Денят на труда и международната работническа солидарност се отбелязва ежегодно на 1 май. У нас е обявен за официален празник през 1939 г., а първите чествания са от далечната 1890 г.
През 1945 г. властта на Народна Република България започва всяка година да чества първомайския празник с масови манифестации по площадите на всички градове и села. Целта – почитането на труда и работническата сила.
И днес 1 май продължава да е официален празник и неработен ден, но властимащите не се ангажират с масови чествания.
Историята на Международния ден на труда започва през 19 век, когато се поражда и голямото недоволство на работещите навсякъде по света, борещи се за социалните си права. Като начало се счита 1 май 1886 година.
На тази дата американските профсъюзи стартират национална стачка, а в нея се включват над половин милион работници. Основното им искане било въвеждането на 8-часов работен ден. Протестът продължил 3 дни, като през тях размириците не стихвали.
Три години по-късно, през 1889 година, в Париж се провежда учредителен конгрес на Втория интернационал, който кани хората от всички кътчета на света да изискват правата си в знак на солидарност, към случилото се по-рано в САЩ.
През 1904 година в Амстердам Международната конференция на социалистите призовава профсъюзите и социалдемократическите партии от всички страни на 1 май да приемат 8-часовия работен ден. Освен това призивът на конгреса към всички пролетарски организации в света бил да не работят на 1 май.
Днес ще почетем празника с 10 народни поговорки, посветени на труда.
1. „Трудът краси човекa, а мързелът го грози.“
2. „Без труд почивката не е сладка.“
3. „Имане без труд лесно се пилей.“
4. „Каквото посадиш, такова ще пожънеш.“
5. „Който лежи, той тъжи; кой оре, той добре.“
6. „От работа тежко, без работа по-тежко.“
7. „Накарай мързеливия на работа, да те научи на акъл.“
8. „Всяка работа си хвали майстора.“
9. „Който работи честно, ще живее по-лесно.“
10. „Работата на ум учи.“
Работа ли е, не ми я хвали!