Италианският писател и философ Умберто Еко, автор на световноизвестния роман „Името на розата“, преведен на 43 езика, почина на 19 февруари 2016 година на 84-годишна възраст. Земният път на Еко приключи в дома му в Милано. Писателят отдавна страдаше от рак.
Умберто Еко имаше важно присъствие в италианския културен живот през последните 50 години, но името му неизбежно остава свързано, на международно равнище, с изключителния успех на неговите романи „Името на розата“, „Махалото на Фуко“ и ”Пражкото гробище”. Последният му роман „Нулев брой“ излезе през 2015 година.
„Той беше изключителен пример за европейски интелектуалец, обединяващ уникални познания за миналото с неизтощима способност да предвижда бъдещето“, каза италианският премиер Матео Ренци.
Умберто Еко е роден през 1932 година в град Алесандрия в северозападната част на Италия. Самият Еко казваше за себе си, че е философ, който пише романи само през уикендите.
Известен е с академичните си трудове и есета в полетата на семиотиката, теологията, медийната и литературна теория, а наред с това пише и детски книги. Фамилното му име е абревиатура на латинската фраза „ex caelis oblatus” – „дар от небесата”.
Младият Умберто бива възпитан в католически училища. Следва висше образование по средновековна философия и литература в Торинския университет. През 1956 г. публикува първата си книга „Естетиката на Тома Аквински”, която е разширен вариант на докторантурата му. По същото време Еко изоставя католицизма.
„Най-важното качество на честния човек е непоносимостта към религията, която ни кара да се страхуваме от най-естественото нещо на този свят, смъртта, и ни кара да мразим единственият красив подарък на съдбата – живота”, казва Еко.
От 1956 г. до 1964 г. работи като културен редактор в държавните радио и телевизия RAI. По същото време чете лекции в Торинския унивеситет. През 1959 г. става консултант в издателство, където започва да разработва идеите си в семиотиката.
В трактата „Отворената творба” от 1962 г. излага своята фундаментална теория, че всяка творба се състои от безкраен набор от знаци и заради това е отворена за безброй възможни интерпретации.
„На книгите не трябва да се вярва, а трябва да бъдат изследвани. Когато говорим за една книга не бива да се питаме какво ни казва, а какво означава”, пише Еко в уебсайта си.
През 1963 г. Умберто Еко се присъединява към „Gruppo 63″ – италианско авангардно движение на художници, музиканти и писатели, които търсят нови форми на литературно и естетично изразяване. През 1975 г. става професор в Болонския университет и публикува „Теория на семиотиката”.
В края на 70-те години вече е разпознаваем експерт и философ, но едва с първия му роман, „Името на розата” от 1980 г., става известен извън академичните среди. Историческата мистична творба, в която са вплетени любимите научни сфери и теории на Еко, през 1986г. е превърната във филм с участието на Шон Конъри и Крисчън Слейтър, който увеличава популярността на писателя.
Умберто Еко е доктор хонорис кауза на над 30 университета по света, почетен президент на Международния център по семиотика и когнитивни науки в Университета в Сан Марино и член на Международният форум на UNESCO.
Еко е женен от 1962 г. за германския изкуствовед Ренате Еко, с която имат син и дъщеря. В последните години на живота си разделя времето си между апартамент в Милано и вила край Римини.
В памет на Умберто Еко днес ви предлагаме 10 от най-безценните мъдрости, които и до днес човечеството споделя и помни.
1. „Вярвам, че това, което ние ставаме зависи от това, което нашите бащи ни учат в различни моменти, в които не се опитват да ни научат. Ние се формираме от малки късчета мъдрост.“
2. „Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година – да стане лято и цял живот – да са щастливи.“
3. „Истинският герой е винаги един герой по погрешка.“
4. „Ако не тренираш паметта си, ставаш идиот; ако я обогатяваш, ще изживееш хиляди животи.“
5. „Книгата е крехко същество, което страда от разрухата на времето, страхува се от гризачи и непохватни ръце. Библиотекарят пази книгите не само от човечеството, но също така и от природата и посвещава живота си на войната със силите на забвението.”
6. „Като въздигате разума в идол, пропускате да забележите очевидното.”
7. „Смелостта е онова, което те превръща от съзерцател в участник.“
8. „Всеки факт става важен, когато е свързан с друг.“
От „Махалото на Фуко“
9. „Колко хубав беше спектакълът на природата все още недокоснат от често извратена мъдрост на човек!“
От „Името на розата“
10. „Колко спокоен би бил животът без любов! Колко безопасен, безбурен… и колко скучен!”
10-те най® събира най-забавните, любопитни, скандални и дори шокиращи истории – от музика и кино, през храни и места, които си струва да се посетят. 10-те най® е хора и животни, цифри и литературни герои, догадки и научни открития.
