10 от най-големите неистини в историята на човечеството

1 април, известен като Деня на шегата или лъжата, се празнува по целия свят, но е трудно да се проследи кога и как точно е възникнал. Едно от разпространените схващания е, че Денят на шегата идва от древния Рим и времената, когато неговото население е било съставено предимно от мъже. Римляните канели сабинянките в града, за да честват заедно празника на бог Нептун и си правели шега с тях.

С влизането си в Рим жените се озовавали лице в лице с войници, които се престрували, че ще откраднат дъщерите им. Според легендата това се случвало в началото на април. Друго популярно обяснение за произхода на празника идва от Франция и се смята, че то е най-близко до началото на честванията на Деня на шегата.

През 16-век във Франция празнували Нова година от 25 март до 1 април. За начало на новата година била приета именно тази дата. По време на управлението на Шарл IX обаче бил въведен грегорианският календар и новогодишният празник бил изместен на 1 януари. Поради липсата на бързи средства за комуникация в онези времена, новините се разпространявали бавно.

След смяната на празничната дата много хора не искали да приемат промяната, докато други забравили за нея, и продължили да празнуват на 1 април. Инатчиите и забраванковците били наречени „глупци“ и хората започнали да си правят шеги за тяхна сметка – като например да ги канят на несъществуващи празненства. Жертвите на тези подбиви си спечелили прякора „априлска риба“, тъй като младите риби са наивни и лесно се хващат на въдицата.

Като цяло няма нищо лошо в безобидните шеги и лъжите, изказани за забавление. Лошо е обаче, когато хуморът навлезе в историята и на принципа „една лъжа, повторена 100 пъти, се превръща в истина“, той стане част от дебелите книги и научните конференции. И ако това ви се струва невъзможно, днес ви представяме някои от най-разпространените исторически заблуди.

Къде се крие коренът им, как са придобили подобни колосални размери и можем ли да ги наречем лъжи е трудно да се определи, но със сигурност това, че са далеч от истината, е неоспорим факт. Ето 10 от най-големите неистини в историята на човечеството.

1. Троянският кон

Според познатата история троянецът Парис взема със себе си Елена, съпругата на спартанския крал и това става повод за война. Тя бушувала 10 години и троянците смятали, че вече са победили гърците, но те имали един последен коз. Хрумнала им гениалната идея да построят огромен дървен кон, в който да се скрият войници. След това се оттеглили и оставили само големият кон пред портите на Троя, като предложение за мир.

Троянците разбира се, без много да му мислят, приели уникалния подарък и го вкарали в града. Още същата нощ гърците отворили скритата врата в коня и плячкосали Троя, избивайки спящите войници. Това е една от най-големите заблуди в историята. Омир споменава за това в „Илиада“, а Вергилий на свой ред екстраполира историята в „Енеида“.

За съществуването на Троя има доказателства, което потвърждава някои от разказите на Омир, но историците продължават да спорят по въпроса до колко точни са детайлите. Според историкът Майкъл Уд, троянският кон всъщност е бил таран във формата на кон, с който гърците са проникнали в града. Във всеки случай историята е придобила огромна популярност и служи като урок да не приемаме подаръци от враговете си.

2. Великият фалшификатор Хан Ван Меегерен

Хан Ван Меегерен бил художник, който се смятал за недооценен и решил, че може да подмами експертите да признаят гения му. В началото на 20 век, учени се опитали да разберат дали Вермеер е нарисувал серия от картини, описващи сцени от Библията. Ван Меегерен само това и чакал – използвал възможността да фалшифицира „Исус в Емаус“.

Внимателен към детайлите, Меегерен състарил картината, за да изглежда автентична. Целта му била да накара критиците да повярват, че Вермеер в действителност е рисувал тези картини. Получило се – картината преминала изпитанието и била обявена за автентична, а Меегерен продължил да прави и продава още фалшификати на Вермеер. Алчността надделяла и така вместо да натрие носовете на експертите, той продължил дейността си през 30-те и 40-те години.

Големият фалшификатор обаче допуснал една голяма грешка. Той продал една от картините си на изтъкнат член на нацистката партия в Германия. След войната съюзниците го сметнали за конспиратор и предател, понеже продал „национална скъпоценност“ на врага. По едно интересно стечение на обстоятелствата Меегерен трябвало да рисува, за да спечели свободата си. Трябвало да докаже, че картината не е оригинал и съответно не е национално съкровище. За целта нарисувал още едно копие в присъствието на властите. В крайна сметка се отървал само с едногодишна присъда, но умира от инфаркт два месеца след процеса си.

3. Бърни Мадоф и неговата Понци схема

Когато Мадоф признал, че неговата инвестиционна фирма е просто една голяма лъжа, това било доста слабо казано. През 2008 г. той признава, че е откраднал близо 50 милиарда долара от инвеститори, които му доверили спестяванията си.

Финансистът използвал известната схема на Понци, за да трупа милиони в продължение на десет години. Класическият номер е кръстен на небезизвестният Чарлз Понци, който действал в началото на 20 век. Ето и как става: измамникът обещава на инвеститорите голяма възвращаемост, но вместо наистина да инвестира парите им, той ги взема за себе си и използва част от парите на новите инвеститори, за да плати на старите.

Мадоф не е първият, който се сеща за това, но със сигурност е най-големият измамник, използвал схемата. Той прибира рекордна сума пари и също така поддържа схемата рекордно дълго време. Обикновено Понци схемите се сриват бързо, защото е нужно постоянно да се намират нови инвеститори. Новината за измамата идва като шок за обществото, защото Бърни бил преуспял и уважаван експерт във финансовите среди.

4. Ана Андерсън, наричана още Анастасия

В разгара на руската революция, царското семейство било пречка за болшевиките. През 1918 г. те изклали цялото семейство Романови – цар Николай II, неговата съпруга, син и четирите му дъщери. По този начин искали да са сигурни, че нямало законен наследник, който след време да се обърне към обществото за подкрепа.

Скоро започнали да се носят слухове, че не всички от семейството са били убити. От всички претендиращи да са от кралското семейство, Ана Андерсън е най-известният случай. През 1920 г. Андерсън е приета в болница след опит за самоубийство и казала, че е принцеса Анастасия – най-малката дъщеря. Тя изпъквала от останалите претенденти, защото много приличала на истинската дъщеря, а и имала изненадващо добри познания за руското семейство и техния живот.

Макар някои от близките до семейството да вярват на Андерсън, повечето я смятат за измамница. През 1927 г. бивш съквартирант на самозванката обявил, че истинското ѝ име е Франциска Шанцковска – полска работничка. Това обаче не ѝ пречи да придобие световна известност и да се опита да се облагодетелства от „потеклото“ си. В крайна сметка губи съдебната битка, която продължава десетилетия, но оставя вярна на историята си чак до смъртта си през 1984 г. През 2007 г. са открити останалите две тела и ДНК тест потвърждава, че едното е именно на Анастасия.

5. Тайтъс Оутс и заговорът за убийството на Чарлз II

Още преди този заговор, Тайтъс Оутс вече бил опитен лъжец и измамник. Той бил изгонен от най-престижните училища в Англия, както и от армията. Оутс дори бил осъден за клетвопрестъпничество, но избягал от властите. Неговата най-голяма лъжа обаче едва сега предстояла.

Отгледан като протестант от анабаптистки проповедник, той бил приет в Кеймбридж, но поради лоши държание бил изключен и започнал да движи в католически кръгове, като дори излъгал, че сменя вярата си. С подкрепата на близък приятел анти католик, Оутс се внедрил при враговете като влязъл в католическо училище. Всъщност бил дори в две такива училища, но и от двете бил изключен.

Това обаче не било от значение, защото той вече бил събрал достатъчно вътрешна информация и имена, за да нанесе удара си. През 1678 г. Оутс съчинява, а след това се преструва, че разкрива заговор, в който езуити планирали да убият крал Чарлз II. Идеята била, че те искали да сложат на мястото му неговия католически брат Джеймс. Резултатът бил три години паника, която подхранвала антикатолическите движения, а 35 души били екзекутирани. След смъртта на Чарлз през 1685 г., на трона седнал Джеймс, който изправил Оутс пред правосъдието. Измамникът бил осъден и хвърлен в затвора. Там обаче прекарал само няколко години до началото на Славната революция в Англия. Той бил освободен и дори получил пенсия.

6. Примитивният човек

Скелетът на примитивен човек, открит през 1912 г. в Пилтдаун, Англия, вероятно е най-голямата научна измама в историята. Формата на черепа му била различна от досега откритите и двамата, които популяризирали находката, Чарлз Доусън и Артър Удуард бързо обявили, че това е „липсващата връзка“ между маймуната и човекът.

Из научните среди се поражда съмнение и няколко палеонтолога и антрополога обявяват находката за фалшива. Въпреки това тя е смятана за важно историческо откритие до 1953 г., когато екип от учени най-после доказват, че е фалшификат от кости на човек, орангутан и шимпанзе и зъби, състарени с киселина.

7. Аферата Драйфус

Също като при конспирацията на Оутс, в основата на този скандал е една лъжа, която оказва драматично влияние върху националната политика. Алфред Драйфус бил френски офицер в края на 19-ти век, когато е обвинен в държавна измяна за това, че е продавал военни тайни на германците.

След широко отразяваният му процес, властите го осъждат на доживотен затвор на Дяволския остров във Френска Гвиана. След време обаче се появили съмнения, че уличаващите го писма са подправени, а истинският престъпник е майор Естерхази. Французите отхвърлили тези твърдения, а писателят Емил Зола обвинил армията, че покрива грешката си. Разярил се скандал между поддръжници на Драйфус, които настоявали случаят да се преразгледа, и тези, които били убедени във вината му.

Спорът между двете страни не бил толкова за невинността на Драйфус, колкото принципен. В крайна сметка след 12 дълги години за Драйфус се появила светлина в тунела. Майор Хуберт Джоузеф Хенри признава, че е подправил ключови доказателства и извършва самоубийство, а новоизбраният кабинет преразглежда случая. Драйфус отново е намерен за виновен, но малко след това е помилван от президента. Няколко години по-късно апелативният граждански съд го обявява за невинен и Драфус получава безупречно военно досие, като дори се бие с почести през Първата световна война.

8. Аферата на Клинтън и Люински

През януари 1998 г. журналистът Мат Дръдж разкрива сензационна история, която се оказва вярна. Президентът на САЩ Бил Клинтън е имал афера със стажантката от Белия дом Моника Люински. Подозренията нарастват, но Клинтън отрича обвиненията.

Освен всичко друго, в съда на въпроса за аферата си, президентът лъже, което се наказва от закона. Всичко започва с Пола Джоунс, която съди Клинтън за сексуален тормоз. За да докажат склонността му към подобни действия, адвокатите започнали да ровят в аферите на президента. Натъкнали се на Линда Трип, бивша секретарка от Белия дом и приятелка на Люински.

Трип имала записи на телефонни разговори, в които приятелката ѝ говори за връзката си с Клинтън. Адвокатите го притиснали със специфични въпроси, принуждавайки го или да признае, или да излъже под клетва. По време на придобилия вече голяма популярност скандал, независимият прокурор Кенет Стар разследва случая и в крайна сметка Клинтън признава. Въз основа на неговия доклад Камарата на представителите подлага президента на импийчмънт за лъжесвидетелствуване и възпрепятстване на правосъдието. Въпреки скандала Клинтън запазва висок рейтинг сред американското общество, а Сенатът го освобождава от обвиненията.

9. Уотъргейт

Две десетилетия преди скандала с Клинтън, друг американски президент се забърква в мрежа от лъжи, които оказват пагубен ефект върху цялата страна. Лятото преди Ричард Никсън да получи втори президентски мандат, петима мъже са заловени да проникват в щабквартирата на Демократическата партия в хотел Уотъргейт.

В следващите няколко години става ясно, че приближени на Никсън са дали указания на взломаджиите да поставят подслушвателни устройства на телефоните. Остава въпросът дали Никсън е бил наясно с цялата работа или самият той е наредил операцията. В отговор на обвиненията срещу него Никсън отрича да е знаел и обявява „Не съм мошеник“. Става ясно, че има записи на разговори от Белия дом, в които се обсъжда въпроса и разследващият комитет ги поисква.

Никсън отказва да ги предаде, но Върховният съд нарежда записите да бъдат предоставени. Това било достатъчно Никсън да бъде изобличен, че прикрива скандала. От записите става ясно, че той очевидно е знаел повече, отколкото е твърдял. Правната комисия на Конгреса започва импийчмънт, но Никсън се предава и напуска поста си като президент на САЩ. Скандалът оставя траен белег върху американската политика и помага на Джими Картър, който сяда на президентския стол няколко години по-късно.

10. Нацистката пропаганда

Когато през 30-те години на миналия век в Германия се заражда нацизмът, антисемитизмът не бил нищо ново. Евреите били преследвани и обвинявани много преди това. Въпреки че нацистите продължават тези вековни лъжи, този път те имат най-унищожителния ефект. За първи път антисемитизмът е разкрит в широка национална политика известна като „Финалното решение“, която цели да заличи евреите от лицето на Земята.

За да постигне това, Адолф Хитлер и неговият министър на пропагандата Йозеф Гьобелс, започват мащабна кампания, целяща да убеди германския народ, че евреите са техни врагове. Контролирайки пресата, те разпространяват лъжи, обвинявайки евреите за всички проблеми на Германия, включително и за загубата през Първата световна война. Използвайки евреите като изкупителна жертва, Хитлер оркестрира „Голямата лъжа“. И пак се връщаме в началото и теорията, че независимо колко голяма е една лъжа, ако тя се повтаря постоянно, хората започват да ѝ вярват. Понеже една такава голяма лъжа е малко вероятна, хората я приемат много лесно. Резултатът – милиони убити.