Някога допирали ли сте рапан до ухото си? Когато бях малка, си мислех, че звукът, който чувам, е шумът на вълните. Разбира се, като пораснах, осъзнах, че това не е нищо повече от околния шум, който резонира в черупката.
И все пак морето крие една любов, създава чувство за меланхолия и успява да запечата най-съкровените ни мечти. Дали заради морския бриз или поезията, преди няколко години се влюбих в творчеството на един, меко казано, гениален български поет – Христо Фотев. И знайте, че: „Не е измислица морето./ И щастието съществува!“.
1. Христо Константинов Фотев е български поет, роден на 25 март 1934 г. в Истанбул. Доживотната му любов към Бургас започва през 1940 г., когато семейството му се мести там в т.нар. „махала на бежанците“. Кандидатства в Художествената академия в София, но не успява да издържи изпитите.
2. Работи като моряк на моторен кораб, като драматург в бургаския театър „Адриана Будевска“, дори е творчески секретар на Дружеството на бургаските писатели. Приживе поетът издава десетки книги, сред които „Пристанище“, „Баладично пътуване“, „Обещание за поезия“. Дори заглавията на творбите му носят копнежа по морето и осъзнатото чувство за вътрешната красота на личността.
3. Кратък живот – поетът умира на 27 юли 2002 г. По думите на съпругата му Виолета, всичко се е случило внезапно. Знаете как искрящото слънце може изведнъж да бъде закрито от тъмен облак и да отнеме светлината от нас. Нещо подобно, предполагам, се случва, когато умираме, но всъщност не сме готови да се простим с този свят.
Има толкова неизследвани места, толкова красота, която да видим. Но Христо Фотев пък имал навика да повтаря: „C’est la vie“. Такъв е животът – понякога тъжен, пуст, а друг път – безкрайно подтикващ ни да го живеем докрай, да виждаме красотата му и просто „да бъдем“.
4. Любов. В живота на поета има три жени – Цветана, Уляна и Виолета. Христо Фотев има и две деца. Синът му носи неговото име, а дъщеря му се казва Мария.
5. Ходили ли сте в Бургас? Ако тръгнете в посока Морската градина, ще видите мост, пред който е издигнат паметника на моряка, а ако продължите да вървите надолу, ще се натъкнете на няколко паметника на известни български писатели, жители на Бургас. Сред тях са Христо Фотев и Петя Дубарова.
6. „Достатъчно е да се вслушате/ във тишината на сърцето си“ – тези стихове от „Измислица ли е морето?…“ обрисуват едно рядко явление – да се създават картини в съзнанието на читателя, но с малко думи. В българската поезия след Пейо Яворов, Христо Фотев е може би вторият ни виден поет, който се справя с тази нелека задача.
7. Стефан Цанев определя Христо Фотев като автор на „най-чистата поезия в българската литература“. Дали заради чувствата, които предизвиква, или заради изпълнения с тръни любовен път, поезията на Фотев успява да вдъхне надежда, най- чистото чувство, което можем да изпитаме.
8. От 2009 г. насам на 25 март (рождения ден на поета), през една година, Община Бургас връчва Национална награда в конкурс за поезия „Христо Фотев“.
9. От Шекспир през Емили Дикинсън, до родните Яворов и Фотев – поезията се явява отговор на духовните ни търсения. Дали думите ще възпяват стара любов, обичта към морето, или търсенето на самия себе си, те ни дават утеха, че не сме сами и че има други като нас, които са изпитвали същите човешки емоции.
10. За финал – откъс от „Бях на самия връх…“:
„Бях на самия връх на мойта младост.
Бях див, несъразмерен и красив.
Обичах те без милост аз – със ярост –
и се учудвам, че останах жив.“
Екатерина Попова е студентка в СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Връзки с обществеността“. Обожава да пътува и да снима. Кучетата и филмите са нейният втори живот.
