Бракът не е лесна работа… Съжителство, присъствие, робство или владичество – въпросът е сериозен и не се отнася само до Османския период в историята ни, а и до отношенията вътре в най-малката клетка на обществото (сега и във всяко историческо време). Само, че днес е лесно – развод се дава безпроблемно, стига развеждащите се да са достатъчно мотивирани.
Не така е било обаче във вековете от Средновековието, още повече, че този период от историята на България включва 2 етапа – езически и християнски. Сведения за езическия брак намираме в отговорите на папа Николай І до княз Борис І, поискани преди покръстването на българите.
В предхристиянския период имало три начина за образуване на ново семейство: кражба на мома (за кражба на момък не се съобщава), купуване на момата (отново нямаме равноправие и при тези търговски отношения) и приставане – бягство на момата при любимия ѝ.
От изброените начини само последният е доброволен, останалите са без съгласието на жената. Като се прибави и явлението многоженство, картината става още по-драматична. Но пък не се е правило разлика между децата, родени от законната съпруга и тези от наложниците.
При християнския брак (регламентиран от Еклогата – сборник от закони, издаден през 726 година от император Лъв III, Синтагмата – Сборник от канони на византийското право, съставени от Матей Властар и Закон за съдене на людете – правен документ от времето на Първата българска държава) нещата се усложняват.
Първо се въвеждат множество забрани за венчание при роднинство (близко и далечно), храненичество, осиновяване, дори при побратимени. Второ – въвежда се изпитанието, наречено годеж, което е договорно обещание за предстояща сватба.
Годениците трябвало да отговарят на редица условия – да са християни, да са навършили 7 години, да са психически здрави и т.н. Предвиждали се и парични гаранции за последващо сключване на брак, като много подробно са разписани неустойките при провален годеж.
Изключително прогресивно е нововъведението за искане съгласието на момата, като се има предвид безправното ѝ положение след сключването на брака – неограничена власт на главата на семейството да се разпорежда със съдбата на домашните си и имуществото им. Законнородените деца вече се ползвали с предимство пред извънбрачните.
При така описаните нрави и обичаи не е чудно, че разводът макар и изключително труден е бил възможен. Християнското семейно право го е допускал при определени основания.
Ето условията, при които той е ставал факт:
1. Опит за убийство на единия съпруг от другия.
2. Тежка, нелечима болест (най-често проказа).
3. Изневяра на съпругата (но при изневяра на съпруга развод не се разрешавал).
4. Импотентност на съпруга в продължение най-малко на 3 години.
5. Три години отсъствие от дома на единия от съпрузите (дори ако е взет в плен).
6. Тежко пиянство на мъжа, съчетано с изтезания върху жената.
7. Когато жената, без съгласието на мъжа ходи на баня с чужди мъже.
8. Ако жената посещава конни или други забавни игри и развлечения.
9. Когато жената гуляе с други мъже и нощува извън семейното жилище.
10. Жената може да поиска разтрогване на брака, ако мъжът злоупотребява с нейното целомъдрие или я склонява към прелюбодейства (сводничество).
Специалист по миналото и професионален търсач на тайните от историята. Неизчерпаем източник на информация, за която малко хора знаят, и извор на истини, прикрити от дебелите учебници.
Коментари