Стане ли дума за Великите географски открития, задължително ще бъде споменато и името на Христофор Колумб. Да, той до последно може и да е бил разочарован от себе си, че така и не е открил западния път към Индия, но пък се е натъкнал на нещо още по-неочаквано – нов континент.
Незаслужено той не носи името на Колумб, а Америка, но пък това не променя факта, че той именно е първият мореплавател стъпил на него. Именно това е голямото събитие, случило се през октомври 1492 г. Какво още знаем за Колумб и неговите открития? Ще разбереш в следващите редове.
1. Да започнем с името
В историята е останал с името Христофор Колумб, но в действителност той се казва Кристофоро Коломбо (на италиански). По-близките хора до него са го наричали също Кристуал, Кристова, дори Кристофрус де Коломбо.
Предполага се, че Коломбо е прозвище, взето от името на местен действащ пират. Друга съпътстваща го загадка е свързана с родния му град. Според едни исторически извори това е италианският Генуа, но според други е населено място в Испания. До момента няма ясни доказателства в полза на някое от двете твърдения обаче.
2. Произход
Градът може и да не е известен със сигурност, но това не се отнася за годината на раждане – тя е 1451 г. Родителите му не а заможни хора и това го принуждава от малък да се качи на корибите – едва навършил 14 години и се втурва в необятната синя шир. Точно по време на тези първи свои плавания около западноафриканските и западноевропейските брегове Колумб натрупва солиден моряшки опит. В последствие той се оказва изключително необходим, когато Колумб предприема смелите стъпки към покоряването на нови неизвестни светове.
3. Слаб по математика, но силен по дух
Хубаво и ценно умение е да си на „ти“ с математиката, но Колумб е пример, че и хората, които не са особено добри с нея те могат да постигнат велики дела, въпреки този си „недъг“.
Ето, през XV век са се ползвали 2 основни метода за измерване на географска ширина – гръцки и арабски. Христофор не взима предвид, че арабските мили са по-дълги от гръцките и ползва хибриден вариант между двата метода, който е крайно неуместен. И въпреки неточните си изчисления, все пак открива „Новия свят“. Така че,ти, който си бил слаб ученик по точните науки и сметките, и твоят миг на слава е възможен, нищо че не си математик по природа.
4. За плавателните съдове
Когато Колумб и екипажът му тръгват на прословутото си пътуване, целящо да намери път към Индия от запад, корабите носят имената „Ниня“, „Санта Мария“ и „Галега“. Или поне така са били наричани от мореплавателите. Традицията повелявала те да бъдат кръстени на светци, та „Ниня“ всъщност се е казвал „Санта Клара“, а „Галега“ – „Санта Мария“.
5. Къде акостира и кои земи открива?
В своя живот като мореплавател Колумб прави 4 големи откривателни експедиции през 1492, 1493, 1498 и 1502 г. и всичките му наблюдения и изследвания са в областта на Карибския басейн – Ямайка, Куба, Бахами, Коста Рика. Прави много обстойни обиколки на островните земи, но в действителност на самата континентална Америка не стъпва никога. Странно, но факт.
6. Цял живот заблуда
Истинската причина за неколкократните плавания на Колумб на Запад е стремежът му да открие нов път към Индия. И действително, когато стъпва на „неоткритите“ досега земи, той мисли, че слиза на индийския бряг. По това време учените вече са били стигнали до извода, че Земята е кръгла, но никой не е предполагал, че има цял един неоткрит до момента континент. Затова и Христофор се заблуждава. Но това не е само първоначалното му впечатление, а факт, мисъл, с която живее до последно.
7. Какво обменя с Новия свят?
Един нов свят разкрива на откривателя си множество непознати неща. Например, хранителни продукти, като домати, грозде, царевица и… картофи. Да, неща, без които днес рядко сядаме на масата си, всъщност са внесени в Европа именно от Америка. Същото се отнася и до животински видове, като конете и кравите. Трудно можеш да си представиш селски пейзаж без тях, но това не са животни, обитавали изначално нашия континент.
8. Последни години
Тъжно, но факт – както по-голяма част от великите личности в онези времена, Христофор Колумб също умира беден, неразбран, непризнат и някак с усещането, че е излъган и използван от управляващите. Той умира на 20 май 1506 г. в град Валядолид. Към онзи момент е сякаш обикновен смъртен, но с напредване на времето започва да се разбира, че делата му са с висока стойност и малко по малко придобиват все по-голяма тежест за развитието на света.
Именно затова е решено да се отдаде специално внимание на тленните му останки и те са преместени в саркофаг, разположен върху раменете на 4-мата испанки крале по онова време – на Кастилия, Навара, Леон и Арагон. А този „пазител на мореплавателя“ се намира в най-голямата испанска катедрала – тази в Севиля.
9. Пътешественик и след смъртта
Преди да бъдат трайно установени в саркофага в Селивя, тленните останки на Колумб пропътуват също не малко километри. Умирайки във Валядолид, Христофор е погребан там. След три години изместват останките му в севилския семеен мавзолей. 30-тина години по-късно синът на Колумб решава да ги пренесе в Доминиканската република. След като французите завладяват Испаньола, ковчегът е преместен в кубинската столица Хавана. Близо столетие след това отново са пренесени в Севиля, където се съхраняват и до днес.
10. В чест на откривателя
В крайна сметка откриването на цял един неизвестен континент заслужава да бъде отпразнувано. Така, въпреки че той носи името на Америго Веспучи, през 1792 г. в Ню Йорк се провежда церемония по откриване на паметник, посветен на първия европеец, стъпил по тези земи – Христофор Колумб. В негова чест стават редица промени – районът край столицата Вашингтон става „Окръг Колумбия“, започва провеждане на изложение, посветено на Колумб. Така, макар и доста години след смъртта му, американците показват, че помнят своя откривател и са му благодарни за това.
Артистична натура, скрита в облика на „сериозната професия“ (занимава се с финанси). Търсач на преживявания, с интерес към пътешествията и изкуството във всичките му форми. Дете на морето – обожава морския бриз в косите, пясъка между пръстите на краката и звука на разплискващи се морски вълни.
