Тази лятна ваканция беше по-различна за единадесетгодишния Петърчо, тъй като техните се бяха разделили и докато мине разводът им, майка му го остави при родителите си – баба Йовка и дядо Стоян, на село. Лятната ваканция беше такава и за неговия връстник Настрадинчо, поверен на грижите на баба му Гюлшен и дядо му Али, тъй като родителите му заминаха на сезонна работа в чужбина.
Двете изоставени деца живееха в съседни къщи и всички очакваха да се опознаят и да си играят заедно, но това така и не стана (те се забавляваха, всяко с телефона си, усамотени в дебелите сенки), а бабите и дядовците им все не можеха да измислят как да ги сближат. Опитаха да ги събират ту в едната кухня, ту в другата, на закуска с топли мекички, палачинки или бухтички; дядо Стоян ги води за гъби и за риба, а дядо Али донесе на Настрадинчо кученце и очакваше, че двете деца ще играят с него, че и помежду си, но нито една от тези хитрини не сполучи… Съвременните деца не се увличаха от такива занимания, а освен това не четяха книги, не гледаха телевизия, нито ритаха топка, дори колелета или ролери не караха.
В края на август майките прибраха децата си, а на първия учебен ден двете момчета се оказаха записани в едно и също училище в близкия град, че и в един и същи клас. Когато на третия ден от учебната година класната им поиска да представят презентациите си на тема „Как прекарах лятната ваканция?“ и двамата се справиха чудесно – Петърчо показа впечатляващи снимки от почивката с родителите си на остров Тасос в Гърция, а Настрадинчо – от семейното посещение в Дисниленд Париж.
Двете деца явно много се бяха сприятелили с изкуствения интелект и макар да съзнаваха, че са излъгали учителката и съучениците си, мълчаливо се подкрепяха, макар че като се сетеха за големите си шарени лъжи, малко се изчервяваха. Хитър Петърчо и Настрадинчо Ходжа ги нарекоха съучениците им, след като двамата измамници започнаха да носят компютърно генерирани домашни, вместо саморъчно направени. Но, пък интересът към ИИ беше това, което най-сетне ги сприятели.
„10 изречения = история“ e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
