10 от най-вълнуващите книги, които прочетохме през 2018 година

През 2018 имахме щастието да прочетем десетки вълнуващи и красиви истории, които промениха годината ни. Някои от тях ни разплакаха и развълнуваха, други ни накараха да се влюбим в самата любов, а трети ни впечатлиха толкова силно с изяществото на езика си, че пожелахме да ги препрочитаме отново и отново. Заедно с издателство „Колибри“ ви приготвихме селекция от 10 късчета литература, които допринесоха за това годината ни да бъде по!

1. Пабло Неруда – поезия

В месеца на влюбените си припомнихме нежната и романтична поезия на един от най-обичаните поети.

Прочутият чилийски поет Пабло Неруда създаде творчество, което е безпримерен отклик на събития с национален, континентален и планетарен обхват. Испаноезичният носител на Нобелова награда осъществи гениалното си дарование в различни естетики на световния литературен авангард – символизма, имажинизма, акмеизма, сюрреализма.

Днес изследователите го определят като един от двайсетте най-големи поети на човечеството за всички времена.

Настоящото издание отвежда към някои страници на Пабло Неруда, съхранени в паметта и разума на четящото човечество. Великият поет като че ли се преражда всеки ден, защото всеки ден някой прочита неговата поезия за първи път, а друг я препрочита с нови очи.

Поезията се ражда от болката. Радостта е самоцел.

2. Вивиан Уестуд

Биографията на Вивиан Уестуд повлече след себе си редица партита, изложби, прожекции на документален филм и какво ли още не. Затова тя не само е една от най-важните книги за изминалата година, ами е едно от най-важните явления!

За първи път Дейм Вивиан Уестуд описва историята на бурния си живот в творчески тандем с Иън Кели, автор на биографии на прочути хора, сред които се открояват Бо Брумел и Джакомо Казанова.
Грандама на британската мода, една от най-влиятелните фигури в световните модни среди, кралица на пънк модата, жива легенда, икона на нашето време… В продължение на десетилетия медии и коментатори увенчават името на неподражаемата дизайнерка с хвалебствени определения. Ала може би онова, което толкова дълго я държи на върха, е нейната нестандартна, екстравагантна природа на вечна бунтарка, непобираща се в норми и рамки. С изкусните си умения и с неукротима фантазия тя показва как изкуството на обличането може да променя облика и мисленето на човека и на света. Чувствителна към пулса на обществото, със същото усърдие и страст Уестуд се изявява и като политическа активистка, ангажирана със социални и благотворителни каузи.

Неуморимо вярна на непокорния си характер, тя не спира да провокира не само с творенията, но и с личния си живот. Някогашна спътница на Малкълм Макларън, откривателя на „Секс Пистълс“, сега е омъжена за бившия си ученик, родения в Австрия дизайнер Андреас Кронталер, с 25 години по-млад от нея.

Пламенната откровеност на Вивиан Уестуд, изляла се на тези страници, примесена с проникновението на историка и приятеля Иън Кели, извайва завладяващ портрет на една магнетична личност.

3. Недоразумение в Москва

За пръв път на български се появи една биографична новела, която безспорно е сред най-ценните произведения в творчеството на Симон дьо Бовоар.

Предлагаме на читателите неиздаваната у нас дълга новела „Недоразумение в Москва“ (1966–1967), предназначена първоначално за сборника „Сломената жена“, но изоставена впоследствие и публикувана във Франция през 1992 година. Ставаме свидетели на съпружеската и личностната криза, която изживяват Никол и Андре, двойка пенсионирани учители, по време на едно пътуване до Москва при дъщерята на Андре от първия му брак – Маша. Редувайки гледните точки, Симон дьо Бовоар разбулва взаимните огорчения и обвинения на героите, в които без мъка разпознаваме нея и Сартр, както и страха от наближаващата старост. В новелата тясно се преплитат личната и колективната история – недоразумението между съпрузите, възникнало по време на пътуването, и политическото разочарование. Творбата предоставя завладяващо критично свидетелство за Съветския съюз в средата на шейсетте, а прозрачният, въздействащ стил я сродява с най-добрите страници от творчеството на писателката.

Една февруарска вечер, спуснатите завеси, светлината на лампите върху възглавниците в багрите на дъгата и внезапно зейналото отсъствие: „Той ще живее с друга, на друго място“. Какво да се прави, ще трябва да се примиря! – рече си тя. Водката беше ледена, хайверът – кадифеносив, Маша й харесваше, Андре щеше да е само неин в продължение на цял месец. Почувства се напълно щастлива.

4. Една любов на Суан

Марсел Пруст и безкрайните му изречения се появиха у нас в нов превод. Росица Ташева направи Пруст четивен, лек и отново любим.

„Една любов на Суан“ е единствената част от многотомника, която представлява и самостоятелно произведение, посветено на любовната страст на един естет към една „кокотка“. Това е разказ за любовта, за ревността, за съмнението и доверието в техните най-тънки отсенки, предадени с необикновено психологическо проникновение. Няма в световната литература по-изчерпателен, по-задълбочен и по-въздействащ художествен анализ на любовната обсебеност.

Особеното очарование на прозата на Пруст се дължи и на неподражаемия му стил – дългите фрази с по няколко вметнати изречения, усложнени, понякога трудни за четене, но винаги премислени, стройни, хармонични като музикалния откъс от една соната, на който Пруст посвещава вдъхновени редове.

5. 4321

Голямата книга на живота на Пол Остър се появи и у нас. Нима това не е достатъчно да я наредим сред най-важните романи, появили се в България?

„4 3 2 1 е голямата книга на живота ми. Чувствам, че цял живот съм чакал, за да напиша тази книга. Подготвях се за нея през всичките тези години“, твърди големият американски писател Пол Остър по повод последната си творба. Авторът е известен у нас с нашумелите си по цял свят романи „Нюйоркска трилогия“, „Лунен дворец“, „Бруклински безумства“, „Книга на илюзиите“, „Музика на случайността“ и др.

През март 1947 година в Нюарк, Ню Джързи, се ражда Арчибалд Исак Фъргюсън – единственото дете на Роуз и Станли Фъргюсън. Този един-единствен живот обаче поема по четири паралелни, но независими повествователни пътеки. Четирима Фъргюсън, създадени от един и същ генетичен материал, четири момчета, които са едно и също момче, водят четири едновременни и напълно различни съществувания.

Предизвикателства на съдбата, емигрантски неволи, семейни превратности и предателства, любов и изневери, приятелства и раздели, страстни младежки увлечения по спорт, книги, музика и секс се менят на фона на социални сътресения и политически интриги. В личния живот на всеки един от четиримата Фъргюсън нахлуват силите на бурната и брутална действителност на Съединените щати от средата на миналия век.

Момчетата Фъргюсън се редуват едно подир друго и сякаш колелото на тази оригинална и виртуозно конструирана сага се завърта отново и отново.

6. В черупката

Колосът на британската литература не само че ни вдъхнови с няколко брилянтни романа, но и дойде у нас по специалната покана на Синелибри.

Труди мами съпруга си Джон поета. Не с кой да е, а със собствения му брат Клод глупака. Труди и Клод имат зловещ план – да се отърват от Джон. Но и един свидетел – деветмесечния обитател на утробата на Труди. Който чува всичко и си прави съответните изводи. И който също има план. Изключителна история, каквато е способно да роди само въображението на гениален разказвач като Иън Макюън. И безподобен римейк на „Хамлет“, събрал суперлативите на критиците. Без да смятаме любопитните разсъждения на нероденото бебе за европейската и световната съвременност. И, разбира се, без да забравяме несъмнените елементи на трилър с логична и изненадваща развръзка.

Едновременно забавен и смъртоносно сериозен, последният роман на Макюън не се вписва в никаква категория. И това го прави още по-интересен.
The Times

Разказана от необичайна гледна точка, историята на „В черупката“ е класически разказ за убийство и изневяра, изумителен акт на литературен вентрилокизъм, непознат в съвременната литература.
The Daily Telegraph

Алтернативен „Хамлет“, шедьовър, събрал всичко, което Макюън знае за своето изкуство.
The Guardian

7. Валери Петров за деца

Детската поредица с приказки на Валери Петров ни припомни, че любимият ни поет е вечен и незабравим. Чрез вълшебните му истории се завърнахме отново в уюта на детската стая. Издателство “Колибри” работи с 4 различни илюстраторки и оформи луксозни издания с твърди корици на “Пук!”, “Копче за сън”, “В лунната стая”, “Меко казано”.

– Ах, колко е радостно,
ах, колко е радостно,
когато доброто лика ти краси,
когато вежлив си
и тъй услужлив си,
че всички в квартала ти викат „Мерси!“.

8. Цветовете на пожара

В края на 2018 видяхме на голям екран феноменалната екранизация на едноименния роман на Пиер Льометр. “Ще се видим там горе” ни порази с историята си и ни накара да се убедим, че всички 5 награди Сезар, както и специалното отличие на Синелибри, са напълно заслужени.

Бяхме щастливи да прочетем и продължението на историята, а именно “Цветовете на пожара”.

Февруари 1927 г. Погребението на банкера Марсел Перикур. Дъщеря му Мадлен ще наследи финансовата му империя. Но ето че най-неочаквано седемгодишният й син Пол се хвърля от прозореца и се размазва върху ковчега на дядо си. Оцелява, но от този трагичен момент нататък животът на майка и син се променя драстично. Мадлен се сблъсква с алчността и подлостта на обкръжението си в едно време и в една Франция, когато на хоризонта вече засияват цветовете на пожара, който ще изпепели Европа. Унижена, съсипана, Мадлен ще намери сили и ще прояви чудеса от изобретателност, впускайки се в невероятно приключение, чиято цел е да отмъсти – за чиста радост на читателите – на всички изпречили се на пътя й. Мъст, достойна за граф Монте Кристо, от чийто автор Пиер Льометр признава, че е черпил вдъхновение.

9. Как се пътува със сьомга

Умберто Еко винаги е добра идея и сам по себе си е събитие.

В продължение на години италианският белетрист, есеист, философ и културолог Умберто Еко (1932–2016) списва рубриката „Бустина ди Минерва“ във вестник „Еспресо“. Всяка седмица очарова читателите с прочутата си разказваческа дарба и умението да поднася по оригинален и неповторим начин наглед банални, делнични случки и преживелици. И по мнението на мнозина критици създава специфичен жанр, който трудно може да бъде имитиран.

В сборника „Как се пътува със сьомга“ е събрана част от историите, родили една неподражаема колекция – парчета от многоцветна и разнотемна мозайка, в която се оглежда светът със своите лудости и нелепици и модерният човек с невинаги похвалните си проявления и дела. Бюрокрацията, консуматорството, обществото на зрелището и карнавала, предизвикателствата на новите технологии, суетата човешка и магнетизмът на телевизията, пороците на медиите, глобалните конспирации, тегобите на пътешественика, неволите на пишещия и на четящия… и още, и още сюжети и абсурди на нашето съвремие изпълват тези страници. С ярка смесица от хумор, ирония и пародия, с остро перо, свежи хрумвания, въображение и ерудиция Еко превръща житейското злободневие в изпъстрена с находчиви прозрения литература в стил „животът – начин на употреба“.

10. Светът от вчера

В края на годината Стефан Цвайг ни припомни как е изглеждал светът от вчера.

Виена, Париж, Берлин, Лондон, Ню Йорк… Европа и светът от първата половина на XX век, златните години преди Първата световна война и последвалите я идейни и политически превратности. Съдбата отрежда на Цвайг да прекосява граници и епохи. Среща го с ярки личности от европейския духовен елит, между които Артур Шницлер, Райнер Мария Рилке, Ромен Ролан, Зигмунд Фройд, Емил Верхарен, Пол Валери. И мемоарите му неизбежно добиват стойността на културно-историческо свидетелство за преломно време и за участта на поколение интелектуалци с техните надежди и лутания. Тази носталгична книга завет, в която душевният подем постепенно отстъпва пред огорчението и разочарованието, обобщава смисъла на един живот, мирогледа и веруюто на убеден космополит, който все пак накрая с болката на изгнаник признава: „…с родината си човек губи повече от парче обградена земя“.

Прозренията на Стефан Цвайг, посланията и уроците на „света от вчера“ и неговия крах отекват с особена сила близо столетие по-късно, в размирния „свят от днес“, когато европеизмът е подложен на изпитание и Старият континент ревностно търси своята идентичност.