Емил Зола е смятан за лидер на натурализма и е един от най-популярните, най-публикуваните, най-превежданите, най-коментираните и същевременно най-мразените френски романисти в целия свят. От дете винаги има кучета и котки и ги кръщава със странни имена – Бертран, Ротон, Фанфан, Пемпен І, Пемпен ІІ.
Два пъти се проваля на матурата и остава без диплома. Номиниран е за първата и втората Нобелова награда за литература през 1901 и 1902 г. Романите му са адаптирани многократно в киното и телевизията. Въпреки това, някои от тях са в списъка с инкриминирани произведения на католическата църква.
В Англия някои от творбите му са забранени, а преводачите им са осъждани на затвор. Още и по-любопитни факти за противоречивия творец ще откриете в статията.
1. Родителите
Майката – Емили-Орели Обер, е французойка от Дурдан, дъщеря на бояджия и племенница на градинар. Бащата – Франческо Зола, е син на венецианец и гъркиня от остров Корфу. Следвал е във военно училище в Павия и Модена, служил е като младши лейтенант в артилерията на принц Йожен, но се захваща с геодезия.
Назначен е на служба в кадастъра в Горна Австрия и работи по проектирането на първата европейска железопътна линия, свързваща Линц и Будвайс. Той е на 44 години, когато се влюбва в Емили, която тогава е на 19. Първата им среща е на входа на църквата в студена зимна неделна утрин. След 10 седмици се женят.
2. Раждането
Емил-Едуар Шарл Антоан Зола се ражда в дъжодвната вечер на 2 април 1840 г. в Париж, на улица “Сен-Жозеф” номер 10. Хилаво и болнаво бебе е, но успява да се пребори за живота си.
3. Преместването
Променилият името си Франсоа участва в търг за изграждането на система за доставяне на питейна вода в Екс ан Прованс от планината Сент Виктоар. Получава договора през 1843 г. и след това се мести със семейството си в Екс ан Прованс. Концесията е подписана през 1844 г.
За осъществяването на проекта Франсоа основава акционерното дружество “Zola Canal Company” с капитал от 600 000 златни франка. Изграждането започва през 1847 г. и всичко изглежда перфектно, докато не се случва нещо ужасно.
4. Трагедията
На 27 март 1847 г. Франсоа умира неочаквано от белодробни усложнения. Всичките пари на семейството са вложени в реализацията на грандиозния проект. Кредиторите погват компанията. Емил, майка му и баба му са принудени да се преместят в Париж, заради съдебните процедури.
Не след дълго, компанията на Франсоа изпада в несъстоятелност и е продадена на търг. Емили и Емил остават без пукната пара и без никаква надежда. Емили започва да шие, за да осигури някакъв доход за нея, сина ѝ и майка ѝ.
5. Работата
Емил е принуден да порасне преждевременно и също да се включи в грижата за семейството. Приятел на баща му му урежда работа като чиновник на парижките докове за мизерна заплата. Стоически издържа шест месеца. Но един ден съдбата му се усмихва и той е приет на служба в техническото бюро на издателска къща “Ашет”.
Първо трябва просто да опакова книги и да ги изпраща по адреси, за което получава цели 100 франка месечно. Година по-късно е повишен и вече е част от екипа на рекламния отдел във фирмата. Няколко години работи като журналист в списания и вестници.
6. Писането
От съвсем малък е запален по литературата и смята писането за свое истинско призвание. Не спира да повтаря на приятелите си, че един ден ще бъде признат писател. В шести клас вече има написан роман за кръстоносните походи. Литературният му дебют е през 1864 г. в “Пти журнал”. Публикуваното там по-късно излиза в отделна книга – “Разкази на Нинон”.
Не след дълго излиза и романът “Изповедта на Клод”. Следват “Заветът на мъртвата” и сборникът “Моите омрази”. Издава “Едуард Мане”, романите си “Потайностите на Марсилия” и “Терез Ракен”. През 1868 г. започва да пише мащабната си творба “Кариерата на Ругоновци”, представляваща разказ, разгърнат в 20 тома.
За да успее да я реализира, си създава точен дневен ред – ставане в 8, разходка, работа до обяд, срещи с важни хора и работа в библиотеката, писане по четири страници на ден, с 30 реда на всяка страница. “Ругон-Макарови” излиза с огромен успех, а Зола забогатява.
7. Жените
Първата му любов се казва Берта. Намира я полумъртва на стълбите пред квартирата си и я спасява. Самият той я нарича “момиче с купони”. Възнамерява да я измъкне от калта, в която е попаднала, да ѝ намери нова работа, но плановете му бързо се сблъскват със суровата реалност на живота в парижките бедни квартали.
Въпреки това успява да извлече от ситуацията същността на “Изповедта на Клод”. В края на 1864 г. се запознава с шивачката Габриел Елеонор Александрин Мьолей, която всички наричат “Коко”. Двамата заживяват заедно и четири години по-късно се женят.
Повечето определят брака им като приятелски обет, без почти никакво сексуално привличане. Самият Зола споделял, че не изпитва никаква страст към жена си. Писателят се занемарява, става почти 100 килограма, чувства се нещастен и преждевременно остарял.
8. Семейството
През 1887 г. животът му се променя драстично. Подлага се на диета, отслабва, подмладява се. Не след дълго среща Жана Розеро, която жена му наема за перачка. Тя е млада, красива, стройна и силно изненадана от вниманието на известния писател. Зола се влюбва светкавично в нея и дори ѝ купува апартамент, в който се срещат.
Жена му ражда две деца – Дениз и Жак, и ги възпитава в култ към баща им. Зола дълги години води паралелен живот между двете си семейства. Но не след дълго анонимен “доброжелател” информира Александрина с писмо за аферата на съпруга ѝ.
Тя прави скандал и го заплашва с развод, но скоро се примирява. Дори започва да се среща с децата, приема ги и след смъртта на майка им започва да се грижи за тях. Александрина не се възпротивява наследниците на писателя да получат официално името му и дори ги признава за свои.
9. Фотографията
Открива фотографията през 1894 г. Редакторът и печатар Виктор Бийо, го запознава с тази техника по време на ваканция в Роян. Притежава десет фотоапарата и произвежда около седем хиляди плочи, от които две хиляди са запазени. Създава три фотографски лаборатории в Париж, Медан и Верньой.
Сам развива негативите си, прави увеличения и извършва всякакви тестове с цветни хартии или екзотични формати. Отбелязва в бележници времето на експозиция и всякакви подробности за всеки кадър. Обича да снима сцени от ежедневието, много пейзажи, семейството и децата си. Дори сам разработва дистанционно задействане на апарата, за да присъства на снимките със семейството си.
10. Смъртта
На 28 септември 1902 г. Зола и Александрин се прибират в дома си на ул. “Брюксел” в Париж. Запалват печката с въглища, а писателят заключва вратата, както винаги. Без да осъзнават и двамата малко по малко са отравяни от въглеродния оксид, който се разнася чрез дима.
В девет часа сутринта, на следващия ден, те все още не са станали, което е доста необичайно за тях. Прислугата вика лекари и принудително нахлуват в стаята им. Зола е намерен на пода, полумъртъв. В продължение на 20 минути лекарският екип се опитва да възвърне пулса му, но напразно.
Александрин е откарана в болница за лечение. Твърди се, че смъртта на големия френски писател е предумишлено убийство, заради множеството му политически врагове. Проведено е полицейско разследване, което не води до окончателни заключения. През 1908 г. прахът му е пренесен в Пантеона в Париж.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е право, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
