ЮНЕСКО е организация на ООН, създадена от и за всички народи на нашата планета, в чиято основа стои идеята за запазването на тяхната индивидуалност, изграждането на взаимно уважение между отделните нации и утвърждаването на разбирането, че да си различен не е лошо – напротив, всеки трябва да цени своята уникалност.
Кое е първото нещо, за което се сещаш, когато чуеш израза „символ на национално богатство“? В повечето случаи това са природните дадености. Но и обичаите, кулинарната култура, традиционните облекла също изграждат цялостния образ на всеки народ.
Именно върху храната ще насочим вниманието си в този материал, защото тя е съвкупност от класическите култури, които се отглеждат на територията на дадена страна. Голяма част от ястията са свързани и с определени обичаи или навици на населението.
А кои са десетте ястия в списъка на ЮНЕСКО, които най-силно ни направиха впечатление и решихме да споделим с теб – ще разбереш в следващите редове.
1. Пица „Pizzaiuolo“
Стартираме с нещо на пръв поглед познато – пица, но не каква да е. Сигурно си виждал в интернет клипчета с италианци, които реагират бурно, когато видят как други народи „съсипват“ пицата – с кетчуп и майонеза отгоре, с прекалено много съставки и прочие.
Е, няма италианец, който да не ти каже, че класическата им пица е Pizzaiuolo, а за нейни първосъздатели се смятат неаполитанците. Ще се изненадаш колко конкретни изисквания трябва да бъдат изпълнени, за да получиш перфектната пица Pizzaiuolo!
Първо, тестото трябва да втасва 24 часа. След това се разточва много тънко – но това се постига единствено чрез въртене във въздуха. Самата пица се пече само в пещ на дървени въглища при специална висока температура – 485°C, и то в рамките на не повече от 90 секунди.
Предлага се в два варианта: Маргарита (зехтин, домати, босилек и моцарела) или Маринара (зехтин, риган, чесън и домати).
2. Френска багета
Ще се задържим на европейския континент и със следващата класическа храна, а именно – френската багета. Това е традиционният хляб на Франция – ежегодно в страната се изпичат над 6 милиарда багети.
Багетата става част от списъка с нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО през 2021 г. Традиционният ѝ вид е с хрупкава коричка отвън и изключително пухкава и мека вътрешност.
Задължителната дължина на френската франзела е 80 см. Първата ѝ поява на френската трапеза е през 1920 г., и оттогава тя не е променяла пропорциите си. А и няма защо – самият президент Макрон казва, че тя е „250 грама магия и съвършенство“. Воала!
3. Лаваш
Оставаме на темата за хляба, но този път се пренасяме в Армения с едно истинско кулинарно съкровище – лаваша. Той се приготвя от съвсем простички съставки: пшенично брашно и вода. Тайната обаче е в начина на приготвяне.
Майсторски омесеното тесто се разделя на няколко части, всяка от които се разточва на тънка питка – почти като кора – и се изпича в традиционна арменска глинена пещ. Обикновено се сервира със зеленчуци, месо, сирена – а понякога и с всичко заедно.
След като се изпече, може да се съхранява на сухо място до половин година.
4. Северноафрикански кускус
Често децата започват деня си с купичка кускус. А в Северна Африка това семпло ястие има дълбоки корени – смята се за част от културната идентичност и присъства неизменно в семейните гозби.
Кускусът придобива особено значение през вековете, защото е осигурявал прехрана в периоди на суша и ниски добиви. В много отношения той е спасил цели общности от глад, превръщайки се в символ на устойчивост и адаптация.
Исторически източници посочват, че кускусът се е използвал още през II век пр.Хр., като е бил сред първите продукти, обработвани ръчно и превръщани в храна, която засища и придава сила.
5. Корейско кимчи
Счита се, че основна заслуга за дълголетието, характерно за азиатците, и по-точно за корейците, има храната, която те консумират през целия си живот. Неизменна част от традиционната корейска вечеря е наличието на кимчи. Грубо казано, това е корейската туршия.
Главната роля е дадена на зелето, което, в компанията на други зеленчуци, бива осолявано и оставяно да ферментира. Добавят се и доста подправки – като лют червен пипер, лук, чесън, дори домат.
Както всяко българско семейство има своя рецепта и малка тайна, която прибавя към семейната туршия, така правят и корейците. Затова има над 200 различни вида рецепти за кимчи, но както и да го направиш – все е корейско.
6. Азербайджанска долма
Вероятно ти звучи познато от сорта чушки, който си виждал по пазарите. Има защо той да се казва така – тези чушки са най-удобни за пълнене. Това откриват и азерите. Тяхната дума „доламаг“ означава точно „пълня нещо“.
Класическата азербайджанска долма обаче повече се доближава до нашите лозови сарми („сарамаг“ също е тяхна дума, синоним на „доламаг“). Тя се прави също в лозови листа, но плънката е месо (най-често кълцано на дребно агнешко) в комбинация с лук, копър, мента, капки лимонов сок и стафиди.
Традиционно се поднася с мацун – ферментирал млечен продукт, подобен на извара, но доовкусен с чесън, кориандър и малко анасон.
7. Уашоку
Тук малко ще се отклоним, понеже уашоку не е точно определено ястие от японската кухня, а цялостната им представа за това какво трябва да е отношението ни към храната и как тя трябва да се обработва и предлага, за да може максимално добре организмът да усвои всички полезни вещества, които тя съдържа.
От 2013 г. е включена в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство и е една от малкото цялостни кулинарни култури. В същността си тя представлява насърчаване на приемането на местни храни във възможно най-естествения им вид – като ориз, риба и зеленчуци.
Буквалният превод на „уашоку“ е „хармония на храната“. Когато един японец поднася храната според „уашоку“, тя е празник за всички сетива – прекрасно аранжирана, вкусно сготвена и ухаеща приятно. Какво по-хубаво, нали?
8. Нсима
Това малавийско ястие не е нищо особено – гъста царевична каша. По-важното, поради което е и включена в списъка на културното нематериално наследство на ЮНЕСКО през 2017 г., е, че традицията по приготвянето на нсима включва целия процес – от отглеждането, през преработването, до сервирането ѝ на масата. И по-важното е, че участва цялото семейство.
Момичетата се учат как да правят от царевицата брашно, момчетата пък усвояват тънкостите на ловуването на животни, за да допълнят ястието за вечеря с месо. Така майките показват на дъщерите си, а бащите – на синовете си.
Сядайки на масата, всеки се чувства допринесъл за храната и се отнася с уважение към нея. Друго нещо, което се учи покрай обичая на приготвяне на нсима, е свеждането на преяждането до минимум и създаването на по-силни връзки в рода.
9. Виенски наденички
Връщаме се отново на европейския континент с нещо много по-познато – наденичката. Но не каква да е, а точно виенската. Първият уличен щанд за тази вкусотия, който историята помни, е бил създаден през 1928 г. Носи името „Щандът за наденички на Лео“ и се намира на улица Дьоблингер Гюртел 2 във Виена.
Малко по малко те се превръщат в неразделна част от уличната среда, дори започват да навлизат и в ресторантите като основно ястие. Този местен деликатес редовно ще видите да се предпочита за късна вечеря или за бързо междинно хранене между дневните ангажименти.
Само местните знаят и ползват кодовото име на виенските наденички, а именно – „Малкият Сахер“. Откъде идва това? Някога са се предлагали само в едноименния ресторант.
10. Джинджифилови сладки
Свикнали сме да ги свързваме с коледно-новогодишните празници, но всъщност тяхната история е съвсем различна. Изработката им възниква в някои от европейските манастири, но особено внимание им обръщат в Хърватия, където с времето тяхното приготвяне се превръща в нещо много повече от сладки за следобедното кафе. Те се превръщат във визитна картичка на Хърватия.
Най-вече в северната част на страната са съсредоточени повечето чевръсти майстори на тези дребни изкушения. Приготвянето на самото тесто става по една и съща, вече утвърдена рецепта – брашно, вода, захар, сода за хляб и, разбира се, джинджифил. Изкуството в направата им се крие в украсата. Най-често срещаната форма, в която се предлагат, е сърце. Често се поставят и различни надписи върху сладките. Всичко е позволено – въпрос на въображение и майсторлък!
Артистична натура, скрита в облика на „сериозната професия“ (занимава се с финанси). Търсач на преживявания, с интерес към пътешествията и изкуството във всичките му форми. Дете на морето – обожава морския бриз в косите, пясъка между пръстите на краката и звука на разплискващи се морски вълни.