Разликата между самодивите и самовилите съществува, макар на пръв поглед и двата вида митологични женски същества, обитаващи гъстите гори на Балканите, да са красиви белокожи и русокоси създания – комбинация между призрак и фея. За тях разказват древните митологии и не може да се каже със сигурност те от тракийско време ли са, от времето на славяните или на прабългарите, но след навлизането на християнството по нашите земи тези демонични създания със сигурност са обявени за езически, низвергнати и заточени „вдън гори тилилейски“.
Смята се, че самодивите са по-общителни и недотам вредоносни, а самовилите са саможиви, предубедени и яростни защитнички на природата, която човекът в XXI век съсипва ежедневно. Обиталищата на самовилите са в трудно достъпни стари гори, където всяка се грижи за определено горско животно, дърво, храст, билка или планински ручей, като ревниво го защитава, главно от хората.
Същото правят и горските надзиратели, спазвайки Закона за горите, Закона за лова, Закона за рибарството, Закона за защита на природата и съответните правилници. През пролетта на 2021 г., в Пирин планина изчезнал горския надзирател Д. С., а в неговия участък били намерени четири отрязани дървета, шест спънати товарни катъра и дванадесет заклани роми – ужасната касапница високо в планината била разследвана от полицията, но следствието не стигнало до никъде. Четири месеца по-късно Д. С. бил намерен заспал пред портата на родната си къща в село З., а последвалите медицински изследвания показали, че има изкусно наместени и абсолютно правилно зараснали три кръстно-поясни прешлена.
Той си спомня само, че в опит да спре незаконната сеч, извършвана от тумба роми, бил нападнат и проснат по очи след удар в кръста с тъпата страна на брадва. Бил в безпомощно състояние, но в съзнание и видял как от гората излезли повече от тридесет полупрозрачни жени, които с диви крясъци и страховити лица, с по животински оголени зъби, нападнали ромите, отнели им моторните резачки и секирите и с тях ги избили. Помислил, че и с него ще се случи същото, когато го приближили, но те просто го отнесли в някакво кале, под облаците, където го лекували в продължение на месеци…
„10 изречения = история“ e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
