10 любопитни факта за Ханс Кристиан Андерсен

Ханс Кристиан Андерсен е интересна личност. Животът му е изпълнен с трудности. Приказките му не са обикновени. От тях лъха меланхолия и тъга.

Героите му имат своите хубави моменти, но не винаги и щастлив край. В търсене на своите мигове на щастие, писателят никога не се сдобива с деца.

Въпреки това милиони деца по света знаят името му и се пренасят в страната на сънищата чрез неговите истории. Запознайте се с 10 любопитни факта от живота на великия разказвач.

1. Раждането

Ханс Кристиан Андерсен е роден на 2 април 1805 година в град Оденсе, Дания. Израснал в бедност. Баща му бил обущар, майка му перяла срещу скромни суми дрехите на хората, а дядо му бил психично болен и по цял ден изрязвал фигурки от дърво. Майката Ан-Мари Андерсдетер е със седем години по-възрастна от съпруга си Ханс Кристиан Андерсен. Тя е практична, а той – налудничав фантазьор.

2. Фиксидеята

Фамилията, която завършвала на „сен“, издавала, че бъдещият писател няма нищо общо с благородническите семейства. Но семейството му, макар и скромно, живее със самочувствието на благородна фамилия, тъй като бащата смятал, че предците му са имали високо обществено положение. Ханс Кристиан дори бил убеден, че истинският му баща е крал Кристиан VIII. На 33 години писателят изведнъж получава щедра кралска стипендия, което според него е безспорно доказателство, че е прав.

3. Дислексията

Въпреки че Ханс и Кристиан са типични датски имена, комбинацията на две имена не е обичайна за страната. И Андерсен е различен още от раждането си. Страда от дислексия и въпреки че се научава да чете, никога не се научава да казва думите правилно буква по буква, а ръкописите му са изпъстрени с грешки.

4. Тормозът

Не особено красивото лице на Ханс и странното му поведение му спечелили врагове сред децата и всички постоянно го биели. Затова той прекарвал времето си с баби от приюта за стари хора, които му разказвали старинни приказки. Въпреки бедността си, той мечтаел за кариерата на актьор, писател или певец. Гласът му бил наистина много красив и доста тънък, което било нов повод за подигравки. Работници от шивашка фабрика пред хората свалили панталона на Ханс, за да се уверят, че не е момиче, след като го чули как пее.

5. Странностите

Въображението на Ханс (заедно с психологическите травми) създали много фобии. През целия си живот той се страхувал от тъмното, постоянно се оплаквал на свои познати и приятели, стига малко да настинел, и много страдал, ако някой го критикува. Той правел колекция от положителните статии във вестниците и почти плачел, докато четял критиката. Страхувал се от кучета, от непознати, от това, че ще го ограбят, както и от това, че ще изхарчи прекалено много пари за дадена покупка.

6. Предсказанието

Щом синът на перачката тръгва да търси щастието си в Копенхаген през 1819 година, тя прибягва до услугите на гледачка на кафе, за да предскаже бъдещата му съдба. Тя била известна в Оденсе с умението да гледа на кафе. В утайката видяла струпване на звезди, които разтълкувала така: „Един ден в чест на сина ти ще запалят фойерверк. Той ще стане велик човек, но славата и щастието го чакат далеч оттук“. И картите, и кафената чаша показали нещо необикновено. Мария била на седмото небе от радост!

7. Снимките

Сред нравите му на особняк била страстта му да се снима. Обожавал фотографията. От 1843 до 1875 година бил сниман над 200 пъти, което си е истински рекорд за онова време. Имало обаче сериозен проблем – Андерсен бил ужасно суетен и държал да излиза добре на снимките. А това било трудно. Писателят бил по-висок от всички останали, имал голям нос и прекалено дълги крака. Затова предпочитал да се снима седнал и в профил, който правел лицето му по-приятно. Деликатните черти и леката усмивка не успяват да скрият прокрадващата се навсякъде лека тъга.

8. Любовта

Често се влюбва в жени, с които е било невъзможно да поддържа връзка, и тази невъзможност е отразена в много от творбите му. Като младеж Андерсен се влюбва в момиче на име Риборг Войт, но любовта му била несподелена. След смъртта му нейно писмо е открито в специална кесия на гърдите му. Обекти на несподелените чувства на писателя стават и Софи Йорстед – дъщеря на известен лекар, и Луизе Колин – най-малката дъщеря на патрона му Йонас Колин. Приказката „Славеят“ е израз на чувствата му към Йени Линд и става повод за прякора ѝ „Славеят на Швеция“. Предлага брак на Линд в писмо, което ѝ връчва на гарата след една от срещите им. Но и тази любов е несподелена, а Линд пише в писмо през 1844 година: „Сбогом и нека Господ благослови и закриля моя брат, така както искрено желае любящата му сестра Йени“.

9. Смъртта

През пролетта на 1872 година Андерсен се наранява сериозно при падане от леглото в дома си. Скоро след това започват да се проявяват симптоми на рак на черния дроб. Писателят умира на 4 август 1875 година в „Ролигхед“, в близост до Копенхаген, дом на близкия му приятел – банкера Мориц Мелхиор. Малко преди смъртта си Андерсен подбира музиката за погребението си, като настоява „ритъмът да бъде подходящ за малки крачета, защото в кортежа ще има повече деца“. Андерсен е погребан в гробището „Асистенс“ в квартал „Ньоребро“ в Копенхаген.

10. Международният ден на детската книга

През 1958 година ЮНЕСКО учредява Международен Златен медал на името на Андерсен, наричан още Малка Нобелова награда. Един път на две години тази награда получават най-добрият детски писател и художник на детски книги. Награждавани са Астрид Линдгрен, Селма Лагерльоф, Туве Янсон, Луис Карол, Валери Петров. Ангел Каралийчев е първият български писател, вписан в Почетния списък на Международния Съвет за детската книга „Ханс Кристиан Андерсен“. Рожденият ден на Андерсен – 2 април, е обявен за Международен ден на детската книга. Специалният празник има за цел да вдъхне любов към четенето у децата и да обърне вниманието на обществото върху детските чувства.