10 български коледни обичая

Украсяване на дома, закичване на елха със светещи лампички, поставяне на подаръци под празничното дърво – дейности, свързани с Коледа, които се спазват по цял свят. Какво обаче отличава българските Бъдни вечер и Коледа? Сега ще споменем 10 обичая, които се предават от поколение на поколение в България.

1. Трапезата

За Бъдни вечер се подготвят постни ястия. Броят им на масата трябва да е нечетен – 7, 9 или 11. Всяко едно от ястията трябва да е приготвено от членовете на семейството. Характерни са гозби, направени от традиционни за българите продукти в този сезон на годината – ошав, боб, питка, пълнени чушки.

Червеното вино също е задължително за вечерята на 24 декември – символ на Христовата кръв. Смята се, че седне ли се веднъж на масата, цяла вечер не се става. А стане ли се – масата не се отсервира. Вярва се, че членовете от семейството, които вече не са сред живите, също идват на масата след като празнуващите я напуснат.

На Рождество пък се изпълняват точно противоположните неща – трапезата е отрупана обилно с месни ястия като сарми, пълнена пуйка със зеле, капама и каквото друго може да измайстори домакинята. Общото е, че задължително се събира цялото семейство.

2. „Мръсни дни“

Това е обичай, който се изпълнява в периода Коледа – Йордановден. Свързан е с редица забрани – да не се излиза нощем, да не се работи с вълна (тъй като се смята, че овчите стада на стопаните ще бъдат нападнати от вълци), да не се изхвърля пепелта от домашните огнища в двора (за да се предотврати развъждането на митичните същества „караконджули“).

По време на „мръсните дни“ хората носели в джобовете си по глава чесън. Правели го с цел да отблъскват негативните магии, тъй като се е вярвало, че в този отрязък от време те били най-силни, ако се направят. А за да предпазят дома си, до входната врата поставяли бодливи тръни, клонка от глог или от боровинков храст.

3. Бъдни вечер

Както вече споменахме в обичаите с трапезата, на Бъдни вечер се изпълняват и редица други поверия. Едно от най-разпространените сред тях е това със поставянето на орехи в четирите ъгъла на стаята, в която вечеря семейството. Това се прави с цел, да се осветят и четирите посоки на света, освен цялата трапеза и стопаните на къщата. Всички тези обреди са свързани с желанието на хората да имат по-благодатна, щастлива и успешна бъдеща година, както и да благодарят за вече изминалата.

4. Боговица

Друг ритуал, свързан с вечерята на Бъдни вечер, е приготвянето на специален хляб – Боговица. Особеното при него е, че задължително се приготвя с „мълчана вода“, която изрично трябва да бъде донесена от млада мома в бяло менче.

Брашното, с което се замесва хлябът, трябва да се пресее 3 пъти. А преди да бъде изпечено, замесеното тесто се оформя и украсява с фигури, изобразяващи очакваната плодородна година – оборът, пълен с животни; градината, пълна с посеви и слънцето, даващо живот на всички тях.

Важно е да отбележим, че неомъжените жени не месят подобен хляб. Това е така, защото се смята, че ако напуснат къщата през новата година, с тях ще си отиде и плодородието на дома.

5. Бъдник

Дънерът, който се поставя в камината на Бъдни вечер, също е специален – нарича се „Бъдник“. Обичайно е от голямо дъбово дърво. Той също се ползва за разгадаване на бъдещата година – ако огънят е голям, тя ще е плодородна; ако е слаб – реколтата няма да е богата.

6. Прикадяване на вечерята

Това е обичай, който се прави отново за здраве на цялото семейство. Най-възрастният представител в дома прикадява с тамян цялата софра. После разчупва вече приготвената за вечеря питка. Първото парче се отделя пред иконата на Света Богородица, а следващите се раздават от най-големия към най-младия в рода.

7. Каква ще е годината

За някои от вече споменатите обичаи отбелязваме, че се правят с цел разгадаване на идващата година. Тук ще споменем още един такъв – всеки член на семейството чупи един случайно избран орех. Ако ядката му е голяма и годна за ядене – годината ще е добра, ако е развалена обаче – бъдещите 12 месеца няма да са от добрите за семейството.

8. Денят на Св. Богородица

На 26 декември, вторият ден от Коледа, се отбелязва денят на Божията майка. Народният обичай повелява извършването на поне едно жертвоприношение – най-често кокошка. Прави се курбан и се раздава на близки за здраве и берекет. Замесва се отново и хляб, който се нарича „богородичен“. По повърхността му се изобразяват фигури, отразяващи раждането на Христос от Дева Мария. Той също се раздава заедно с курбана.

9. Коледари

Може би най-атрактивната от всички коледни традиции е тази, свързана с коледарите. Това са група млади момчета, обикалящи къщите из населеното място, в което живеят. Влизат във всеки дом и пеят песни, чрез които наричат думи за успешна година в семейството.

Също така те се смятат за пазители на местата, които обикалят – пазят ги от караконджули и таласъми, които излизат по време на Коледните празници според поверията. В знак на благодарност, стопаните ги посрещат с отворени обятия, радват им се и ги даряват със специално изпечени за целта кравайчета.

10. Сурва

Единствения новогодишен обичай, включен в списъка на ЮНЕСКО с нематериалното световно наследство, е Сурва. Той е предаван години наред от поколение на поколение и се изпълнява и до днес. Изразява се в маскарадно надиграване, което има за цел да прогони злите сили и духове и да даде път на доброто – да се посрещне една здрава и плодородна година.

Тези игри се правят по време на т.нар. „мръсни дни“ от група млади мъже – „сурвакари“. Те се маскират със самобитни костюми, отрупани с чанове и хлопки, изобразяващи задължително младоженец, булка, свекър и свекърва.

Те влизат винаги първи при стопаните на посещаваните от тях домове. След тях идват и останалите традиционни образи – на поп, мечка и музиканти. Костюмите на сурвакарите са изработени по специална методология – от обърнати на обратно кожи или от парчета плат, който са нарязани на ленти.

Празничното настроение, което създава цялата сурвакарска група, е наистина голямо и посещението им се очаква с нетърпение както от малки, така и от големи.