10 Чудомирови разказа за науката и образованието

Двайсет и четвърти май мина, но сигурно не само учителите ще се съгласят, че от наука и образование има нужда цяла година.

Представяме ви десет Чудомирови разказа за просветата, педагогията и пропедевтиката, в които главните действащи лица са учителите и техните ученици.

За да ги прочетете не е нужно да бъдете нито от едните, нито от другите, но ако го направите, те ще ви накарат да се разсмеете от сърце все едно какъв ви е цензът и колко дипломи имате.

1. „Вегетарианец“

Засукан и напращял като майски гюл Стефко заминал да се изучи в София. Минало се, колкото се минало, и ето че се прибрал на село, пък се заловил да се бори със земята като всички останали. Но софийската наука си била казала думата и между онзи Стефко, дето заминал, и този дето си дошъл, нямало нищо общо. Новият, учен Стефко не кусвал месо, а всичко сурово ядял, според убежденията си, даже житото кълвял като мисирек. Хората го гледали, тюхкали се и се кръстели, „Бря, пуста наука, бря! Побърка ни хубавите момчета!“ Но от всички най-много страдала майка му, кака Деля, „А бре, майка, ами че може ли тъй като добитъка?… Ами че хайде, да речем, прияло ти се е люцерна, ами че посоли си я малко, полей си я с оцет отгоре, че тогава!“

2. „Фюуууут!“

Градчето спи и тъне в невежество, когато там пристига учителят Макаринчев и хвърля цялата си жизнена енергия и мощ в неговото духовно пробуждане. Той лети из града, изнася сказки, политически речи, чете прочувствени надгробни слова, под вещото му ръководство читалището заприличва на академия, основава театър, музей, хор и накрая му хрумва, Вестник! И като заваляват след първия брой на „Кандило“ едни статии, дописки, фейлетони, главният редактор се хваща с две ръце за въздългичката си глава. Идва годишното събрание. Падението му от този ден насетне е главоломно. „Прибра се у дома учителят Макаринчев, усамоти се, купи си две мисирки, храни си ги, пои си ги и мълчи… Ни със съседи говори, ни с приятели, ни с животни. Поиска ли му се някога да развие дейност, ще иде до курника при мисирките, ще свие устни и ще свирне: „Фюуууут!“

3. „С образование“

Свършил трети клас Карабойкин Гунчо, размахал перчема и дето двама, той трети. Минала година, минали две, три, Гунчо я виси в бозаджийницата и играе на карти, я обикаля по селските седенки и за работа не ще и да чуе. В това време майка му превива гръб, скубе троскот и мъкне чували. Скоро къщата им оголяла и след много мислене Гунчо се хванал да гледа селските бикове. Предупредил го чичо му да се пази и кротко да се отнася с добичетата, но един ден, нали е с образование троснал се той на черния бик и онзи му разпрал бузата до ухото. Зашили го малко накриво и Гунчо пак вирнал нос, а Лъжлив Съби рекъл, „А, нищо му не е на момчето, то е с образование… и ценз има…. Не се грижете. Тя неговата е лесна!…“

4. „Жив е той жив “

На младини даскал Петко бил чудо човек – песни на учениците пеел, вечерно училище отворил, върби насадил покрай реката да не отнесе хорските къщи, но най-много го бивало да играе театро. Един ден решават да дадат „Жив е той, жив е“, ама както ги давали по онова време – с планина от камъни, треволяк и начупени клони, с калпак с лъвче, пушки, ятагани, самодиви с венци на главата и дълги бели ризи, но най-вече с кръв. Тръгнало всичко „легално“, но по едно време даскал Петко, който се бил изхитрил да си мушне мехур с червена боя под мишницата, се подхлъзнал и като плиснала кръвта, народът писнал и хукнал да бяга. „Ама друго време беше то тогава и представления се даваха царски и хайдушки, а не като сегашните лицемерия. Какво сте видели вий и какво сте разбрали от тоя свят!“

5. „Даскалицата“

Когато си нямаш вуйчо владика или да пуснеш нещо в джоба на тоя или оня, и да се изучиш, оставаш си плетачка в града като Пенка даскалицата и толкоз. Е, нейсе, след три години чакане в тоя наплив от даскалска ентелегенция и за нея се отворило място на село. Пристигнала тя, накъдрена, нагласена, ама месец-два се минали и й щръкнали зъбите, сякаш вечно се хилело момичето. Зачудил се народът какво не й уйдисва – водата ли, климатът ли, а то заплата нямало и даскаличката само на хляб и орехи го карала. Една неделя тръгнала на сватба и тя да се порадва, ама затънала в калта, нападнали я кучетата и тя избягала по чорапи. „Такъв е светът, къзъм! Сиромах ли си, и в калта ще затънеш, и кучетата ще те лаят и отгоре на туй пък хората ще ти се смеят!“

6. „Урок по история“

Всеки си мисли, че да се внимава в час е трудно, но малцина знаят, че да се слуша изкарания на дъската ученик понякога е невъзможно. Каквото ще да са правили вавилоняните някога, колкото и велики царе да са имали, този ден учителят Вельо Тънковратов е получил неизпълними поръчения от жена си и хич не му е ни до висящи градини, ни до златни дворци, кирпичи и крилати бикове. Полицата, неплатения наем, сметките при бакалина, фурнаджията, всичко чист дълг 12 000 лева, смята той наум, докато ученикът ту киха, ту кашля, за да привлече вниманието му. А с петдесет лева как се купуват картофи, сапун, масло, фасул и сирене? Крачи учителят все по-бързо, децата се укротяват и го гледат стреснато, докато накрая „дрезгавият му глас прогърмява в тишината, Осем лева кило фасул! Скандал!“ и той побягва с измъчена усмивка.

7. „Наш Пондьо“

Ако има някой, който най-добре да знае, че животът е ирония, то това е старият Пондьов учител. Години наред той му пише тройките по история и рисуване кога защото партията на баща му е дошла на власт, кога защото цялата рода барабар с кмета и училищния настоятел се изрежда да се застъпи за него. И така година след година Пондьо завършил училището за радост на майка си и татко си, кмета и председателя на околийското и се изгубил от града. Върнал се след няколко години и почнал да се вре ту тук, ту там, на тоя сваля шапка, на оня се хили, но не поглежда стария си учител. Защо ли? Ами бил му взел мястото и сега той преподавал история и рисуване на двете му деца. „Когато бог иска да накаже някого, прави го учител.“

8. „За бог да прости“

На света има два типа учители и два подхода в преподаването несъвместими като вода и скорбяла, от които и качамак не може да излезе. Обесников, учителят по химия, влезне в час и като факир още от вратата хипнотизира учениците, врътне плесница на дежурния и изреве на дъската да излезе галфон номер 23! Строгост, дисциплина, а оценките му все тройка, двойка, единица, и рядко-рядко някоя четворка. Виж, Татьо Татев е друга работа. Кадифе, памук човек и нито плесници зашлевява, нито като факир хипнотизира. В часовете му цари демокрация, свобода и народовластие. Той си чете „Граф Монте Кристо“, учениците стържат хурки за бабите си, а в дневника се мъдрят все петици и шестици. „Тактики, да ти кажа, методики и разни едни препедевтики! Учат ги, учат ги и после всеки си я кара, както си знае и както му е по-лесно.“

9. „Даскал Боньо“

Двайсет и пет години става, както даскал Боньо живее на село и за това време какво ли не му минава през главата. Ту го уволняват, ту пак го назначават и толкова е наплашен горкият, че даже на кравите казва добър вечер. А когато децата не идват на училище, не им пише отсъствие и на края на годината кой знае, кой не, всички преминават в по-горния клас. Една година заради войната децата намалели, работа и за един учител нямало, а те били двама с балдъзата на бирника. И бирникът нали е човек сериозен, научил ги да запишат двайсет измислени деца, още неродени. Дошла инспекция, даскал Боньо а-ха да оплете конците, но Маринка излъгала и отървали кожите. Но не стига това, ами и в брачно отношение не му вървяло: „Гледай го у главата, па не питай нанадоле какъв е.“

10. „Предметно обучение“

Даскал Минчо Либадето е силен в педагогията, но няма никакъв късмет. Заготвил си уроците той от две недели, че инспекторът щял да идва, и добре се бил подготвил, но онзи се изсипал ненадейно и го сварил в час по предметно обучение за кокошката. Той директорът хубаво му казал, Минко да беше донесъл на децата някой носорог, бизон или хипопотам, разбирам, а то кокошка, но даскал Минчо не отстъпил. Та намъкнал се инспекторът, подплашила се кокошката, хвръкнала из стаята и ту тук, ту там бая време минало докато се успокои суматохата. За капак на всичко накрая цъфнала и Пена Митина и взела да нарежда на дъщеря си да не ходи на реката, да гледа кокошките, докато накрая ударил звънецът и с това лекцията за предметното обучение се приключила. „Не му върви на даскал Mинко Либадето и туйто!“