По определение „Баба Яга е славянско митично същество, често описвано като стара зла жена с магически способности.” В приказките тя живее в гората, в къщичка на кокоши крака, обградена от ограда, направена от човешки кости, а призрачната светлина около къщата ѝ е от черепи-фенери.
Баба Яга беше моята баба – името съм ѝ го дала аз, защото като малка съм я наричала на бебешки език Яга (съкратено от Ягода). Цял живот Ягода Маринова работеше в Детска педагогическа стая и се занимаваше с нехранимайковците на града – превъзпитаваше ги (е, без да ги готви в казан и да ги изяжда, разбира се) и по магически начин правеше от тях дисциплинирани и ученолюбиви деца.
Но целият ми клас (а вероятно и цялото училище) искрено ме съжаляваше, че живея с такава страшна баба (а тя ме отглеждаше сама, тъй като родителите ми дълги години работеха в Коми – СССР). Забравих да спомена, че се казвам Василка (но чудно защо ли, баба ми все ме нарича Василиса и добавя „прекрасна”). Детството ми беше нещастно-щастливо – направо приказно.
Отдавна съм пораснала, омъжена и с три деца (които с удоволствие прекарваха ваканциите при прабаба си, а и досега обичат да ѝ гостуват, макар че тя е вече много възрастна, прегърбена и слаба, но все така жилава, енергична и строга).
След пенсионирането си тя се установи в извънградската си къща, край боровата гора, на границата между вилната зона и гробището, а апартамента остави на мен и семейството ми. А онзи ден децата ми казаха, че напоследък някакъв гъбар, подозрително приличащ на клошар (кръстили го дядо Торбалан) всеки ден започнал да се отбива на сладки приказки при прабаба им Яга.
„10 изречения = история“ e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
