Някъде в Родопите, на леко полегата поляна, граничеща с гора и дълбока пропаст, възрастен човек пасял овцете си, когато от гората излязъл турист със свободно пуснато куче, кучето залаяло, подгонило овцете и те уплашени се разбягали в различни посоки, а пет от тях се насочили към скалния ръб и паднали в пропастта. Туристът се извинил, повикал кучето си и със закъснение го вързал на каишка, оставил телефонния си номер на овчаря, с уверението, че ще плати щетите и си заминал по екопътеката.
Овчарят легнал по корем досами отвесните скали и погледнал надолу – на един скален перваз, някъде по средата на урвата, стояли две от овцете (живи и вероятно само леко натъртени), но другите три явно били мъртви на дъното на пропастта. Човекът прибрал стоката си в село и се обадил на внука си, а младежът започнал да звъни по специализираните държавни институции, да убеждава, моли и организира спасителна акция за двете бременни овце. За две седмици били направени няколко неуспешни опита за слизане в пропастта, защото животните били още живи (пасяли някаква рехава тревица, порасла в скалните цепнатини и ближели росата), а едната овца дори успяла успешно да се обагни.
Течала подготовката за поредния опит за спасяване на трите животни – поляната гъмжала от хора, алпинисти разтоварвали оборудване, над скалите летял дрон и заснемал терена. Дронът заснел и зараждането на странно пясъчно торнадо, което излязло от дълбините на пропастта, облизало скалния ръб, повдигнало и завъртяло животните и пред смаяните погледи на присъстващите, ги отнесло зад близкото било. Акцията се обезмислила, всички се разотишли, прибрал се и овчарят, но когато влязъл да нахрани и напои затворената в кошарата стока, с изумление видял вътре и двете овци от пропастта, заедно с малкото агне!
Човекът се допитал до местната врачка и тя му дала съвсем просто, макар и невероятно обяснение – под скалната козирка се намирал входът на пещерата, в която живеела змеица и тя не искала хората да идват близо до леговището ѝ, където наскоро се били излюпили трите ѝ змейчета, защото можели да чуят писукането им и да им сторят нещо лошо, та се превърнала на торнадо, отнесла овцете и ги остави в кошарата на човека. Не че не обичала овче месо – обичала и добре се наяла с трите мъртви овце, но ѝ дожаляло за бременната овца, майката и агнето, а и искала бързо да разкара хората от този район.
„10 изречения = история“ e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
