Наричали Списаревски “Лудата глава” или просто “Спайч”. Пишел стихове и владеел перфектно немски и руски език. Бил отличен гимнастик, плувец и футболист, занимавал се с борба и бокс. Красив, умен, смел, възпитан и лесно се сприятелявал, но ядосал ли го някой, се превръщал в истински звяр. Не успява да се ожени и да създаде поколение, но мнозина му дължат живота си.
След смъртта му Радио Лондон посвещава отделна емисия за подвига му, от Токио постоянно търсят подробности за “Балканския въздушен таран”. Германците започват да го изучават подробно и вземат мерки за усилване корпуса на изтребителите, за да прилагат неговата тактика. Той е един от най-големите герои и най-смелите летци на България – “живата торпила” Димитър Списаревски.
1. Корените
Потомък е на котелски възрожденски род. Мъжете във фамилията били красиви, горди, буйни и ученолюбиви, затова хората ги наричали “аполоновци”. От този род са възрожденецът Неофит Бозвели и съратникът на Раковски Панайот Хаджидобрев – първият преводач от френски на Виктор Юго. Наричали го “списовача”, а оттам идва и фамилията “Списаревски”.
2. Чичовците
Единият му чичо е Коста Списаревски – дипломат, народен представител, деец. Бил е началник-отдел в Българската земеделска банка, генерален консул и търговски съветник в Солун, Атина, Марсилия, Александрия и Цариград. Другият чичо – Димитър Списаревски, бил офицер и поет, кавалер на български и сръбски ордени за храброст. В самия край на Междусъюзническата война е съсечен при Злетовска река, докато е парламентьор при сърбите, защото реагира остро на обидите на бившите ни съюзници по адрес на България, които петнят офицерската му чест.
3. Родителите
Бащата – Светозар Списаревски, е образован чиновник, финансов контрольор в община Добрич и офицер от запаса. Майката – Елисавета, е домакиня.
4. Раждането
Димитър Светозаров Списаревски е роден на 19 юли 1916 г. в Добрич, който тогава е под румънска окупация и носи името Базарджик. Само 16 дни след раждането му градът е освободен от българската войска. Кръщават го на чичо му – Димитър. Има брат – Иван.
5. Преместването
С Ньойският договор от 1919 г. Южна Добруджа отново остава в ръцете на Румъния. Светозар бил истински българин, не признавал разпоредбите на румънците и шумно демонстрирал националната си принадлежност. Поръчвал в кръчмата да изпълняват българския национален химн “Шуми Марица”, за което е уволнен и изгонен от страната. Цялото семейство напуска Добрич, установява се за кратко в Лом, след това в Белоградчик, а накрая заминава за София.
6. Образованието
Списаревски завършва елитната Втора мъжка гимназия “Цар Борис III”. В зрелостното му свидетелство е отбелязано, че е бил знаменосец на училището. Мечтата му да стане летец се проявява още в гимназията. Записва се в кръжока по авиомоделизъм и заедно със свои другари построяват безмоторен учебен самолет.
След това постъпва във Военното училище на Негово Величество Царя. Когато обявяват конкурс за летци, той е сред първите, кандидатирали се за новата специалност. Преминава обучения в Германия и Полша. Избран е и изпратен като офицер с още един български пилот да се запознае с тактиката на англо-американската авиация и начините на борба с нея, за което заминава на обучение край Ламанша. Там участва във въздушните боеве и усвоява в бойни условия модерната тактика на германската изтребителна ескадра при въздушните боеве над Канала.
След това е изпратен в летателната школа в град Кауфбойрен, близо до Аугсбург. Следва Авиационното училище за въздушна аеробика в Шлайсхайм край Мюнхен и накрая обучение в най-престижната школа за висш пилотаж в градчето Верньойхен край Берлин. Завършва с отличен успех.
7. Буйният характер
Макар да е много умен и любознателен, Списаревски има буен нрав и силно развито чувство за справедливост, които често се оказват пречка в бляна му да лети. Изключен е от Военното училище или защото е заловен да преписва на класно, или заради това, че прескача оградата, за да се види с момиче.
Изпратен е да си доизкара военната служба в обикновена казарма, но на традиционния военен парад на 6 май, с маршова стъпка се спира пред цар Борис ІІІ и му връчва писмо с молба да бъде възстановен като юнкер.
В школата във Верньойхен пребива немски летец-капитан, който нарича българските летци “балкански туземци”. В Бургас напердашва окръжния началник на полицията и неговите приятели, защото си позволили да накърнят честта на колега летец. В офицерския клуб в Плевен пък се разправя с любители на немски военни маршове, които не разрешават на оркестъра да изпълнява български песни.
В Скопие защитава местен турчин от гаврите на германски войници, а в ресторант грабва стол и попилява германски войници, позволили си волности към сервиращите им български момичета. На летище “Граф Игнатиево” вижда един фелдфебел да бие войниче с летва, взима я и я счупва в гърба му.
8. Героичната смърт
На 20 декември 1943 г. американски и британски бомбардировачи се насочват към София. Над 200 вражески самолета тръгват към столицата, а от българска страна се противопоставят едва 36. Димитър Списаревски е в един от българските самолети. Това е първият му боен полет. Въпреки това самолетът му не успява да стартира, той излита с резервна машина и със закъснение след другите.
Когато достига до бомбардировачите, въздушният бой вече е започнал. Със смела маневра сваля един бомбардировач, измъква се от два американски изтребителя, насочва се към група от 16 “Либърейтъра”, но в борбата си с охраняващите го британски изтребители свършва патроните на бордовата картечница. Без друг изход, но и без колебание, Списаревски се блъска във водаческата машина. Бомбардировачът е разцепен във въздуха. Врагът е принуден да се оттегли и да хвърли бомбите си в полето.
При това нападение в София са разрушени 113 сгради и е прекъснат релсовият път на околовръстната железопътна линия. Над столицата са пуснати 270 бомби, убити са 71 души. Загиват подпоручик Георги Кюмюрджиев и поручик Димитър Списаревски, който е обявен за първата българска “жива торпила”.
Самолетът му пада разбит върху височините над софийското село Пасарел. Тялото му е открито сред отломките от местните хора и пренесено в столицата. Погребан е в Централните софийски гробища в Алеята на летците.
9. Забвението
След 9 септември 1944 г. различните властимащи се страхуват от името му и в продължение на повече от 40 години налагат пълно мълчание за подвига му. Първите месеци баща му е уволнен от службата си в общината в Добрич. На майка му за дълго време е отнета пенсията, защото синът ѝ е обявен за “царски офицер”, занимавал се с “фашистка дейност”. Брат му е уволнен от армията.
Когато се опитват да изселят баща му от София обаче, подвигът на Димитър Списаревски е признат от съветския военен комендант на София. На въпроса в какво е обвинен той чува: “Неговият син капитан Списаревски беше летец-изтребител, блъсна се като жива торпила в самолета на нашия антифашистки съюзник и го свали”. “Защо така? Той не е враг, той е загинал за Родината! Той е ваш герой!”, пита военният комендант и задрасква името на бащата на Списаревски от списъка с набелязаните за неблагонадеждни, като така го спасява от репресията.
10. Почитта
На 31 декември 1943 г. в памет на Димитър Списаревски са отпечатани 100 000 военно-пощенски картички с лика му. За изключителния си героизъм е отличен с орден “За храброст” ІV степен, ІІ клас, а дълга софийска улица носи неговото име.
Приживе е поручик. През 1944 г. посмъртно е произведен в чин “капитан”, а в чин “полковник” през 2009 г. На 20 декември 2012 г. с военни почести е открита паметната плоча върху фасадата на кооперацията на ул. “Хан Аспарух” 57, където летецът е живял последните 11 години от живота си.
Паметна плоча има и в родния му град Добрич. Неговото име носи клубът на летците “Кап. Димитър Списаревски”. Ежегодно в София се провежда възпоменателно факелно шествие, наречено “Списаревски марш”. Паметници на Димитър Списаревски и наречени на него улици има из цяла България.
Вдъхновени от подвига му, Светла и Иван Илиеви създават “Балада за Списаревски”, а групата “STereoRush” – песента “Звезда над София”.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е „Право“, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
