Ето ме! Изтипосана на спирката на градския транспорт, под козирка, която не може да ме опази от скапания дъжд. А той точно сега реши да се лее. От подлеза дотук станах като кокошка без курник – цялата мокра. Защо тая спирка е толкова далеч от него? Защо хората трябва да бият толкова път до нея, като излязат от мола, който се намира от другата страна на булеварда? Защо?
Сещам се за косата си! Сигурно изглеждам ужасно. Успокоявам се, защото е грижливо събрана в две стегнати плитки. Е, поне това няма да го мисля, пък и хора никакви. Все едно има 100% намаление в оня шикозния магазин на втория етаж, в който бях допреди малко. Ама нямаше…
Сядам и започвам да проклинам момента, в който се натрясках снощи и реших да си оставя колата при Галена. Имала да върши някаква работа… дрън, дрън… пък нейната била в сервиз… Оф, колко съм проста! Е, на ти… кога пък съм била толкова отзивчива, че сега?! Май съм тъпа… а, бе, не съм.
Добра съм си! Я, колко съм стройна! Пък и Галенчето ми направи плитките снощи, докато си пийвахме. Ако не беше тя, сега щях да съм като плашило. Май влизам в мисловен кръговрат… Трябва веднага да изляза от него, щото ще ме заболи главицата. Торбите тук ли са?
Да, бе! К’во прави Девид Бекъм на фасадата на чантата ми?! WTF?! По бели гащи, стегнати, полегнал назад… ох, душичка милинкия. Една риза няма кой да му даде, та гол легнал. Дали му е топло? Дано не съм задигнала бельото на някой симпатяга. А, не! Мойта рокличка си е вътре. Мммм и обувчиците. В тон си ги избрах. Ах! Най-яката ще съм в събота по „Витошка“!
Фарове! Проблясват по бедрата на Дейвид. Тролея… Ех, Галена… Кога съм била толкова отзив… А, не. Не, не! Не ми трябва главоболие!
Кола било, не тролей. Майко, к’ва кола! Все не мога да им науча марките на тия бракми, ма тая има звездичка отпред. Вечерница ли е, зорница ли е, все тая. К’ва кола само!
Кара бавно. Мъж! Мене гледа. Е, че кого да гледа? Сама съм на спирката… Ама този верно мене гледа! Спира. Стъклото отдясно пада бавно надолу, а той дори не си мести ръцете от волана. Бицепсът му е колкото талията ми.
„Здраво момче – киселяче“, викам си. Ей такова ми трябва. Пита ме: „Искаш ли да те… ?“. Силни фарове и клаксон. Заслепяват ме. Тролеят… Събуждам се! Мамка му! Сън! А аз защо съм мокра? Какво ли щеше да каже? Сигурно щеше да ми предложи да ме закара до вкъщи. Дали?
Ставам, паля нервно цигара и си наливам голямо 12 годишно и си мисля. Какви причини мога да имам, за да обичам този тип „здраво момче – киселяче“? Сетих се за 10.
1. Имат мускулести тела
Тренират здраво. Всеки ден. Виждам ги, когато съм във фитнеса. Ей, един грозен няма!
2. Изглеждат добре
Ми, да. Имат усет към облеклото. Вероятно, заради финансовата си независимост.
3. Колата
Ако е само една, но притежават поне по две… Ще трябва да взема да ги науча тези марки накрая. Срамота е! Ще мога да подаря моята на Галена. Да си я ползва за резерва.
4. Нощен живот
Кой друг може да познава собствениците, охраната и, ако се налага, персонала на нощните клубове. Влизам с предимство. Оле!
5. Моренце и не само у нас
Да, защо трябва да купонясвам само на Слънчака? Ей ги къде са Антиб, Дубай… Знам ли? Където си поискам ще ме води.
6. Плаващо работно време
Ама бизнесът си е негов, ще си работи, когато и колкото си иска. Същото важи и за отпуската.
7. Ранно ставане
Всяка сутрин ще е съботна. Завесите ще се вдигат към 12:30 – 14 часа, с натискане на копче. Ох, колко ще си го гушкам.
8. Подаръци
Най-хубавите ще си купувам… от него. 😉
9. Ще ме закриля
Ако някой посмее, нека само да се опита да ме докосне. Муцунка!
10. Обича
Само мен, много ясно! А, аз – само него! Нали?
Допуших си поредната цигара и си легнах с надеждата, че колата със звездичката ще се появи отново…
Мис ИнГа е PR експерт, с интерес в най-различни области – култура, образование, здраве, кулинария. Тя знае, но и обича да пита. За нея няма теми-табу и неудобни въпроси. Пада си по стилните мъже, новите места и… сладостите на живота.
