10-те най-обещаващи планети, подобни на Земята, открити досега

Човечеството винаги е гледало към звездите с един и същ въпрос: „Сами ли сме във Вселената?“ В продължение на хилядолетия този въпрос е принадлежал повече на философията и фантастиката, отколкото на науката. Днес обаче астрономията вече разполага с технологии, които позволяват реално да открива светове извън пределите на Слънчевата система.

Благодарение на модерни космически телескопи като Kepler и TESS, учените вече са потвърдили съществуването на хиляди екзопланети. Това всъщност са планети, които обикалят около други звезди. Част от тях са газови гиганти, други са ледени светове, а някои удивително напомнят на Земята и пораждат надеждата, че някъде там може да съществува живот.

Истинската революция започва през 1995 г., когато астрономите потвърждават откриването на първата екзопланета около звезда, подобна на Слънцето. Оттогава насам броят на известните екзопланети нараства стремително и към първата половина на 2026 г. те са вече над 6150. Огромна роля за това има космическият телескоп Kepler, изстрелян през 2009 г. с мисията да установи колко често в галактиката се срещат планети, подобни на Земята. До края на своята мисия през 2018 г. той откри над 2600 екзопланети и промени завинаги представите ни за Вселената.

Днес учените вече знаят, че скалистите планети са изключително разпространени в Млечния път. Някои от тях са почти със същия размер като Земята, а други се намират в така наречената обитаема зона – област около звездата, в която температурите биха позволили съществуването на течна вода. Именно водата се смята за един от най-важните фактори за възникването на живот, какъвто познаваме.

За да бъде определена една планета като потенциално обитаема, тя трябва да отговаря на няколко основни условия. Най-често учените търсят скалисти светове с размери, близки до земните, които обикалят около звездата си на подходящо разстояние. Освен това се анализират фактори като температура, възможно наличие на атмосфера, звездна активност и вероятност на повърхността да съществува течна вода.

Много от откритите екзопланети се класифицират като т.нар. супер-Земи – скалисти светове, по-масивни от нашата планета. Макар някои от тях да изглеждат изключително обещаващи, учените все още не могат категорично да потвърдят дали притежават атмосфери, океани или форми на живот. Засега повечето данни идват единствено от косвени наблюдения и компютърни модели.

Въпреки това през последните години бяха открити няколко планети, които особено силно привлякоха вниманието на астрономите. Някои от тях се намират сравнително близо до Земята, други обикалят в стабилни обитаеми зони, а трети имат размери и характеристики, удивително близки до земните. Именно тези светове дават най-голяма надежда, че някъде сред звездите може да съществува планета, подобна на нашата.

Нека ви представим 10-те най-обещаващи планети, подобни на Земята, открити досега, от които ще се изумите.

1. Глизе 667Cc / Gliese 667 Cc

Основни факти:

• Тип: супер-Земя;
• Открита: 2011 г.;
• Разстояние от Земята: около 23,6 светлинни години;
• Маса: приблизително 4,5 пъти по-голяма от земната;
• Орбитален период: около 28 дни;
• Звезда: Gliese 667 C;
• Метод на откриване: радиална скорост.

Gliese 667 Cc е една от първите екзопланети, които сериозно насочиха вниманието на учените към възможността за живот извън Земята. Откриването ѝ бележи важен момент в изследването на потенциално обитаемите светове, тъй като тя е сред първите известни „супер-Земи“, разположени в обитаемата зона на своята звезда. Планетата се намира на около 23,6 светлинни години от Земята в съзвездието Скорпион и е част от тройната звездна система Gliese 667. Тя обикаля около звездата Gliese 667 C – сравнително малко и студено червено джудже.

Gliese 667 Cc е класифицирана като супер-Земя, защото е значително по-масивна от нашата планета, но според учените вероятно има скалиста повърхност. Най-големият интерес към нея идва от факта, че се намира в т.нар. обитаема зона – регион около звездата, в който температурите биха могли да позволят съществуването на течна вода.

Планетата е открита чрез метода на радиалната скорост с помощта на спектрографа HARPS в обсерваторията Ла Силя в Чили. Тази техника позволява на астрономите да засичат малките колебания в движението на звездата, причинени от гравитацията на орбитираща около нея планета. Въпреки че Gliese 667 Cc обикаля сравнително близо до своята звезда, самата звезда е много по-слаба и по-студена от Слънцето. Затова количеството енергия, което достига до планетата, може да бъде сходно с това, което Земята получава от Слънцето.

Научни изследвания:

Gliese 667 Cc често е определяна като една от най-перспективните супер-Земи, откривани досега. Според различни модели тя вероятно е скалист свят и би могла да притежава атмосфера, способна да поддържа умерени температури. Съществуват обаче и фактори, които могат сериозно да затруднят развитието на живот. Учените предполагат, че планетата може да е приливно заключена – едната ѝ страна постоянно да гледа към звездата, докато другата остава потънала в непрекъснат мрак. Това би могло да доведе до огромни температурни разлики между двете полукълба.

Допълнително предизвикателство е и самата звезда. Червените джуджета често са силно активни и излъчват мощни звездни изригвания и радиация, които могат постепенно да разрушат атмосферата на близките планети. Въпреки тези рискове Gliese 667 Cc остава изключително важна за астрономията. Нейното откриване помогна на учените да осъзнаят, че скалисти планети в обитаемите зони на своите звезди вероятно са много по-разпространени в Млечния път, отколкото се е смятало преди.

2. Кеплер-186f / Kepler-186f

Основни факти:

• Открита: 2014 г.;
• Мисия: космически телескоп Kepler;
• Разстояние от Земята: около 500 светлинни години;
• Радиус: около 1,1 пъти този на Земята;
• Орбитален период: приблизително 130 дни;
• Звезда: Kepler-186;
• Тип звезда: червено джудже (спектрален клас M1);
• Метод на откриване: транзитен метод.

Kepler-186f е една от най-значимите екзопланети, откривани досега, защото е първата потвърдена планета с размери, близки до земните, която се намира в обитаемата зона на своята звезда. Откритието ѝ през 2014 г. бележи истински пробив в търсенето на потенциално обитаеми светове извън Слънчевата система. Планетата се намира на около 500 светлинни години от Земята в съзвездието Лебед и обикаля около звездата Kepler-186 – сравнително малко и по-хладно червено джудже.

Kepler-186f е открита чрез транзитния метод – техника, при която астрономите наблюдават малките спадове в яркостта на звездата, когато планета преминава пред нея. Системата Kepler-186 съдържа общо пет известни планети, като именно Kepler-186f е най-външната и единствената, разположена в обитаемата зона. Планетата е само с около 10% по-голяма от Земята, което я прави един от най-близките по размер известни аналози на нашата планета. Учените смятат, че тя вероятно е скалист свят с твърда повърхност.

Научни изследвания:

Kepler-186f получава приблизително една трета от енергията, която Земята получава от Слънцето. Това означава, че условията на повърхността ѝ вероятно са значително по-хладни. Ако обаче планетата притежава достатъчно плътна атмосфера, е възможно парников ефект да поддържа температури, подходящи за наличие на течна вода. Засега учените не разполагат с директни данни за атмосферата или повърхността на Kepler-186f. Въпреки това самият факт, че планета с почти земен размер може да съществува в обитаемата зона на друга звезда, промени сериозно представите за това колко често могат да се срещат подобни светове във Вселената.

Тъй като звездата Kepler-186 е червено джудже, условията на планетата вероятно се различават значително от тези на Земята. Ако човек можеше да наблюдава небето от повърхността ѝ, звездата вероятно би изглеждала по-слаба и по-червеникава от нашето Слънце. Откритието на Kepler-186f насърчи развитието на нови астрономически мисии и технологии за изследване на атмосфери на екзопланети. И до днес тя остава една от най-важните цели в търсенето на потенциално обитаеми светове и възможен живот извън Земята.

3. Кеплер-452b / Kepler-452b

Основни факти:

• Открита: 2015 г.;
• Откривател: NASA чрез телескопа Kepler;
• Разстояние от Земята: приблизително 1 400 светлинни години;
• Радиус: около 1,6 пъти по-голям от земния;
• Орбитален период: около 385 дни;
• Звезда: Kepler-452.

След официалното потвърждение на съществуването на Kepler-452b през 2015 г. тя бързо получава прозвището „по-големият братовчед на Земята“, защото обикаля около звезда, силно наподобяваща нашето Слънце, и се намира в обитаемата зона на системата. Планетата е приблизително 1,6 пъти по-голяма от Земята и попада в категорията „супер-Земи“. Учените смятат, че има голяма вероятност тя да е скалист свят с твърда повърхност.

Kepler-452b се намира на около 1400 светлинни години от Земята и извършва една обиколка около своята звезда за приблизително 385 дни – почти колкото продължава една земна година. Родителската ѝ звезда, Kepler-452, е от спектрален клас G2 – същият тип като Слънцето. Тя обаче е малко по-стара, по-голяма и по-ярка. Смята се, че звездата е на около 6 милиарда години, което означава, че системата вероятно се намира в по-късен етап от своето развитие. Kepler-452b е открита чрез транзитния метод – техника, при която астрономите наблюдават периодичното намаляване на светлината на звездата при преминаването на планетата пред нея.

Научни изследвания:

Една от причините Kepler-452b да предизвика толкова голям интерес е комбинацията между нейния размер, орбита и типа на звездата, около която обикаля. Планетата получава приблизително сходно количество енергия със Земята, което увеличава вероятността на повърхността ѝ да съществува течна вода – ако притежава подходяща атмосфера. Според различни модели Kepler-452b вероятно е около пет пъти по-масивна от Земята. Това означава, че гравитацията на повърхността ѝ може да бъде значително по-силна от земната. Човек би се чувствал много по-тежък там, отколкото на Земята.

Учените предполагат още, че планетата може да има плътна атмосфера, активна геология и дори вулканична активност. Засега обаче това са само научни модели, тъй като разстоянието до системата е твърде голямо за директни наблюдения. Допълнителен интерес представлява фактът, че звездата Kepler-452 е по-ярка от Слънцето. Това може постепенно да е довело до затопляне на планетата през милиардите години – процес, който някои учени сравняват с бъдещата еволюция на самата Земя.

Макар все още да няма преки доказателства за атмосфера или живот, Kepler-452b остава една от най-важните екзопланети в историята на астрономията. Нейното откриване показа, че светове, наподобяващи Земята и обикалящи около звезди, подобни на Слънцето, вероятно са много по-често срещани във Вселената, отколкото се е смятало преди.

4. Проксима Кентавър b / Proxima Centauri b

Основни факти:

• Открита: 2016 г.;
• Разстояние от Земята: около 4,24 светлинни години;
• Орбитален период: приблизително 11,2 дни;
• Маса: около 1,17 пъти масата на Земята;
• Звезда: Proxima Centauri;
• Тип звезда: червено джудже (спектрален клас M5.5V).

Proxima Centauri b се намира около най-близката до Слънцето звезда – Proxima Centauri. Разстоянието до нея е едва 4,24 светлинни години, което я прави най-близкия известен потенциално обитаем свят до Земята. Откриването ѝ беше официално потвърдено през 2016 г. от Европейската южна обсерватория (ESO) и веднага предизвика огромен интерес сред учените. За първи път астрономите разполагаха с толкова близка до нас планета, която има размери, сходни със земните, и се намира в обитаемата зона на своята звезда.

Планетата е открита чрез метода на радиалната скорост – техника, при която се измерват малките колебания в движението на звездата, причинени от гравитацията на орбитиращата около нея планета. Proxima Centauri b има маса, близка до тази на Земята, което предполага, че вероятно е скалист свят. Тя обикаля около своята звезда само за 11,2 дни, но въпреки това попада в обитаемата зона. Причината е, че Proxima Centauri е малко и сравнително студено червено джудже, което излъчва много по-малко енергия от Слънцето.

Поради близостта си до звездата планетата вероятно е приливно заключена – едната ѝ страна постоянно е обърната към звездата, докато другата остава в непрекъсната тъмнина. Това би могло да създаде огромни температурни разлики между двете полукълба.

Научни изследвания:

Най-голямото предизвикателство пред потенциалната обитаемост на Proxima Centauri b е самата звезда, около която обикаля. Proxima Centauri е активно червено джудже, известно с честите си звездни изригвания и силна ултравиолетова радиация. Подобни изригвания могат постепенно да разрушат атмосферата на близките планети или да направят условията на повърхността изключително сурови. Именно това кара част от учените да се съмняват дали планетата би могла да поддържа живот.

Въпреки това съществуват и по-оптимистични сценарии. Ако Proxima Centauri b притежава плътна атмосфера или силно магнитно поле, те биха могли да предпазват повърхността от част от вредната радиация и да позволят съществуването на по-стабилни условия. Близостта на планетата до Земята я превръща в една от най-важните цели за бъдещи космически мисии. Концепции като Breakthrough Starshot дори предвиждат изпращането на миниатюрни сонди към системата на Proxima Centauri с помощта на лазерно ускорение.

Съвременни инструменти като James Webb Space Telescope също могат да помогнат за по-подробното изучаване на атмосферата и условията на този загадъчен свят. Макар все още да няма доказателства за живот, Proxima Centauri b остава една от най-обещаващите и интригуващи екзопланети, откривани някога. Тя е ярко напомняне, че потенциално обитаеми светове може да се намират много по-близо до нас, отколкото сме предполагали.

5. ТРАПИСТ-1e / TRAPPIST-1e

Основни факти:

• Тип: земеподобна екзопланета;
• Открита: 2017 г.;
• Разстояние от Земята: около 40 светлинни години;
• Орбитален период: приблизително 6,1 земни дни;
• Звезда: TRAPPIST-1;
• Метод на откриване: транзитен метод.

Ако има екзопланета, която най-често е наричана един от най-добрите кандидати за извънземен живот, това вероятно е TRAPPIST-1e. Планетата е почти със същия размер като Земята и се намира в обитаемата зона на своята звезда – регионът, в който е възможно съществуването на течна вода. TRAPPIST-1e се намира на около 40 светлинни години от Земята в съзвездието Водолей и е част от една от най-впечатляващите планетни системи, откривани досега. Около звездата TRAPPIST-1 обикалят общо седем скалисти планети с размери, близки до земните, като няколко от тях попадат в обитаемата зона.

Системата привлече огромно внимание сред учените, защото е изключително компактна и различна от всичко познато в Слънчевата система. Всички планети там обикалят около малко и студено червено джудже. TRAPPIST-1e е открита чрез проекта TRAPPIST (Transiting Planets and Planetesimals Small Telescope), а по-късно наблюденията са потвърдени с помощта на космическия телескоп Spitzer. Планетата е засечена чрез транзитния метод – техника, при която астрономите измерват малките спадове в яркостта на звездата, когато планета преминава пред нея.

Размерите и масата на TRAPPIST-1e са много близки до тези на Земята, което предполага, че тя вероятно е скалист свят с твърда повърхност. Планетата получава приблизително сходно количество енергия от своята звезда, каквото Земята получава от Слънцето, което я прави една от най-обещаващите екзопланети, откривани досега.

Научни изследвания:

Според много учени именно TRAPPIST-1e е най-перспективната планета в системата по отношение на потенциална обитаемост. Някои модели дори предполагат, че част от планетите около TRAPPIST-1 може да съдържат огромни количества вода – вероятно дори повече от океаните на Земята. Въпреки това съществуват и сериозни предизвикателства. Звездата TRAPPIST-1 е активно червено джудже, което може да излъчва мощни звездни изригвания и радиация. Подобна активност би могла постепенно да увреди атмосферата на планетите в системата.

Подобно на много светове около червени джуджета, TRAPPIST-1e вероятно също е приливно заключена. Това означава, че едната страна на планетата постоянно е обърната към звездата, докато другата остава в непрекъсната тъмнина. В момента James Webb Space Telescope (JWST) активно изследва системата TRAPPIST-1. Учените се надяват чрез бъдещи наблюдения да установят дали планетата притежава атмосфера и дали в нея присъстват химически съединения като водна пара, въглероден диоксид или метан.

TRAPPIST-1e е сред най-важните цели в съвременната астробиология. Изследването ѝ може да помогне на учените да разберат дали светове около малки и студени звезди са способни да поддържат живот и доколко Земята е уникална във Вселената.

6. ТРАПИСТ-1g / TRAPPIST-1g

Основни факти:

• Открита: 2017 г.;
• Разстояние от Земята: около 40 светлинни години;
• Орбитален период: приблизително 12,4 земни дни;
• Размер: близък до земния;
• Звезда: TRAPPIST-1;
• Тип звезда: ултрахладно червено джудже;
• Метод на откриване: транзитен метод.

TRAPPIST-1g е друга от любопитните планети в системата TRAPPIST-1. Тя е сред по-външните планети в системата и често е определяна като потенциално интересен свят за астробиологията. Макар да получава по-малко енергия от своята звезда в сравнение със Земята, учените смятат, че при подходящи условия тя би могла да поддържа стабилна атмосфера и наличие на течна вода.

Планетата е открита чрез транзитния метод, при който астрономите наблюдават периодичните спадове в яркостта на звездата при преминаването на планетата пред нея. Данните по-късно са потвърдени с помощта на космическия телескоп Spitzer и други наблюдения. TRAPPIST-1g има размер, близък до този на Земята, но вероятно е малко по-масивна. Тя обикаля по-далеч от своята звезда в сравнение с TRAPPIST-1e и TRAPPIST-1f, което означава, че получава по-малко топлина и светлина.

Научни изследвания:

Въпреки по-ниските температури TRAPPIST-1g остава един от кандидатите за потенциална обитаемост в системата. Някои климатични модели показват, че при наличие на подходяща атмосфера планетата би могла да поддържа относително стабилен климат и дори течна вода в определени региони. Подобно на останалите планети около TRAPPIST-1, и тази вероятно е приливно заключена и едната ѝ страна постоянно е обърната към звездата, докато другата остава в непрекъснат мрак. Подобна конфигурация може да създаде сериозни температурни контрасти между двете полукълба.

Учените смятат, че ако планетата притежава достатъчно плътна атмосфера, тя би могла да разпределя топлината по-равномерно и да предотврати екстремните климатични условия. Голям интерес представлява и фактът, че системата TRAPPIST-1 позволява сравнително детайлни наблюдения на атмосфери на екзопланети. Именно затова TRAPPIST-1g е сред основните цели за бъдещи изследвания с James Webb Space Telescope и следващото поколение гигантски наземни телескопи.

Изследването на TRAPPIST-1g и останалите планети в системата може да помогне на учените да разберат дали компактните системи около червени джуджета са способни да поддържат обитаеми светове – и колко често подобни планети се срещат в галактиката.

7. Тийгардън b / Teegarden b

Основни факти:

• Открита: 2019 г.;
• Разстояние от Земята: около 12,5 светлинни години;
• Маса: приблизително 1,05 пъти масата на Земята;
• Орбитален период: около 4,9 дни;
• Звезда: Teegarden;
• Тип звезда: ултрастудено червено джудже;
• Метод на откриване: радиална скорост.

Teegarden b обикаля около звездата на Teegarden – малко и изключително студено червено джудже, разположено на едва около 12,5 светлинни години от Земята в съзвездието Овен. Откритието ѝ беше обявено през 2019 г. и веднага привлече вниманието на астрономите. Причината е, че Teegarden b има размери и маса, много близки до земните, а освен това се намира в обитаемата зона на своята звезда – регионът, в който при подходящи условия може да съществува течна вода.

Планетата е открита чрез метода на радиалната скорост – техника, при която учените измерват малките колебания в движението на звездата, причинени от гравитацията на орбитираща около нея планета. Въпреки че Teegarden b се намира много близо до своята звезда и извършва една пълна обиколка само за няколко дни, тя все пак попада в обитаемата зона. Причината е, че звездата на Teegarden е изключително малка и слабо светеща в сравнение със Слънцето.

Научни изследвания:

Една от най-впечатляващите характеристики на Teegarden b е нейният висок индекс на земеподобност (Earth Similarity Index). Някои изследвания я поставят сред най-близките до Земята известни екзопланети по отношение на маса и потенциални условия. Учените смятат, че планетата вероятно е скалист свят с твърда повърхност. Ако притежава атмосфера, тя би могла да поддържа умерени температури и дори наличие на течна вода.

Подобно на много други планети около червени джуджета, Teegarden b вероятно е приливно заключена – едната ѝ страна е обърната към звездата, а другата остава в постоянна тъмнина. Но и при нея ако атмосферата е достатъчно плътна, тя би могла да разпределя топлината по-равномерно и да смекчава температурните разлики. Особено интересен е фактът, че звездата на Teegarden е сравнително спокойна в сравнение с много други червени джуджета. Това увеличава вероятността планетата да е успяла да запази атмосферата си и да не е изложена на екстремна радиация.

Заради близостта си до Земята и потенциалната си обитаемост Teegarden b вече е сред основните цели за бъдещи наблюдения с модерни телескопи. Учените се надяват, че в следващите години ще успеят да анализират атмосферата ѝ и да потърсят възможни признаци за условия, подходящи за живот.

8. TOI 700 d

Основни факти:

• Открита: 2020 г.;
• Мисия: TESS;
• Разстояние от Земята: около 100 светлинни години;
• Орбитален период: приблизително 37 дни;
• Размер: около 1,1 пъти по-голям от Земята;
• Звезда: TOI 700;
• Метод на откриване: транзитен метод.

TOI 700 d беше идентифицирана от космическата мисия TESS (Transiting Exoplanet Survey Satellite) на НАСА и бързо привлече вниманието на астрономите. Планетата обикаля около малка звезда тип червено джудже в съзвездието Златна рибка (Dorado), разположена на около 100 светлинни години от Земята. TOI 700 d е сравнително близка по размер до Земята и получава почти същото количество енергия от звездата си, каквото нашата планета получава от Слънцето.

Откриването ѝ е осъществено чрез транзитния метод – техника, при която учените наблюдават лекото намаляване на яркостта на звездата, когато планетата преминава пред нея. По-късно наблюденията са потвърдени и с помощта на космическия телескоп Spitzer. Така TOI 700 d се превръща в първата земеподобна планета в обитаемата зона, открита от мисията TESS. Планетата е само с около 20% по-голяма от Земята и вероятно има скалист състав. Компютърни климатични модели показват, че ако притежава подходяща атмосфера, TOI 700 d би могла да поддържа умерени температури и дори океани от течна вода.Подобно на много други планети около червени джуджета, TOI 700 d вероятно също е синхронно заключена.

Научни изследвания:

Една от причините TOI 700 d да бъде смятана за толкова обещаваща е сравнително спокойният характер на нейната звезда. За разлика от много други червени джуджета, TOI 700 не проявява толкова силна звездна активност, което увеличава вероятността планетата да е успяла да запази атмосферата си. TOI 700 d е сред основните цели за бъдещи наблюдения с James Webb Space Telescope (JWST). Учените се надяват, че чрез анализ на атмосферата ѝ ще могат да открият следи от водна пара, въглероден диоксид или други химически съединения, свързани с потенциална обитаемост.

Откриването на TOI 700 d е важна стъпка в търсенето на светове, подобни на Земята. То показва, че в нашата галактика вероятно съществуват много повече потенциално обитаеми планети, отколкото сме предполагали доскоро.

9. GJ 251 b

Основни факти:

• Открита: 2020 г.;
• Разстояние от Земята: около 31 светлинни години;
• Маса: приблизително 4 пъти масата на Земята;
• Орбитален период: около 14 дни;
• Звезда: GJ 251;
• Тип звезда: червено джудже;
• Метод на откриване: радиална скорост.

GJ 251 b е една от сравнително близките до Земята екзопланети, открити около червено джудже в съзвездието Голямо куче. Макар да не е типична „втора Земя“, тя привлича вниманието на учените, защото вероятно представлява скалист свят, разположен само на около 31 светлинни години от нас. Планетата е открита през 2020 г. от международен екип астрономи чрез метода на радиалната скорост. GJ 251 b обикаля около звездата GJ 251 – малко и сравнително студено червено джудже.

Поради масата си, която е приблизително четири пъти по-голяма от земната, GJ 251 b се класифицира като „супер-Земя“. Учените смятат, че планетата вероятно има скалист състав, въпреки че засега няма директни данни за нейната атмосфера или повърхност. Планетата обикаля много близо до своята звезда и извършва пълна обиколка само за около две седмици. Заради това тя вероятно е значително по-гореща от Земята и не попада изцяло в класическата обитаема зона.

Научни изследвания:

Въпреки че GJ 251 b не е сред най-добрите кандидати за наличие на живот, тя остава важна за науката, защото е сравнително близка до Слънчевата система и е подходяща за бъдещи детайлни наблюдения. Астрономите проявяват особен интерес към подобни планети около червени джуджета, тъй като този тип звезди са най-разпространените в Млечния път. Изследването на GJ 251 b помага на учените да разберат колко често около такива звезди се формират скалисти светове и какви условия могат да съществуват на тяхната повърхност.

Смята се, че и тази планета вероятно е приливно заключена, а това би могло да доведе до огромни температурни разлики между двете полукълба. Макар GJ 251 b да не е сред най-подходящите светове за живот, нейното откриване допринася за по-доброто разбиране на разнообразието от скалисти екзопланети в близост до нашата галактическа околност. В бъдеще ново поколение телескопи може да предостави повече информация за атмосферата, химичния състав и условията на този далечен свят.

10. GJ 251 c

Основни факти:

• Открита: 2025 г.;
• Разстояние от Земята: около 18 светлинни години;
• Маса: приблизително 3,8 – 4 пъти масата на Земята;
• Орбитален период: около 53,6 дни;
• Звезда: GJ 251;
• Тип звезда: червено джудже;
• Метод на откриване: радиална скорост.

GJ 251 c е една от най-новите „супер-Земи“, откривани досега. Планетата се намира на около 18 светлинни години от Земята и обикаля около червеното джудже GJ 251. Откритието ѝ беше обявено през 2025 г. Учените смятат, че GJ 251 c вероятно е скалист свят с маса близо четири пъти по-голяма от тази на Земята. Планетата е особено интересна и заради сравнителната си близост до Слънчевата система. Това я превръща в отлична цел за бъдещи наблюдения.

Откриването ѝ е осъществено чрез комбинирани наблюдения от няколко високоточни инструмента, включително Habitable Zone Planet Finder (HPF), NEID и CARMENES. Астрономите са анализирали малките колебания в движението на звездата, причинени от гравитационното влияние на орбитиращата около нея планета. Една от причините GJ 251 c да бъде толкова важна за науката е възможността в бъдеще да бъде изследвана директно с ново поколение гигантски телескопи. Това би позволило на учените да анализират атмосферата ѝ и потенциално да търсят следи от вода, кислород или други възможни биосигнатури.

Научни изследвания:

Подобно на много други планети около червени джуджета, GJ 251 c вероятно е приливно заключена. Въпреки това и тук учените смятат, че при наличие на атмосфера температурите на повърхността може да бъдат по-стабилни, отколкото се е предполагало в миналото.

Особен интерес представлява фактът, че GJ 251 c се намира сравнително близо до Земята. Това я прави един от най-добрите кандидати за бъдещи спектроскопски наблюдения. Чрез тях които астрономите ще могат да търсят химически следи за потенциална обитаемост. Откритието на GJ 251 c дава нова надежда в търсенето на светове, подобни на Земята. Макар засега да няма доказателства за живот, планетата вече се смята за една от най-интересните цели за бъдещи изследвания на потенциално обитаеми екзопланети извън Слънчевата система.

Ще открием ли някога истинска „втора Земя“?

Засега човечеството все още няма доказателства за съществуването на живот извън Земята. Но всяка новооткрита екзопланета ни приближава още една крачка до отговора. Само допреди няколко десетилетия идеята за светове около други звезди изглеждаше почти фантастична. Днес учените вече познават хиляди екзопланети, а сред тях има десетки, които удивително напомнят на Земята. Някои са скалисти, други се намират в обитаемата зона на своите звезди, а трети може би притежават атмосфера, океани или условия, подходящи за живот.

Съвременни телескопи като James Webb Space Telescope (JWST) вече позволяват на астрономите да анализират атмосфери на далечни светове и да търсят следи от водна пара, кислород, метан и други потенциални биосигнатури. Предстоящите поколения гигантски наземни телескопи вероятно ще направят възможно дори директното наблюдение на някои от тези планети. Възможно е някъде сред тези далечни светове вече да съществува живот.

Може би под плътните облаци на някоя супер-Земя се крият океани. А може би около тиха червена звезда обикаля свят, който удивително напомня на нашия. И макар междузвездните пътувания все още да изглеждат далечна мечта, именно тези планети са първите реални кандидати за бъдещи космически изследвания отвъд пределите на Слънчевата система. Едно е сигурно – търсенето на „втора Земя“ тепърва започва!