На страха очите са големи, както знаем всички, а приказките за страшилища и чудовища – любими на деца и възрастни.
Едно от най-ужасните създания във фолклора по нашите земи е Караконджулът, всички етноси го споменават с боязън и му приписват най-ужасни престъпления. Смята се, че в миналото, когато хората обикновено пътували пеша, той примамвал пътници и ги завеждал до дълбоки вирове или отвесни скали и изненадващо ги блъскал или ги хвърлял между воденичните колела на някоя мелница и т.н., и т.н…
Според поверията появата на караконджула е през така наричаните „Мръсни дни“ (от Бъдни вечер до Богоявление), когато светът още не е покръстен – ужасното същество пристигало след залез слънце в нашия свят, за да безчинства, а малко преди зората се прибирало…
Имената на Караконджула са безброй: Карако̀нджер, Канка̀нджур, Кала̀кандзер, Поганец, Буганец, Меджарок, Кандзо, Гундурак, обаче обърнете внимание на названието в Северозападна България (Плевенско): Кара̀-кон и Кара̀-кончо – Черен кон или черно страшилище комбинация между кон и човек. Описанието му е по-скоро фантазно, отколкото документално (а и на страха очите са големи, както казах по-нагоре), пък и в тъмното черните предмети и черните същества не се различават ясно…
От античните митологии и от Омир знаем за кентаврите, че са били полухора-полуконе, обитатели на гъстите гори, мъдри учители и спътници на човека, но след приемане на християнството по нашите земи кентаврите били демонизирани и превърнати в ужасни създания (Кара-коне), които трябвало да бъдат гонени с молитва, кръстен знак, икони и тамян…
Имиджът им е съсипан целенасочено, а легендата твърди, че били подложени на гонения, непокорените били прогонени, а тези, които се подчинили на новите правила били „разцепени“ на две – на обикновени хора и на обикновени коне. И престанали да бъдат вълшебни създания, превърнали се в обикновена работна сила. А оцелелите забягнали надалеч – в дън вековните гори, на връх високите планини, живеят си там огорчени и озлобени и идват насам само по Коледа – за четиринадесет дни – времето, когато навестяват нашия свят и лудуват на воля.
„10 изречения = история“ e проект на © 10-те най и писателката Светла Дамяновска.
Според определенията микропроза е всеки текст, който е с обем до 1000 думи. Има и друга теория, според която това е текст, който съдържа само 10 изречения. Микроразказите на Светла Дамяновска са волен полет на въображението в митологичната фантастика и… нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти“.
Светла споделя, че пишейки тези текстове, за малко се е превърнала в гид на читателите в света на религиите и митологиите. Защо е нужно това, може би ще се запитате? Нийл Геймън го е казал така: „Религиите са места, където да застанем, да погледнем – наблюдателници, от които разглеждаме света.” А светът е пъстър и интересен, освен това се простира мноооого извън нашия кръгозор. Няма лошо да вдигнем бинокъла и да погледнем към хоризонта.
Писател, автор на множество поетични, прозаични и краеведски книги. Носител е на 70 литературни награди от национални и международни конкурси. Член-основател е на Дружеството на писателите – Враца и член на Съюза на българските писатели.
