Още на 13-годишна възраст Ив Сен Лоран заявява пред близките си: “Един ден името ми ще е изписано с огнени букви на “Шан-з-Елизе”. И го постига. Става един от най-гениалните дизайнери на ХХ век.
Първият, който въвежда елементи от мъжката мода в дамската, създателят на стила “унисекс”. Първият, който кани чернокожи модели за представянето на своите колекции. Поставя началото на ревютата “pret-a-porter”. Превръща черния цвят в задължителен. Популяризира тесните панталони, високите и тесни ботуши, роклята “трапец”, смокингът за жени и пуловерите с голямо деколте.
Носител е на “Ордена на почетния легион”, връчен му лично от Жак Ширак. Никола Саркози пък го награждава с ордена “Grand officier de la Légion d’honneur”. Става и първият жив дизайнер, в чест на когото е посветена изложба в “Metropolitan Museum of Art”. Още интересни факти за “малкия принц” на модата ще откриете в статията.
1. Родителите
Фамилията Матийо Сен Лоран пристигат в Алжир през 1870 г., след като бягат от Елзас. Семейството се състои предимно от съдии и се влива бързо в заможната класа на Оран. Бащата – Шарл, е управител на застрахователна компания и собственик на верига кина. Майката – Люсиен, е кокетката на града, и не спира да ходи по забави. Двамата са сред най-уважаваните хора в града.
2. Раждането
Ив Анри Донат Матийо Сен Лоран е роден на 1 август 1936 г. в Оран, Алжир. Има две по-малки сестри – Мишел и Бриджит. Къщата им се намира на улица “Stora” в квартал “Plateau Saint Michel”. Семейството им живее на приземния етаж, а семейството на чичо му – на етажа над тях. Като дете Сен Лоран наблюдава изискания начин на живот на хората от обществото на Оран чрез приятелите на майка си, които идват да пият чай и да обсъждат най-новата мода и пиесите, които са гледали. Всяко лято семейството напуска вилата си в Оран и заминава за Трувил – един от най-престижните плажове в региона.
3. Училището
Като дете Ив посещава католическо училище, но там не му харесва. Бърза да се прибере вкъщи, където намира убежище в своите рисунки. Живее двойнствен живот. Вкъщи е спокоен и щастлив, мечтае на воля и създава рисунки, декори, костюми. От друга страна в училище е замислен, срамежлив, определян като странен, аутсайдер и постоянно тормозен, подиграван и бит.
4. Театърът
През май 1950 г. в Оран поставят пиесата “École des femmes” на Молиер. Легендарният декор и костюмите са дело на художника и декоратора Кристиан Берар. Отива на представлението с майка си. Това е едно от първите му театрални преживявания и се оказва истинско вдъхновение за него. След пиесата решава да създаде свой собствен малък театър. Използва дървена щайга, която украсява с арабесков фронтиспис, на който пише “L’Illustre Théâtre”. Облича картонените си герои с парчета стари чаршафи или плат от роклите на майка си. Изнася представления пред възхитените си сестри и братовчеди.
5. Рисуването
Ив започва да рисува от малък. Докато лицата на неговите фигури рядко са детайлизирани, дрехите са толкова добре нарисувани, че чак се различава вида на тъканта. Повечето от ранните му скици са датирани и подписани с “Yves Mathieu Saint Laurent” или “YMSL”. “Матийо” престава да фигурира в неговия подпис около 1957 г. Освен това обича да преписва книги и да добавя свои собствени рисунки. През 1951 г. илюстрира “Мадам Бовари” от Гюстав Флобер и поемата на Жак Превер “И още веднъж над реката”. През 1949 и 1950 г. написва две сатирични книги, целящи да информират децата за удоволствията и капаните на любовта.
6. Модата
Когато навършва 17 години, участва в годишния конкурс на “Secrétariat International de la Laine” в Париж и печели трета награда в категорията за рокли. Състезава се още веднъж следващата година, печелейки първа и трета награда в същата категория. В Париж се запознава с главния редактор на парижкия “Vogue” Мишел дьо Брунхоф, с когото продължава да си кореспондира и след завръщането си в Оран. Брунхоф го насърчава да преследва кариера в модата и го съветва да се запише в “École de la Chambre syndicale. Сен Лоран, се мести в Париж през есента на 1954 г. и му изпраща свои модни илюстрации. Брунхоф е поразен от приликата им с рисунките на Кристиан Диор и решава да запознае двамата. Диор също е впечатлен от таланта на младежа и решава да го наеме като свой асистент. Две години по-късно Кристиан Диор умира и Ив става пълноправен творчески директор и главен дизайнер на модната къща.
7. Войната
През 1960 г. е призован за военна служба. Трябва да участва в потушаването на въстанието на алжирските французи, борещи се за независимост. Прекарва само 20 дни в армията, където е подложен на непрекъснати подигравки, тормоз и унижения от останалите войници заради сексуалността си. Ив е изтощен и депресиран, в резултат на което постъпва за 3 месеца във военна болница за душевно болни, където е лекуван с електрошокова терапия и тъпкан със седативи и други психоактивни лекарства. Докато е болницата, е толкова изплашен, че сваля 35 килограма. След това се завръща в Париж, за да работи отново в Dior, но там вече е заместен от друг дизайнер – Марк Бохен. Лоран изпада в тежка депресия. През целия си живот така и не успява да се измъкне от почти постоянните ѝ пристъпи, което води до страстта му към наркотиците и алкохола.
8. Къщата
В този изключително труден момент в живота си дизайнерът се запознава с Пиер Берже – мъжът, който му помага да се изправи на крака и да завладее света. Двамата слагат началото на модната къща YSL и я превръщат в империя. Финансовото сдружение е регистрирано в Парижката борса. На 29 януари 1962 г. Ив Сен Лоран представя първата си колекция, а всяка следваща се превръща в истинска революция. През 1973г. Ив и Пиер слагат край на интимните си отношения, но продължават да работят заедно. Берже води делата на модната къща и прави така че колекциите на Ив да се появят на бял свят. От 1999 г. компанията става притежание на “Gucci Group”, като е определяна като техния “най-лъскав моден трофей”. Лоран остава главен дизайнер до 2002 г. Завършва бляскавата си кариера на моден революционер с прощално ревю в “Centre Pompidou”.
9. Парфюмите
Дизайнерът създава и няколко от най-продаваните парфюми на всички времена, със зашеметяващи опаковки, които сами по себе си се превръщат в колекционерски предмети. През 1964 г. пуска първия си аромат за жени – “Y”, в сътрудничество с парфюмериста Жан Амик. През 1971 г. продължава да шокира обществеността с първия си аромат за мъже – “Pour Homme”. За рекламата му позира чисто гол. През същата година създава аромат и за независимата жена със свободен дух – “Rive Gauche”. Това е първият парфюм, произведен в метален флакон. През 1977 г. решава да съблазни жените с още един парфюм – “Opium”. Ароматът с дръзко име предизвика противоречия заради името си. Но заради скандалите около него нараства и търсенето му. Парфюмът е изчерпан броени часове след пускането му. През 2015 г. една от последните вариации на аромата – “Black Opium”, печели наградата за най-добър нов аромат за жени на престижните награди “Fragrance Foundation Awards” в Обединеното кралство.
10. Смъртта
Когато ракът на мозъка на Ив е определен като смъртоносен и му остават само една или две седмици живот, Пиер Берже и лекарят решават да не му казват, защото не са сигурни, че той ще успее да понесе новината. Той умира на 1 юни 2008 г., на 71 години. На погребението му присъстват над 800 души. Тялото му е кремирано, а прахът му е разпръснат в Маракеш, Мароко, в градината “Majorelle”.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е „Право“, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
