита комуникация.
10. Активизмът
Тя е дългогодишна и последователна активистка, особено в областта на опазването на околната среда, дивата природа и океанските екосистеми. Участва в биографичния филм „Горили в мъглата“, където влиза в образа на приматоложката и природозащитничка Даян Фоси. При заснемането на филма Уийвър прекарва време в Руанда, за да се сближи с горилите.
След филма актрисата се включва в различни документални и информационни проекти, които целят да напомнят за значението на опазването на горилите. През 2006 г. участва в документалния филм Gorillas Revisited with Sigourney Weaver, продуциран от BBC, и получава титлата „почетен председател“ на организацията Dian Fossey Gorilla Fund International.
През същата година участва в специална пресконференция в сградата на ООН с представители на над 60 международни природозащитни организации, на която призовава за мораториум върху разрушителния риболовен метод „bottom-trawling“.
След това става част от екипа зад документалния филм Acid Test: The Global Challenge of Ocean Acidification, в който е и разказвач. Тя не само озвучава филма, но и участва в специални изслушвания в Конгреса на САЩ, където се среща с политици и законодатели, за да лобира за реални промени. През 2016 г. получава престижната награда Jane Alexander Global Wildlife Ambassador Award за своя принос в опазването на биоразнообразието.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е „Право“, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
