„Насилието е оръжието на слабите. Ненасилието – на силните.“
Тези думи принадлежат на Махатма Ганди – една от най-разпознаваемите личности в борбата за независимост на Индия. Политически активист, адвокат и писател, той превръща ненасилствената съпротива и гражданското неподчинение в основни инструменти срещу британското колониално управление.
Животът му преминава между Индия, Великобритания и Южна Африка, през затвори, политически кампании и масови протести. Идеите му оставят следа далеч отвъд границите на собствената му страна и превръщат името му в световен символ на ненасилствената съпротива.
В следващите редове ви представяме десет интересни факта от живота му.
1. Махатма не е рожденото му име
Махатма Ганди е роден с името Мохандас Карамчанд Ганди на 2 октомври 1869 г. в Порбандар, Индия. Произхожда от семейство от търговската каста, а баща му Карамчанд Ганди заема високи административни длъжности в княжествата на региона.
„Махатма“ е почетно название, което на санскрит означава „велика душа“. Правителственият сайт на Gandhi Smriti and Darshan Samiti посочва, че няма категорични данни кой пръв го е нарекъл така, но Рабиндранат Тагор използва титлата за него през 1915 г.
2. Жени се на 13-годишна възраст
През 1883 г. 13-годишният Мохандас сключва брак с 14-годишната Кастурбай Кападия – съюз, уреден от семействата им. „Тъй като не знаехме почти нищо за брака, за нас той означаваше единствено да носим нови дрехи, да ядем сладкиши и да играем с роднините си“, спомня си по-късно Ганди.
Двамата имат пет деца. Първото им дете се ражда преждевременно през 1885 г. и умира само няколко дни по-късно. Следващите им четири деца – синовете Харилал, Манилал, Рамдас и Девдас – доживяват до зряла възраст.
3. Пътуване във влак променя живота му
След като завършва право в лондонския Inner Temple, Ганди е призован в адвокатската колегия през юни 1891 г. Две години по-късно заминава за Южна Африка, където трябва да работи по правен спор, свързан с индийска фирма. Именно там преживява едно от събитията, които по-късно определя като повратни в живота си.
През 1893 г. на гарата в Питермарицбург Ганди е принуден да напусне вагон първа класа, въпреки че притежава редовен билет. След отказа му да премине в друг вагон полицай го изхвърля от влака заедно с багажа му. Ганди прекарва нощта на гарата.
Това преживяване допринася за решението му да остане в Южна Африка, както и да се включи активно в борбата срещу дискриминацията спрямо индийското население.
4. Борба срещу дискриминацията
Махатма Ганди участва в основаването на Наталския индийски конгрес – организация за защита на интересите на индийската общност и за противопоставяне на дискриминационните политики в тогавашната колония Натал.
През 1906 г. в Южна Африка започва и първата голяма сатяграха – форма на ненасилствена съпротива, която Ганди развива като политически метод. Повод за това става законодателство, което налага задължителна регистрация на азиатското население в Трансваал.
5. Солен поход
На 12 март 1930 г. Махатма Ганди предприема едно от най-емблематичните действия в историята на мирните протести – Соления поход.
Британската колониална власт поддържа монопол върху производството и продажбата на сол и облага продукта с данък. Това засяга особено силно бедните индийци, за които солта е продукт от първа необходимост. Махатма Ганди решава да оспори тези ограничения чрез акт на гражданско неподчинение.
На 12 март 1930 г. Ганди тръгва пеша от ашрама си в Сабармати към крайбрежното селце Данди, придружаван от 78 последователи. Походът продължава 24 дни, през които протестиращите изминават близо 390 км. По пътя хиляди хора се присъединяват, превръщайки похода в национално движение. Махатма Ганди произнася речи, призовавайки индийците към мирно неподчинение и оспорване на несправедливите британски закони.
На 6 април Махатма Ганди и последователите му достигат бреговете на Арабско море в Данди. Той поема символично шепа солена морска кал и я вдига високо. С това действие нарушава британския закон и предизвиква вълна от гражданско неподчинение из цялата страна.
6. Многобройни арести
Ганди е арестуван неведнъж заради това, че се противопоставя на несправедливото отношение към индийците. През 1908 г. той е осъден на два месеца затвор в Южна Африка заради отказ да се регистрира според действащите изисквания. По-късно отново е арестуван заради участието си в съпротивата.
През 1922 г. в Индия е арестуван заради статии, написани в неговия вестник Young India. Осъден е на 6 години затвор, но през 1924 г. е предсрочно освободен по медицински причини след операция от апендицит.
През май 1930 г. е арестуван отново по време на кампанията за гражданско неподчинение. Освободен е през януари 1931 г.
7. Приятелство с Лев Толстой
Ганди и руският писател Лев Толстой водят писмена кореспонденция, обединени от интереса си към въпросите за морала, религията, насилието и социалната справедливост. Ганди се запознава с творчеството на Толстой още през 90-те години на XIX век, а книгата „Царството Божие е вътре във вас“ оказва силно влияние върху неговото религиозно и морално мислене.
Кореспонденцията между двамата започва през 1909 г. В първото си писмо Ганди описва положението на индийците в южноафриканската провинция Трансваал и борбата им срещу дискриминационните закони.
По-късно близо до Йоханесбург е създадена общност, получила името „Фермата Толстой“. Там Ганди и неговите съмишленици експериментират с общностен начин на живот, основан на простота, физически труд и самодисциплина.
8. Призовава Хитлер да спре насилието
Ганди пише две писма до Адолф Хитлер, в които се обръща към него с „драги приятелю“ и го призовава да предотврати войната и насилието.
Първото писмо е написано през 1939 г., когато напрежението в Европа нараства. То обаче така и не достига до Хитлер поради намесата на британските колониални власти. През 1940 г. Ганди изпраща второ писмо, в което разяснява собствения си подход към британския империализъм и противопоставя своя принцип на ненасилие на насилието, войната и политиката на Хитлер. Британската колониална власт не позволява и това писмо да бъде изпратено.
9. Никога не получава Нобелова награда за мир
Махатма Ганди е номиниран за Нобеловата награда за мир пет пъти – през 1937, 1938, 1939, 1947 и 1948 г. Той обаче никога не става лауреат.
Нобеловият комитет разглежда кандидатурата му сериозно, включително през 1947 г. След убийството му през януари 1948 г. възниква въпросът дали наградата може да бъде присъдена посмъртно. Тогавашните правила допускат такава възможност при определени обстоятелства, но в крайна сметка комитетът решава през 1948 г. наградата за мир да не бъде присъждана.
По-късно представители на Нобеловия комитет публично изразяват съжаление, че Ганди не е получил наградата. Самият Нобелов архив отбелязва, че до 1960 г. наградата е била присъждана почти изключително на европейци и американци, макар това да не е единственото обстоятелство, обсъждано около кандидатурата на Ганди.
10. Покушение
На 30 януари 1948 г. 78-годишният Махатма Ганди се отправя към традиционната си вечерна молитва в градината на Birla House в Делхи. Когато излиза на поляната, към него се приближава индуският националист Натхурам Годсе, който го прострелва три пъти от близко разстояние.
Според някои свидетелства последните думи на Ганди са обръщение към Рама – „Хей Рам“, но разказите на очевидците се различават и не може със сигурност да се установи какво е казал в последните си мигове. Думите „Хей Рам“ са изписани на мемориала на мястото на кремацията му в Делхи.
Годсе е заловен непосредствено след покушението. Разследването установява, че той не действа самостоятелно и убийството е част от предварително подготвен заговор. Осем души са изправени пред съда. Натхурам Годсе и Нараян Апте са осъдени на смърт, няколко от останалите подсъдими получават тежки присъди, а Винаяк Дамодар Саваркар е оправдан поради недостатъчни доказателства. При последвалото обжалване още двама от осъдените са оправдани.
Така животът на Ганди завършва по трагичен начин – само месеци след като Индия получава независимост и Британска Индия е разделена на Индия и Пакистан. До последните си дни той работи за прекратяване на насилието между индуисти и мюсюлмани.
Милена има туристическо образование, но обича да пише. Вдъхновяват я литературата, историята и тежкият рок. Разказва за красиви кътчета, забележителности и сложността в иначе простите човешки взаимоотношения.
