България е страна, малка на площ, но голяма на талантливи хора. Ако се замислим – колко много велики имена имаме в литературата, например! Толкова гениални хора са се родили и творили по нашите земи. А в голяма част от случаите дори са го правили по-скоро като допълнителна дейност, а не като основна, с която да се препитават.
Знаем ли обаче личните истории на повечето български писатели, класици в родната литература? По-скоро – не. Затова ти предлагаме да прочетеш някои по-малко известни факти за едни от най-успешните и доказани автори в нашата история.
1. Иван Вазов
Най-значимата фигура в българската литература, наричан още нейният патриарх – това е Иван Вазов. Интересните факти около неговата кариера на писател са много, но ние ще споменем три от тях, които смятаме, че не са чак толкова известни.
Първият се отнася до неговата дебютна стихосбирка – „Пряпорец и гусла“. Той я публикува малко преди Освобождението и, поради размирните времена, решава да я подпише с псевдоним – Пейчин. Прави това с цел да не навреди по някакъв начин на семейството си.
Следващият факт е свързан с първия български роман – „Под игото“, и по-скоро с избора на заглавие. Той прави нещо като мини анкета сред близките си и всички посочват именно това заглавие за най-подходящо.
Третото нещо, което разбрахме и ни се струва любопитно, е, че най-известното стихотворение на Вазов – „Аз съм българче“, не е публикувано в нито един от неговите сборници с поезия.
2. Христо Ботев
Поет, но няма как да не го включим в списъка, макар да не е точно в категорията български писатели. Безспорно един от най-ярките образи на своето време, Христо Ботев оставя кратка, но много трайна и дълбока следа в българската литература. Написал само 20 стихотворения, поради нелепия край на живота си в най-активните години на един човек, всяко едно от тях е запомнящо се!
Интересно е, че първото му стихотворение е „Майце си“, изразяващо готовността му за саможертва в името на общото благо и осъзнаване на нуждата да се постави колективното пред личното. Това проличава и в писмата му към неговата любима – Венета.
Последното му стихотворение пък е „Обесването на Васил Левски“, в което възпява героичния образ на Апостола. Ако само е знаел, че подобен развой на събитията очаква и него – само няколко месеца по-късно…
3. Алеко Константинов
Авторът на първия български белетристичен пътепис – „Чикаго и назад“, и създателят на първия постоянен герой в сборници от разкази – бай Ганьо, всъщност по професия е бил не писател, а… адвокат. Да!
Алеко Константинов учи и завършва право в Одеса, след което се прибира в България и става съдия (1885 г.). Година по-късно става прокурор в Софийския окръжен съд, а след това – в Софийския апелативен съд. През 1890 г. дори става и съдия.
Поради постоянно променящата се политическа обстановка в страната, бива на няколко пъти уволняван. Заради тези, а и не само, причини до края на живота си остава действащ адвокат на свободна практика. Известен е с това, че неведнъж е помагал безвъзмездно на български граждани, които нямали средства да си осигурят защита по разни дела.
4. Добри Чинтулов
Поредният недооценен приживе автор е Добри Чинтулов. Но не минава и един празник, свързан с българското, на който да не се изпее поне една негова песен. Достатъчна причина да попадне в списъка на достойните български писатели.
Да, повечето му стихотворения са толкова мелодични, че към днешна дата са по-известни като песни. Сред тях са: „Къде си, вярна ти любов народна?“, „Стани, стани, юнак балкански!“, „Вятър ечи, Балкан стене“ и още много други.
Жалкото е, че до края на живота си той успява да публикува едва 3 от общо 20-те си стихотворения. Това са: „Стара майка се прощава със сина си“, „Изпроводяк на едного българина из Одеса“ и „Китка от Балкана“.
5. Пейо Яворов
Пейо Яворов е може би най-романтичният, най-лиричният и авторът с най-голям талант, за когото казват, че ако се беше родил в друга страна, в други времена – щеше да постигне световна слава!
Освен с творчеството си, той е привличал общественото внимание и с бурния си любовен живот. Но малцина знаят, че освен непостижимата Мина и непостоянната, противоречива Лора, част от жените, които са били опиянени от чара на Яворов, е била и поетесата Дора Габе. Да, макар и малко известен факт – истината си е истина.
6. Пенчо Славейков
Трагичната съдба на Пенчо Славейков, вследствие на която той остава трайно увреден и до живот се налага да се придвижва с помощта на бастун, не успява да сломи таланта му. Няма как да не го включим в списъка с интересни факта за български писатели.
Разбира се, той е известен с много от своите стихотворения, но в българската литература името му остава като това на първия наш писател, творил философски поеми.
Друго запомнящо се в неговата творческа кариера е поставянето на началото на издаването на сборници, съдържащи мистифицирани биографии – той е първи и в това.
7. Елин Пелин
Повечето читатели подозират, че това е творчески псевдоним, но не са се поинтересували какво е истинското име на автора. Е, сега ще го кажем – Димитър Иванов Стоянов. Според него то е твърде класическо и неразпознаваемо. Затова, тъкмо навършил 20 години, решава да подписва творчеството си с името Елин Пелин.
Малко известен факт за писателя обаче е, че е бил често под прицела на тогавашното управление. Защо ли? Ами… бил е доста близък с Цар Борис III. Толкова е дразнел с тази връзка с управника, че дори е имало неуспешен опит за убийство – по грешка са застреляли друг човек, много приличащ на Елин Пелин.
8. Никола Вапцаров
Пореден български талант, който не доживява да види и усети признанието на обществото към него и творчеството му. Той издава само една стихосбирка, докато е жив – това е „Моторни песни“.
Интересен факт е откъде произлиза запомнящата се и отличителна фамилия Вапцаров. Навремето бащата на Никола – Йонко, купува бъдещата им семейна къща с прилежаща към нея вапцарница (помещение за боядисване). Така Йонко решава да смени фамилията им и да постави ново начало на рода – фамилия Вапцаров.
9. Димитър Талев
Няма българин, който да не е чел поне една от четирите най-популярни книги, написани от прочутия наш автор – Димитър Талев. Това са: „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“. Всички те, взети заедно, формират първия в българската история роман, чието действие се развива в няколко тома.
Интересното за живота на Талев е, че почти през целия си път той е бил строго следен от Държавна сигурност заради близките си отношения с Иван Михайлов – тогавашен ръководител на ВМРО. Стига се дотам, че има период, в който дори е обявен за националист и бива изключен от Съюза на българските писатели.
Но въпреки всички премеждия, той успява да се превърне в най-успешния български автор през 40-те и 50-те години на XX век. Успява да добие известност дори и зад граница – нещо много трудно постижимо за времето си!
10. Валери Петров
Малцина знаят, че великият Валери Петров всъщност завършва медицина, а не филология. Сърцето и душата обаче повече го теглят към писането и на практика много малко упражнява професията, за която е учил.
Интересно е също, че истинското му име не е Валери Петров, а Валери Меворах (тъй като има еврейски корени в рода си). Още едно задължително име в списъка с най-известните български писатели.
Валери Петров е най-силно познат с това, че изключително умело успява да превежда творчеството на Шекспир на български език. С времето започват да стават разпознаваеми и личните му произведения.
Толкова впечатляващ писател е, че дори е вписан в Почетния списък на Международния съвет за детската книга (основна причина за това е книгата „Пет приказки“). Също така, от 2003 г. официално става академик на Българската академия на науките.
Артистична натура, скрита в облика на „сериозната професия“ (занимава се с финанси). Търсач на преживявания, с интерес към пътешествията и изкуството във всичките му форми. Дете на морето – обожава морския бриз в косите, пясъка между пръстите на краката и звука на разплискващи се морски вълни.
