Вече е 2051 г. и светът най-сетне се е успокоил след десетилетия на пандемични вълни и ъпдейтване на ваксините срещу Ковид 19-48… След като измря половината от човечеството, останалите хора станаха практически безсмъртни и стерилни; те равномерно се разпределиха по останалата след потопа суша, а и вече нямаше опасност от пренаселване на планетата.
Оцелелите се радваха на холограмни домашни любимци, холограмни деца, холограмни съпруги или съпрузи и това бяха едни много хармонични семейства. Обществата бяха напълно безразлични към собственото си устройство и функции, а войни вече не се водеха, защото не беше останало нищо, за което да се сражават. Политиката се беше превърнала в хоби за хора с излишна енергия, тъй като управлението на държавите беше престанало да се заплаща.
Беше въведено химическото хранене (от преработени боклуци от бунищата, натрупани през предходните столетия), тъй като заради екстремно високите температури загина растителната покривка на планетата, а съответно и хранещите се с нея животни (разбира се, измряха и хищниците, поради липса на тревопасни). Това не вълнуваше хората, тъй като, за да се храниш с истинска храна, трябва да имаш зъби, як стомашно-чревен тракт и т.н., а при човешкия вид те постепенно бяха закърнели.
С производството на химически питиета нямаше проблем, защото в тази област човечеството има стари и устойчиви традиции, но понякога на чашка от новите субстанции, хората си спомняха за времето, когато от чешмите течеше вода, а въздухът се дишаше без дебели филтри.
Разбира се, почти 6/8 от планетата беше покрита с вода, но тя беше неизползваема – Световният океан беше населен само с три вида устойчиви на отрови бактерии, които с удоволствие се хранеха с пластмасата, която беше складирана там и според изчисленията на учените тя щеше да им стигне за много, много дълго.
Извънземните, от които се страхувахме десетилетия наред, най-сетне дойдоха, но след като взеха проби (или поради нещастната случайност, че кацнаха точно в Република Северна Македония и там бяха посрещнати много недружелюбно), веднага се евакуираха към най-отдалечената част на галактиката.
„10 изречения = история“ e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
