За един ден в Америка се публикуват средно между 700-800 книги. Сред тях са стари и нови заглавия, но неизменно тенденциите са бройката да расте, а да не пада. Всеки ден се пишат стотици книги по целия свят, а колко от тях се… губят? Интересен е въпросът колко от написаните книги никога не виждат бял свят.
Някои от тях се губят по случайност или изгарят в неочакван пожар, или просто се изоставят и забравят. И тъй като са в категорията „изгубени“ ние сигурно никога няма да успеем да разберем колко книги на ден спадат в този раздел. Но има 10, за чиято липса учените са напълно наясно. Списание Smithsonian Mag ни предлага да научим кои са те.
1. Омировият „Маргит“
Преди да се появят шедьоврите “Илиада” и “Одисея”, е имало и „Маргит“. Малко се знае за сюжета на комедийния епос, който е първата творба на Омир, написана около 700 г. пр. Хр. Единствената информация, която дават няколкото оцелели реда, е описанието на глуповатия герой на поемата – Маргит. Платон пише за героя, че той бил запознат с много неща, но всичко правел като с две леви ръце, а в Никомаховата етика на Аристотел Маргит е описан така: “Боговете не го научили нито да копае, нито да оре, нито на други умения. Затова той се провалял във всеки занаят”.
2. Изгубените книги от Библията
24 са книгите, които съдържа Танахът – еврейската Библия, а между 66 и 84, разделени на Стар и Нов завет, са при различните християнски деноминации. “Изгубените книги” наричаме тези, които липсват в откритите ръкописи. Знаем, че са изгубени, защото се споменават единствено по име в част от другите книги на Библията. В книга Числа например се споменава “Книга за битките на Йехова”, от която няма оцелял дори ред. Оказва се, че повече от 20 са споменатите само по заглавие книги, които всъщност липсват.
3. „Карденио“ от Шекспир
Изгубената пиеса „Карденио“ е наречена „Светият Граал“ от изследователите на Шекспир. Съществува доказателство, че Шекспировата трупа „Хората на края“ е играла на сцена пиесата за крал Джеймс І през май 1613 г. Сигурно е още, че самият Шекспир и Джон Флечър, неговият сътрудник за „Хенри VІІІ“ и „Двамата благородни родственици“, са написали „Карденио“. Но… самата пиеса все още не може да бъде намерена. От заглавието учените заключват, че сюжетът има нещо общо със сцена от Сервантесовия „Дон Кихот“, включваща герой с името Карденио. Това е напълно възможно, защото английски превод на прословутия испански роман е публикуван още през 1612 г. и е бил достъпен за Шекспир.
4. Inventio Fortunata
През 14. век францискански монах от Оксфорд, чието име остава неизвестно за историята, пътувал в Северна Америка. Той описал географията на Северния полюс, включвайки и личните си предварителни предположения – какво според него представлява, в книга, наречена “Inventio Fortunata” или “Откриването на късметлийските острови”. Той дал копие от пътеписа на крал Едуард ІІ през 1360 г., а някои твърдят, че още пет екземпляра се носели в Европа, преди ръкописът да изчезне.
Но това има продължение… През 1364 г. фламандският автор Якоб Кнойен издал книгата „Itinerarium“, в която описал по памет съдържанието на изгубения пътепис. Новата книга също била на път да изчезне, преди да я намери Джерард Меркатор – един от най-реномираните картографи през 16. век. За да публикува своята карта на света през 1569 г., той използвал описанието от „Itinerarium“ като източник при илюстрирането на Северния полюс.
5. Джейн Остин и “Сандишън”
Когато Джейн Остин умира на 18 юли 1817 г., тя оставя зад гърба си 11 глави от незавършен роман, който „щял да дразни идните поколения“, както сп. „Time“ отбелязва през 1975 г. В романа става дума Шарлот Хейуд – главната героиня, която посещава крайбрежния град Сандишън точно в момент, когато той се оформя като стабилен курорт. Остин описва какво се случва, развива някои герои и основните теми, а точно когато сюжетът влиза в кулминацията – изведнъж прекъсва. Известно е, че някои автори са се опитвали да довършат романа в стила на Остин, но все още никое от публикуваните продължения не се приема за официално.
6. „Островът на кръста“ от Херман Мелвил
По време на пътуване до остров Нантакет, САЩ, през юли 1852 г. – Херман Мелвил чул трагичната история на Агата Хеч – дъщерята на пазач на фар, който спасил Джеймс Робъртсън, моряк от корабокруширал кораб. Това послужило като вдъхновение на Мелвил за написването на “Островът на кръста”, ръкопис, който самият автор представил пред „Харпър и братя“ през 1853 г. Тогава издателите отхвърлили книгата по неизвестни причини, а след това – ръкописът се изгубил.
7. „Беднякът и госпожата“ на Томас Харди
В първия роман на Томас Харди – „Беднякът и госпожата“ се разказвало за плаващите отношения между селски син и дъщерята на местния земевладелец в Дорсетшир, Англия. Това е изяснено в единственото съществуващо резюме на книгата – записан разговор между Харди и английския поет Едмънд Гоус от 1915 г. Но Харди, който написал ръкописа близо 50 години по-рано, не могъл да си спомни много от подробностите, включително точния край на романа. Това, което знаем от резюмето, е, че в края на 60-те години на 19 в. Харди определя работата като най-оригиналното нещо, което е писал, въпреки че издателите са отхвърлили ръкописа. Някои учени твърдят, че Харди включва части от неиздадената книга в свои късни творби, включително и в поемата „Беднякът и госпожата“.
8. Черновата на „Доктор Джекил и господин Хайд“
Носи се слух, че Робърт Луис Стивънсън е написал съдържащата повече от 30 000 думи чернова на „Странният случай на д-р Джекил и г-н Хайд“ само за три дни. Но когато неговата жена Фани Стивънсън го прочела, тя го критикувала остро и казала, че би й харесало, ако сюжетът е поднесен като морална алегория. Какво се е случило след това – все още е тайна. Една от версиите разказва, че Стивънсън, за когото се знае, че обикновено не вземал предвид критиката, е изгорил ръкописа. По-късно той пренаписва романа, но вероятно с големи разлики спрямо първоначалния вид. В едно от писмата на Фани до У. Е. Хенли тя определя черновата като „тесте хартия, пълно с глупости“ и казва, че „след като го ти го покажа, ще го изгоря“. Дали наистина го е направила – не се знае.
9. Куфарчето на Хемингуей
През 1922 г. Хедли Хемингуей, първата от четирите съпруги на Ърнест Хемингуей, сложила в куфарче ръкописите на няколко кратки разказа на мъжа си, както и един недовършен роман. Отправила се към Ърнест, който в момента се намирал в Швейцария, с влак от Париж. По пътя – куфарчето и ценният товар в него били откраднати. По-късно Хемингуей казва, че би предпочел да изтрият паметта му, отколкото да си спомня за изчезването на ръкописите, сред които бил и роман, който се базирал върху личния му опит от Първата световна война. Ърнест не е правил опити за пренаписване на откраднатите работи.
10. Силвия Плат
През 1962 г. Силвия Плат започнала да работи по нов роман, който бил с работното заглавиe „Double Exposure“. Тя написала 130 страници, а книгата останала недовършена, когато тя се самоубива на 11 февруари 1963 г. Поетът Тед Хюз, който като съпруг на Силвия Плат се е разпореждал с имуществото й, казва пред списание Paris Review: „Знаех, че има съдържащ 70 страници фрагмент от роман. Майката на Плат каза, че е виждала целия роман, но аз не знаех за него. Знам само, че има 60-70 страници, които изчезнаха“.
Източник: – Аз чета – сайтът на твоята книга –
10-те най® събира най-забавните, любопитни, скандални и дори шокиращи истории – от музика и кино, през храни и места, които си струва да се посетят. 10-те най® е хора и животни, цифри и литературни герои, догадки и научни открития.
