Климатът е част от живота на всеки човек, независимо къде живее на планетата Земя. Хората по целия свят са се адаптирали по различни начини към климата, в който живеят.
Той влияе не само върху дрехите, които носим, но и върху културите, които можем да отглеждаме, животните, които живеят около нас, къщите, в които живеем, както и начините, по които работим и дори се забавляваме.
На 15 май отбелязваме Световния ден за борба с климатичните промени. Денят е обявен от страните членки на Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, подписана на 5 юни 1992 г. в Рио де Жанейро, Бразилия. В България документът е ратифициран през март 1995 г.
Какво любопитно открихме още за климата – ще разберете, ако прочетете статията.
Съгласно определението на Световната метеорологична организация, климатът описва средните метеорологични условия за дадено място в продължение на дълъг период от време.
Ние изучаваме климата, неговите вариации и крайности, както и влиянието му върху различни дейности – включително човешкото здраве, безопасност и благосъстояние – за да подпомогнем вземането на решения, основани на доказателства, относно това как най-добре да се адаптираме към променящите се климатични условия.
Думата „климат“ идва от френската „climat“, която има корени в латинската „clima“ и е свързана с гръцката „klima“. На гръцки „klima“ означава „наклон“ или „географска ширина“. Думата може да бъде проследена още по-назад – до гръцкия глагол „klinein“, който означава „навеждам се“.
Древните географи разделяли Земята на седем климатични зони въз основа на ъгъла на слънцето спрямо наклона на земната повърхност и продължителността на дневната светлина. Понякога обаче броят на зоните е намалявал до пет.
Основата на климата на Земята е начинът, по който слънчевата енергия се движи в и извън атмосферата и се разпределя по планетата. Множество фактори влияят върху това как се разпространява слънчевата енергия и как се формира климатът на даден район.
Един от основните фактори е географската ширина. Климатът варира в зависимост от разстоянието до екватора. Тъй като слънчевите лъчи падат най-директно върху екватора, тези области са с много топъл климат. Местата, отдалечени от екватора, получават по-малко интензивна слънчева светлина. В районите, близки до северния и южния полюс, климатът е значително по-студен.
Друг важен фактор е надморската височина. Високопланинските райони обикновено са по-хладни от по-ниските местности. Това се дължи на факта, че на по-голяма височина въздухът е по-разреден и по-малко способен да абсорбира и задържа топлина.
Близостта до големи водни басейни също оказва влияние върху климата. Районите, разположени близо до океани и морета, обикновено са с по-мек и влажен климат, както и с по-малки температурни колебания в сравнение с вътрешността на континентите.
Океанските течения играят съществена роля в регулирането на климата, тъй като пренасят топла и студена вода по цялото земно кълбо. Преобладаващите ветрове също влияят, като придвижват въздушни маси над сушата и определят температурите и валежите в различни региони.
Взаимодействието между слънчевата енергия и преноса на топлина от атмосферата и океаните води до образуването на разнообразни климатични условия по света.
Повърхностните характеристики на Земята също оказват влияние. Местата с обширно ледено и снежно покритие отразяват повече слънчева светлина обратно в атмосферата, което води до охлаждащ ефект. Океаните, напротив, абсорбират повече топлина.
Растителността също е фактор – нейното количество и вид влияят на изпарението и температурния баланс. Планинските вериги пък действат като естествени бариери за въздушните маси и често служат като граници между различни климатични зони.
Най-известната категоризация на различните климатични условия в света е създадена от германския климатолог от руски произход Владимир Кьопен през 1884 г. Категориите в нея са повлияни от географската ширина на региона. Климатичните типове според това разделение са тропически, сух, умерен, континентален, полярен и алпийски.
Други учени, като Борис Алисов, предлагат различен подход. Той описва климатичните зони по различен начин, като определя четири основни климатични зони във всяко полукълбо на Земята и три преходни зони. Тази система за класификация на климата се използва най-вече в Източна Европа. Според нея основните климатични зони са екваториална, тропическа, умерена и полярна. Между тези зони има и преходни зони като субекваториална, субтропична и субполярна (субарктическа в северното полукълбо и субантарктическа в южното полукълбо).
Климатите от миналото се наричат палеоклимати. Учените ги изследват, за да научат повече за миналото на Земята. Те търсят улики, които да им помогнат да разберат какъв е бил климатът някога. Един от начините, по които го правят, е чрез изучаване на дървесни пръстени. Всяка година, през която едно дърво расте, то развива нов пръстен, което прави ствола му по-широк. Дебелината на пръстена зависи от климатичните условия през съответната година.
Друг метод е анализът на ледени ядра, пробити дълбоко под повърхността на леда в полярните региони. Учените изследват замръзналите слоеве в леденото ядро, за да научат повече за температурите и нивата на въглероден диоксид в миналото. Те също така изучават вкаменелости и слоеве кал и пясък в езерата.
Под понятието “климатични промени” в научен аспект се разбира всяко климатично непостоянство, независимо от причината за неговото възникване. Изменение на климата представлява преминаването на климатичната система в ново равновесно състояние, което се характеризира с различни средногодишни стойности на климатичните параметри спрямо предходния период.
Още от древността хората са наблюдавали промените във времето. Съвременното изменение на климата започва през 1800 г., по време на началото на индустриалната революция. Изгарянето на изкопаеми горива генерира емисии на парникови газове, които действат като одеяло, увито около Земята, улавяйки слънчевата топлина и повишавайки температурите. Средната температура на земната повърхност сега е с около 1.1°C по-висока, отколкото в края на 1800 г. и е най-високата през последните 100 000 години.
Последните четири десетилетия са по-топли от всяко предишно десетилетие от 1850 г. насам. Много хора смятат, че изменението на климата означава най-вече по-високи температури. Но повишаването на температурата е само една част от явлението.
Известно е, че Земята неведнъж е преживявала периоди на сериозно захлаждане. Глобалното захлаждане в близко бъдеще също е възможно. Една от реалните заплахи е спирането или сериозното забавяне на Атлантическата меридионална циркулация – система от океански течения, която пренася топлината от екватора към северните ширини. Ако този механизъм бъде нарушен, Европа и части от Северна Америка могат да се сблъскат с драматично застудяване.
Топенето на ледената покривка на Гренландия ускорява обезсоляването на Северния Атлантик, което отслабва Атлантическата меридионална циркулация. Ако тенденцията се запази, до 2100 г. течението може да отслабне с 34-45%. Съществува и риск от изкуствено охлаждане, породено от неуспешни опити за борба със затоплянето чрез геоинженерство. Например, внасянето на аерозоли в стратосферата с цел отразяване на слънчевата светлина може да доведе до понижаване на глобалните температури, но и до промяна в разпределението на валежите, което ще предизвика суши в някои региони и наводнения в други.
Размерите на човешкия нос са еволюирали, за да се приспособят към различните климатични условия на планетата. Разликата в ширината на ноздрите между различните народи е по-голяма, отколкото може да се обясни само с генетична еволюция. Учените смятат, че хората, чиито предшественици са живели в по-горещи райони с висока влажност, са предразположени към по-широки ноздри. Обитателите на по-студени и сухи райони, от своя страна, имат по-тесни ноздри.
До момента са приети няколко документа с цел решаване на проблемите, свързани с изменението на климата. Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата е приета през 1992 г. в Рио де Жанейро. Нейната цел е да поддържа емисиите на парникови газове на такова ниво, че да се предотврати опасна намеса в климатичната система. Конвенцията е ратифицирана от 195 държави.
През 2015 г. страните, подписали Рамковата конвенция на ООН, приемат Глобално споразумение за изменението на климата, което обхваща всички съществуващи, обвързващи и необвързващи споразумения в една единна система. Целта на това споразумение е емисиите на парникови газове да бъдат намалени в развитите и развиващите се страни до ниво, което ще позволи температурата на световната атмосфера да не се повишава с повече от 2°C.
На 22 април 2016 г. е подписано Парижкото споразумение в рамките на Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата, което регламентира мерки за намаляване на съдържанието на въглероден диоксид в атмосферата от 2020 г. Целта на споразумението е да се запази средната глобална стойност на повишаването на температурата под 2°C и да се положат усилия за ограничаване на повишаването на температурата до 1.5°C.
В България преобладава умерен климат, със студена зима и горещо лято. Стара планина оказва бариерен ефект и има силно влияние върху климата в цялата страна. В Северна България температурите са по-ниски, а валежите по-чести в сравнение с южната част.
Според прогнозите за климатичните промени за следващите 100 години, в България ще има по-меки зими, а броят на дните с много ниски температури ще намалее. Летните дни ще нараснат с 18-20% в повечето равнинни места в Южна България. До края на века горещите дни ще се увеличат с 30%. Средната температура също ще се повиши с от 2 до 5°C до края на века.
Весела е от онези хора, чието чувство за хумор може да те разсмее до сълзи и да те разплаче до смях. Завършила е „Право“, но всячески се опитва да избягва тази сфера. Работила е в едни от най-гледаните риалити формати като „Big Brother“ и „Фермата“.
