Окей, нека проведем един хипотетичен философски синопсис между личности, живели в различни епохи, които като цяло са имали различни представи за света.
Ще си съчинявам думите им така, както ми звучат в главата, въз основа на собствените ми културни познания, така че приемайте всичко, което прочетете в КУРСИВИЯ шрифт с огромна щипка сол!
Идеята на този експеримент е да поставим под въпрос определени КАТЕГОРИЧНИ твърдения за живота, които често, бих казал дори постоянно, си подхвърляме един на друг в ежедневието… Да дадем първо думата на Ганди.
10. Махатма Ганди
„Ако си прав и го знаеш, сподели си мислите. Казвай каквото ти е на ума, дори тогава, когато си малцинство от един.“ Нека някой първи изкаже, абсолютно твърдение, върху което да спорим. Някой? Някой? А, Питагор! Да, кажи…
9. Питагор
– Смятам, че единственото нещо, за което мога да бъда абсолютен, е настоящето. Всичко останало е ирелевантно! Смятам, че човек винаги трябва да живее тук и сега, ако иска да бъде щастлив. „Изкуството, да живееш щастливо, е да живееш в настоящето.“ Миналото вече се е разпаднало, а бъдещето все още не се конструирало, и дори когато се конструира, то ще бъде отново настояще. Ще бъде днес, а не утре.
8. Аристотел
– Умен си, Питагоре, но си прав точно толкова, колкото и грешиш! „Колкото повече знаеш, толкова по-добре знаеш, че нищо не знаеш.“
7. Джоузеф Кембъл
– Така е, Питагоре, не смяташ ли, че ако не надзърнем в утрешния ден, той никога няма да дойде? Че той, иронично, както ти сам каза, без да се усетиш, ще бъде ОТНОВО ДНЕС! Ти сам каза, че бъдещето все още не се е конструирало? Кой, мислиш, го конструира? Не сме ли ние? Не са ли и всички тези хора, които в момента четат глупостите на Росен?! Ей, вие там, пред екраните! Да, точно така, на вас говоря. Четете внимателно: „Вие сте героите на собствените си истории.“
6. Сократ
– Прав си, Джоузеф, много си прав! Трябва да се гледа напред, а не надолу, и в никакъв случай – назад. „Тайната на промяната е да фокусираш цялата си енергия НЕ върху борбата с миналото, а върху градежа на бъдещето.“
5. Фридрих Ницше
– Не съм съгласен. Аз смятам, че човек се върти в цикъл, че времето е плоска окръжност. „Този живот, който досега си живял, ще трябва да изживееш отново още веднъж и безброй много пъти след това! Всяко падение, всяко премеждие, всяка въздишка и всяко нещастие. “Вчера става днес по същия начин, по който и днес става утре. Борбата с миналото е неизменна част от градежа на бъдещето…
4. Д-р Самюъл Джонсън
– Така е, и ето какво заключение си правя аз от всичко това. Щом нещастието се завръща вечно, има смисъл човек да претръпне към него, да се овълчи от болката, за да я пребори. „Който прави от себе си звяр, се освобождава от болката, да бъде човек.“
3. Бъртренд Ръсел
– Не, Самюъл. Не натам отиваше Фридрих с мисълта си. „Думите на умен човек, никога не могат да бъдат правилно изказани от устата на глупак, защото несъзнателно, той ще ги преведе в нещо, което може да разбере.“ Остави го да довърши, ако обичаш!
2./ 1. Фридрих Ницше
– Благодаря ти, Бъртренд! Това, което бях тръгнал да казвам, преди да бъда така неуместно прекъснат и погрешно разтълкуван, беше, че има смисъл човек да очаква болката във всеки един момент, и да бъде готов да я приветства. Никой не обича болка, но тя съществува. И осъзнаването на опасността от нейното завръщане държи човек мотивиран, амбициран и активен. „Тайната на реализирането на най-голяма плодовитост и наслада от съществуване, е да живееш в опасност.“ Разбира се, тази осъзнатост, сама по себе си, също причинява на човек болка и страдание, но така те са по-контролирани. Вярвам, че болката и страданието каляват човек. „Каквото не ме убива, ме прави по-силен.“
С всяко пълно завъртане на плоската окръжност човек става по-силен и издръжлив. Той става готов за нови предизвикателства и премеждия, готов да се изправи пред нови, по-големи чудовища, но трябва да внимава… „Който се бори с чудовища трябва да внимава, да не се превърне той в чудовище. И ако се взираш твърде дълго в една бездна, бездната ще се взре в теб.“ Човек трябва винаги да помни кой е и в какво вярва, за какво се бори! Да не се поддавана мисли, повлияни от моментното му състояние. „Мислите са сенки на нашите чувства – винаги по-тъмни, по-празни и по-прости.“
Росен Тенев е автор на текстове, музика и късометражно кино. Възпитаник е на департамент Кино, реклама и шоубизнес в НБУ. Фронтмен и основно творческо лице е на музикалния проект „Слава За Смет“.
