10 основания за развод според българското средновековно право

Бракът не е лесна работа… Съжителство, присъствие, робство или владичество – въпросът е сериозен и не се отнася само до Османския период в историята ни, а и до отношенията вътре в най-малката клетка на обществото (сега и във всяко историческо време). Само, че днес е лесно – развод се дава безпроблемно, стига развеждащите се да са достатъчно мотивирани.

Не така е било обаче във вековете от Средновековието, още повече, че този период от историята на България включва 2 етапа – езически и християнски. Сведения за езическия брак намираме в отговорите на папа Николай І до княз Борис І, поискани преди покръстването на българите.

В предхристиянския период имало три начина за образуване на ново семейство: кражба на мома (за кражба на момък не се съобщава), купуване на момата (отново нямаме равноправие и при тези търговски отношения) и приставане – бягство на момата при любимия ѝ.

От изброените начини само последният е доброволен, останалите са без съгласието на жената. Като се прибави и явлението многоженство, картината става още по-драматична. Но пък не се е правило разлика между децата, родени от законната съпруга и тези от наложниците.

При християнския брак (регламентиран от Еклогата – сборник от закони, издаден през 726 година от император Лъв III, Синтагмата – Сборник от канони на византийското право, съставени от Матей Властар и Закон за съдене на людете  – правен документ от времето на Първата българска държава) нещата се усложняват.

Първо се въвеждат множество забрани за венчание при роднинство (близко и далечно), храненичество, осиновяване, дори при побратимени. Второ – въвежда се изпитанието, наречено годеж, което е договорно обещание за предстояща сватба.

Годениците трябвало да отговарят на редица условия – да са християни, да са навършили 7 години, да са психически здрави и т.н. Предвиждали се и парични гаранции за последващо сключване на брак, като много подробно са разписани неустойките при провален годеж.

Изключително прогресивно е нововъведението за искане съгласието на момата, като се има предвид безправното ѝ положение след сключването на брака – неограничена власт на главата на семейството да се разпорежда със съдбата на домашните си и имуществото им. Законнородените деца вече се ползвали с предимство пред извънбрачните.


При така описаните нрави и обичаи не е чудно, че разводът макар и изключително труден е бил възможен. Християнското семейно право го е допускал при определени основания.

Ето условията, при които той е ставал факт:

1. Опит за убийство на единия съпруг от другия

2. Тежка, нелечима болест (най-често проказа)

3. Изневяра на съпругата (но при изневяра на съпруга развод не се разрешавал)

4. Импотентност на съпруга в продължение най-малко на 3 години

5. Три години отсъствие от дома на единия от съпрузите (дори ако е взет в плен)

6. Тежко пиянство на мъжа, съчетано с изтезания върху жената

7. Когато жената, без съгласието на мъжа ходи на баня с чужди мъже

8. Ако жената посещава конни или други забавни игри и развлечения

9. Когато жената гуляе с други мъже и нощува извън семейното жилище

10. Жената може да поиска разтрогване на брака, ако мъжът злоупотребява с нейното целомъдрие или я склонява към прелюбодейства (сводничество)

Коментари

Свързани:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *