Елин Пелин е един от най-обичаните български творци. Наричат го „писателят на българското село“, „певецът на селската неволя“. Определят го като реалист, изобличител и майстор на късия разказ в българската литература. Той е сред най-превежданите ни автори – на повече от 40 езика, а в някои училища в Китай дори изучават и част от разказите му.
С първия си хонорар от 25 лева си купува обувки. Приятелите му го наричат Пелинко. Сред тях е дори цар Борис III, с когото не само ходи на лов, но и е един от най-доверените му съветници. Името на първия български фантастичен роман за деца – „Ян Бибиян“, е вдъхновено от начина, по който синът му Боян, произнася името си като малко дете. Още интересни факти за твореца ще откриете в следващите редове.
1. Корените
В началото на ХIХ в. Байлово запустява по време на войните на Османската империя с Австрия и Руската империя и е по-скоро землище, отколкото село. Но прадядото на писателя – Станьо от село Поибрене, Панагюрско, се заселва в него, за да намери спокойствие и да се занимава със скотовъдство. Започват да прииждат и негови съселяни от Поибрене, както и от съседните села от Панагюрския край. Хората довеждат семействата си и изграждат стъпка по стъпка Байлово.
2. Раждането
Димитър Иванов Стоянов е роден е на 18 юли 1877 г. в село Байлово, по това време в Османската империя. Бащата – Иван Стоянов, по-известен като Йото Варджията, е много активна и будна личност. Освен земеделец, той е зидар, дърводелец, кантонер, поправя коли, веялки, керемиди и тухли. Прякорът му идва от това, че продава вар на селския пазар. Прави и проект за вятърна мелница, който по-късно е отразен от сина му в едноименен разказ. Майката е Стоянка Иванова. Димитър е най-малкото момче от единадесетте деца в семейството. Другите са: Стоян, Пена, Велко, Христо, Захари, Мария и починалите Йордан, Александър, Параскева и едно, на което името не се помни.
3. Детството
Семейството на Йото не е много заможно, но той настоява неговите синове да се изучат. На пазара има възможност да купува всякакви неща и често носи книги на малкия Димитър – „Рибният буквар“ на д-р Петър Берон, „Под игото“ на Иван Вазов и още много. Димитър е старателен ученик. Завършва началното си образование в родното си село, след което заминава да учи в София, в Златица, в Панагюрище и Сливен. Не завършва гимназия, но се самообразова и се увлича по четенето.
4. Мечтата
Въпреки че интересът му към литературата никога не стихва, той има друго силно желание. Не мечтае да стане писател, а художник. Рисува много от дете, дори сам приготвя боите си. След като от години рисува само за най-близките си, решава да направи опит да влезе в Рисувалното училище. Не е приет и се връща в Байлово, където през следващите две години пише първите си сериозни произведения.
5. Псевдонимът
В Сливен става литературното му покръстване. Точно там той за първи път употребява псевдонима Елин Пелин. В гимназията участва в литературен кръжок с множество даровити младежи. Любимата песен на всички от кръжока била: „Елин пелин, зелен пелин, що се, пелин, полюляваш…“ Думите допадат на Димитър и част от тях прави свое литературно име. Във връзка с 25-годишнината от обесването на Васил Левски в София е издаден специален сборник. В него писателят помества стихотворението си „Тихи тъги“, подписано с измисления псевдоним. Освен Елин Пелин, Димитър Стоянов използва още няколко псевдонима. Сред тях са – Благолаж, Камен Шипков, Елчо, Пан, Пелинаш, Чер Чемер, Иван Коприван и Горна Горчица.
6. Жените
Твърди се, че има връзки с красавици като Лора Каравелова, Дора Габе и Елисавета Багряна. Но се жени чак на 43 години. Негова законна съпруга става Стефанка Иванова Щерева, която е с 20 години по-млада от него, бивша детска учителка от Харманли. Когато се запознават, тя е сервитьорка в известна столична сладкарница. Стефанка е отлична домакиня и му ражда две деца – Елка и Боян.
7. Цигарите
Пуши много. По две, а понякога повече от две кутии цигари на ден. Но си има строги принципи, които спазва при пушене. След обилен обяд или вечеря пали някоя малка пура. Лула не пуши, нито ползва цигаре. Никога не пуши на улицата и не си взима от чужда кутия с цигари. Не пали цигара след цигара, не разговаря с цигара в уста и винаги си иска пепелник. Всички около него са изненадани, когато през 1940 г. отказва цигарите и до края на живота си не запалва повече.
8. Спасението
Елин Пелин става първият уредник на къщата музей на Иван Вазов и заема тази длъжност до пенсионирането си през 1944 г. По време на англо-американските бомбардировки над София през 1943 г. жертва става именно Вазовата къща. Тогава Елин Пелин грабва стъкленицата със сърцето на поета и започва да бяга, за да я спаси. Но това му коства почти всичко, защото по това време писателят живее в къщата и всичките му неиздадени произведения са там. Така завинаги изчезва част от творчеството му, например черновата на „Гераците“.
9. Опитът за убийство
След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. писателят е потискан поради близкото си приятелство с цар Борис III. През октомври 1944 г. срещу него се извършва неуспешен опит за убийство. Станислав Вихров – член на комунистическия партизански отряд „Колю Шишманов“ и негов съратник с неустановена самоличност, арестуват и убиват вместо Елин Пелин Борис Руменов („Борю Зевзека“ – бохем, поет, карикатурист и бивш редактор на вестник „Българан“). Според друга версия планът е бил да бъдат убити и двамата.
10. Смъртта
Елин Пелин умира от инфаркт на 3 декември 1949 г. в София. Погребан е в София, в Централните гробища. На негово име е кръстен град Елин Пелин, който се намира много близо до родното му село Байлово. До града има и село с името му. В Антарктика има морски нос, който също носи името на писателя.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е право, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
