Карл Фаберже е име, което и до днес се свързва с изключително майсторство, разкош и истинско художествено съвършенство. Макар светът да го помни най-вече с прочутите яйца на Фаберже, неговите ателиета създават хиляди други изящни предмети – бижута, часовници, миниатюри, сребърни сервизи и декоративни фигури, изработени с невероятна прецизност и внимание към детайла.
Творбите му впечатляват не само със скъпоценните материали, но и с въображението, скритите механизми и фината ръчна изработка, които ги превръщат в истински произведения на изкуството. Той вярвал, че красотата трябва да присъства дори в най-малкия предмет и именно това отличава работата му от всичко, създавано по онова време.
Фаберже достига върха на славата и богатството, но губи всичко след Руската революция и умира далеч от родината си. И все пак името му оцелява. Днес то остава символ на изключителен талант, на изгубения блясък на императорска Русия и на убеждението, че истинското изкуство може да надживее всяка империя. Най-интересното за живота му ще научите от следващите редове.
1. Произход
Родът Фаберже първоначално носел фамилията „Favry“ и произхождал от областта Пикардия в Северна Франция. Семейството било хугенотско – френски протестанти, които след отмяната на Нантския едикт през 1685 г. били принудени да бягат от религиозните преследвания на Луи XIV. Дядото по бащина линия Пиер Фаври се преселил в Ливония, тогава част от Руската империя, и се установил в днешния естонски град Пярну.
Там семейството постепенно било възприето като част от балтийско-германската общност, а фамилията претърпяла няколко промени – от „Favry“ на „Fabrier“, а по-късно на „Faberg“. Синът на Пиер съзнателно променил изписването на фамилията от „Faberg“ на „Fabergé“, добавяйки френското ударение върху последната буква.
Това било не само почит към френския произход на рода, но и умен ход, защото по онова време руската аристокрация боготворяла всичко френско и свързвала Франция с лукс и изисканост. По майчина линия Карл Фаберже имал и датско-скандинавски корени, което допълнително обогатявало многонационалния произход на семейството.
2. Родителите
Бащата – Густав Фаберже, заминава за Санкт Петербург като млад, където се обучава при известни майстори златари като Андреас Шпигел и Йохан Кайбел. През 1841 г. получава престижната титла „майстор на ювелирното дело“, а само година по-късно открива собствена бижутерска работилница на улица „Болшая Морская“ – една от най-елитните търговски улици в имперската столица. Майката – Шарлота Юнгщедт, била дъщеря на датския художник Карл Юнгщедт и произхождала от културна скандинавска среда. Тя се интересувала от живопис, цветове, декоративни изкуства и музика.
3. Раждането
Карл се ражда на 30 май 1846 г. в Санкт Петербург – тогавашната столица на Руската империя и един от най-богатите и космополитни градове в Европа. При раждането си получава името Петер Карл Густавович Фаберже – съчетание на руска, немска и френска традиция. В семейството обаче почти винаги го наричали просто „Карл“.
Той бил първородният син в семейството и още от ранна възраст бил възприеман като бъдещ наследник на фамилния занаят. Имал по-малък брат – Агафон Густавович Фаберже, и по-малка сестра – Вилхелмина Шарлот Фаберже. Според наличните сведения семейството имало и други деца, но за тях са запазени малко данни.
4. Детството
Като дете Карл бил тих, наблюдателен и много любознателен. Семейната работилница на баща му се намирала близо до дома им и той отрано прекарвал време сред майсторите златари. Вместо да участва в шумни детски игри, често наблюдавал как се обработват метали, как се шлифоват скъпоценни камъни и как се изработват миниатюрни декоративни детайли. Още в ранна възраст проявявал търпение и усет към детайла – качества, които по-късно се превърнали в негова отличителна черта.
5. Образованието
Записан е в прочутото немско училище „Петришуле“ в Санкт Петербург – едно от най-старите и престижни учебни заведения в града. Там учели предимно деца от германски, шведски и балтийски семейства. Обучението било строго и силно ориентирано към европейската култура – изучавали се чужди езици, история, математика, рисуване и класическа литература.
През 1860 г. баща му се пенсионира от бижутерския бизнес и се премества със семейството си в Дрезден. Малко по-късно Карл е изпратен в Англия, за да усъвършенства английския си език. След това преминава обучение при уважавани златари в Германия, Франция и Англия, посещава курс в Търговския колеж на Шлос в Париж и изучава колекциите на водещите европейски музеи. За кратко работи като чирак при бижутера Йозеф Фридман от Франкфурт на Майн, чиито изделия били високо ценени в германските княжества.
6. Бизнесът
През 1872 г. Карл поема фирмата на баща си. Освен с производството на бижута компанията се занимава и с каталогизиране, ремонт и реставрация на предмети от колекциите на Ермитажа. През 1881 г. бизнесът се премества в по-големи помещения на улица „Болшая Морская“. Фаберже започва да въвежда промени и постепенно трансформира фирмата.
До 1881 г. Карл печели достатъчно признание сред своите колеги, за да получи званието „майстор на Втората гилдия“, което му позволява да използва фирмения печат, без изделията му да преминават през официално тестване. Първият голям пробив на компанията идва през 1882 г., когато Карл и Агафон Фаберже предизвикват истинска сензация на Всеруското изложение на индустрията и изкуствата в Москва. Карл е удостоен със златен медал и се утвърждава като изкусен и прецизен художник-дизайнер, реставратор и предприемач.
За сравнително кратко време той успява да превърне малката ювелирна работилница на баща си в едно от най-значимите бижутерски предприятия в Русия. През 1885 г. става императорски доставчик, а през 1890 г. получава друго високо отличие – званието „Оценител на кабинета на Негово Императорско Величество“. За заслугите си е удостоен и със званието „Потомствен почетен гражданин“. Фирмата печели престижни награди на международни изложения, а сред клиентите ѝ са почти всички европейски монархически династии, както и владетелите на далечен Сиам.
7. Бракът
Също през 1872 г. Карл се жени за Августа Юлия Якобс – дъщеря на Готлиб Якобс, главен майстор на придворните мебелни работилници. Августа Юлия произхождала от семейство с германски корени, каквито имали и самите Фаберже. През XIX век в Санкт Петербург живеела голяма общност от германци, датчани и балтийци, които често заемали важни позиции в търговията, занаятите и културния живот на Руската империя. Двамата имали четирима синове – Йожен, Агафон, Александър и Николай.
8. Яйцата
Историята на прочутите яйца на Фаберже започва през 1885 г., когато руският император Александър III поръчва първото от тях за съпругата си Мария Фьодоровна като великденска изненада. То остава известно като „Кокошето яйце“. Отвън е покрито с бял емайл, а вътре се крие златен жълтък, в който има златна кокошка. В нея първоначално били поставени миниатюрна императорска корона и малка рубинена висулка. Така се ражда характерният стил на Фаберже – всяко яйце да съдържа изненада.
След огромния успех на първото яйце императорът дава на Фаберже почти пълна творческа свобода. Единственото условие било всяко следващо яйце да бъде уникално и да съдържа тайна изненада. По-късно синът му Николай II продължава традицията и започва да поръчва по две яйца годишно – едно за майка си и едно за съпругата си Александра Фьодоровна.
Яйцата се превръщат в истински технологични чудеса за времето си. Някои съдържали миниатюрни часовници, механични птици, музикални механизми, сгъваеми дворци, умалени модели на кораби, движещи се карети и портрети. Сред най-известните е „Коронационното яйце“ от 1897 г. В него се намира миниатюрно копие на императорската каляска, изработено с невероятна точност. Дори колелата и вратите му функционират.
Друго знаменито произведение е „Зимното яйце“ от 1913 г., смятано от мнозина експерти за едно от най-скъпите и технически най-съвършените яйца на Фаберже. То е обсипано с хиляди диаманти и пресъздава ефекта на лед и скреж чрез гравиран планински кристал. Вътре се намира кошница с пролетни цветя – символ на настъпващата пролет след дългата зима.
9. Бягството
През 1917 г. всичко се преобръща. Първо идва Февруарската революция, при която цар Николай II абдикира. След това, през октомври същата година, болшевиките, водени от Владимир Ленин, завземат властта. Новият режим разглеждал хора като Фаберже не само като богати предприемачи, а като представители на „стария свят“ – свързан с монархията, аристокрацията и буржоазния лукс. Именно това го поставя в опасност.
След установяването на съветската власт фирмите и имуществото на фамилията са национализирани. Магазините и ателиетата на Фаберже са конфискувани, а големи количества злато, скъпоценни камъни и готови произведения попадат в ръцете на новата власт без никакво обезщетение. Карл бързо осъзнава какво се случва с хората от неговата обществена среда. През септември 1918 г. взема решение да напусне Русия. Според някои сведения успява да се измъкне, дегизиран като куриер на чуждо посолство. Така преминава границата и достига до Рига.
Но дори там не намира спокойствие. След края на Първата световна война и политическите сътресения в Европа продължава да се мести – през Берлин, Франкфурт и други градове. Междувременно фирмата му фактически престава да съществува в Русия. Част от произведенията са разграбени, други са продадени от съветската власт в чужбина срещу валута, а трети изчезват безследно. Загубата на делото на живота му се отразява тежко на Фаберже.
10. Смъртта
След бягството си през 1918 г. Карл се установява в Лозана, Швейцария. Последните години от живота си прекарва като болен и силно изтощен човек. Умира на 24 септември 1920 г. в Лозана. Официалната причина за смъртта е сърдечно заболяване, като се смята, че здравето му било сериозно разклатено от годините на напрежение, както и от преживените революция и изгнание. Според някои сведения издъхва рано сутринта в присъствието на съпругата си, малко след като изпушва половин цигара.
След смъртта му тялото е кремирано в Лозана. По-късно съпругата му се премества в Кан, където умира през 1925 г. Тя е погребана в гробището „Grand Jas“, където намират последен покой много руски емигранти и чужденци. Няколко години по-късно синът им Йожен пренася праха на баща си от Лозана във Франция и го полага до съпругата му. Гробът им съществува и днес. Надгробният паметник е сравнително скромен и елегантен, изработен от черен шведски порфир със златни букви.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е право, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
