Понякога не си даваме сметка какво огромно значение имат тийнейджърските години в нашия живот. Чуваме неща от рода: „Ще го надрaснеш“, „Ще мине“ или просто „Хлапето е разглезено“. Истината обаче е, че между 12-18 години се формират основните черти на нашия характер и по-нататък се добавят само щрихите. Ето основните 10 неща, които се формират в нашето съзнание и остават с нас до самия ни край.
1. Отношенията с нашите родители
Моделът на семейство се формира точно в този период – ролята на майката и бащата, дали детето се чувства обичано и желано, какво ще бъде самочувствието му за бъдеще. Отношенията в този период са много сложни, защото от една страна детето се стреми към самостоятелност, от друга – родителите се опитват да проектират върху него своите възгледи и травми. Дали детето ще успее да се развие зависи от това доколко родителите са склони да приемат детето като самостоятелна единица, а не като част от тях. Ако това не се случи, има два варианта – или като възрастен детето ще е прекалено привързано към майка си и баща си, или изобщо няма да иска да общува с тях. И двете крайности подсказват, че имаме неприемане или страх от отхвърляне.
2. Отношенията с приятелите
Дали ще имаме приятели, или не и какви ще са ни отношенията ни с тях също се формира в този период. Обикновено, ако родителите имат много приятели, децата се стремят да следват техния пример. Всъщност в юношеството разбираме, колко сме симпатични и харизматични, как ни възприемат другите, можем ли да се социализираме лесно. В този момент разбираме колко е важно за нас да имаме приятели и на какво сме готови да задържим едно приятелство. Даващи или взимащи сме в отношенията с другите. Точно в тийн периода се развират и най-силните приятелства, някой остават с нас с годините, другите за добро или лошо остават в нашите спомени.
3. Нашите силни страни
Дали сме силни в рисуването, дали имаме добра памет или сме силни в майсторенето на различни неща, това си проличава в този период. Дали ще сме спортисти, или математици, важно е да знаем, че за всеки има място под слънцето. Не всеки може да е всичко и в това няма нищо лошо, важното е да си намерим нашата сфера и да се опитаме да се развиваме в нея и да намерим хората, които да ни допълват. На този принцип се формира обществото.
4. Нашият вътрешен свят
Нещата, които ни отпускат, зареждат и ни карат да се чувстваме в свои води. Нашите любими филми и сериали, нашата любима музика, всичко това, което ни определя като индивиди. Подсъзнателно търсим хора, които могат да съвпаднат с този свят. И сме много чувствителни, когато някой се опитва да се преструва за това, което ние харесваме, защото го усещаме. Нашият вътрешен свят е ирационален, но когато някой го разбере, би видял логиката във всички наши действия. Този вътрешен свят се формира точно в този период.
5. Нещата, които не харесваме
Нещата, които не харесваме са това, в което си ни обвинявали като малки. Нашите вътрешни страхове – това, което би застрашило нашия свят, обикновено това, което не харесваме, не са определи хора, а качества в техния характер, които биха нарушили нашето спокойствие. Има друг вариант – да не харесваме неща, за които тайно мечтаем. Или не харесваме у другите неща, защото се страхуваме ние да не се превърнем в това. И в двата случая „кой съм аз в социалната стълбица“ се формира още в юношеските години.
6. Отношението ни към храната
Дали сме склонни да запълваме емоционални празноти с храна, доколко храната е важна за нас извън физическото оцеляване. Юношеството ни е периодът, в който биха могли да се отключат хранителни разстройства. Тепърва разбираме, че нашето тяло се оценява от другите хора. Този период е на непрекъснато оценяване от всички – учители, родители, връстници и дори от нас самите. Дали ще започнем да готвим, или да делим храната си, зависи от това колко е важно да се харесаме на околните. Какво ще е отношението ни към храната и към тялото ни зависи главно от нас самите. Тук мога да включа и цигарите, и алкохола. За кого го правим – за другите или за себе си? Или бягаме от нещо, или искаме да се харесаме. Всички тези зависимости се проявят в юношеските години.
7. Как се възприемаме от обществото?
През този период ние разбираме къде точно се намираме в обществото – дали сме наистина харесвани от нашите съученици и приятели, къде в обществото се намират нашите родители, те самите имат ли приятели. Друг важен въпрос е дали успяваме достатъчно успешно да се впишем в обществото, или оставаме в сянката на другите. Страх ли ни е да излезем извън рамките, или го правим нарочно, само за да привлече внимание. Повечето хора пренасят това как са се чувствали в класната стая и на работното място и в отношенията си с приятелският си кръг. Замислете се!
8. Отношението ни към парите
Отношението към парите има връзка, точно както отношението ни към храната, и то се формира тогава. Умеем ли да ценим парите, какво сме готови да направим за пари? Харесват ме като човек или ме харесват, защото имам пари. Работили ли сме от рано или смятаме, че са длъжни да ни дават, склонни ли сме да откраднем? До каква степен парите са водещи за нашата самооценка? Всички това са формира в мини обществото още в юношеските ни години.
9. Нашият любовен живот
Идеалът за наша половинка се формира тогава и колкото и да казваме, че сме се променили, този идеал си остава. Този момент на развитие ни показва колко и дали сме привлекателни. Тук е и нашето отношение към връзките, дали умеем да се привързваме бързо, ревниви ли сме, какво сме склонни да простим и какво не. Обикновено, когато изпитаме разочарование, особено когато е заради трети човек. Необработените травми оттогава могат да бъдат пречка за развитието ни в бъдеще.
10. Нашата личност
Да, ние се променяме, надграждаме себе си, но основата, която се формира тогава, си остава непроменена. Затова е важно да определим кои сме тогава. Да не се страхуваме да бъдем неприети и най-важното – като пораснем да разберем, че повечето ни травми не идват от нас, а от юношеските години, когато искаме да бъдем приети. Защото, за да бъдем полезни на другите, първо трябва да се научим да приемаме и разбираме себе си.
Гергана Георгиева е едновременно историк и специалист човешки ресурси. Обича да намира неща, които я вдъхновяват. Писането за нея е начин на живот, а девизът ѝ: „По добре да пробваш, отколкото да не пробваш. Няма излишно знание!“.
