10-те най-рядко срещани видове облаци

Облакът е видима маса кондензирани капчици или ледени кристали, висящи в атмосферата над повърхността на Земята или друга планета.

На Земята кондензираната субстанция е водна пара, която формира малки капки или ледени кристали, обикновено 0.01 мм в диаметър. Когато са обградени от милиарди други капчици или кристали те стават видими като облаци.

Природата е създала много видове облаци с различни форми, големина и цвят. Някои от тях са толкова редки, че е напълно вероятно никога да не ги видите. Затова ви предлагаме 10-те най-рядко срещани видове облаци.

10. Сутрешна глория

Сутрешна глория е рядко метеорологично явление, при което облаците изглеждат като тръби. Явлението се наблюдава в различни краища на света, но най-често такива облаци могат да бъдат забелязани в южната част на залива на Карпентерия в северната част на Австралия. Тези облаци могат да достигнат до 1000 км дължина, на височина 100-200 метра. Често се движат със скорост от 10-20 метра в секунда. Има различни хипотези за тяхното образуване, но точно обяснение за това явление, все още не съществува.

9. Облак стена

Облак стена или облак-пиедестал (Cumulonimbus arcus) е общото наименование на видовете купесто-дъждовни облаци, които имат формата на дълъг вал. Този тип облаци се формират най-вече на границата на атмосферни фронтове и са предшественик на гръмотевична буря. В района, където те се появяват е нормално да бъдат последвани от силен дъжд, поривист вятър или буря.

8. Ефект Fallstreak

Това е рядко метеорологично явление, при което в масив от вълнообразни (Altocumulus) или пересто-купести облаци (Cirrocumulus) се появява кръгла или елипсовидна празнина. Тези отвори се образуват, когато температурата на водата в облаците е под нулата, но все още не е замразена поради липсата на ледено ядро. Когато ледените кристали се образуват, това ще задейства други процеси, причинявайки изпаряването на водните капчици около кристалите: това оставя голяма, често кръгова дупка в облака.

7. Лентикулярни облаци

Лентикурялните (лещообразни) облаци се образуват на височина между 2 и 15 километра. Странната си форма придобиват при срещането на въздушния поток с планински възвишения, хълмове или хребети. Често са свързани с приближаващ атмосферен фронт.

6. Облаци Келвин-Хелмхолц

Тези облаци са с характерна гребеновидна форма, предизвикана от неустойчивост на Келвин-Хелмхолц в атмосферата. Неустойчивостта на Келвин-Хелмхолц е вълново движение, възникващо при контакта на два топлинно устойчиви флуида, движещи се с различна скорост в едно направление. Явлението е изследвано през ХIХ век от физиците Келвин и Херман фон Хелмхолц, на които е наречен. Те установяват, че разликата в скоростите на двата флуида предизвиква напречни турбулентни движения в контактната зона между тях.

5. Гъбовиден облак

Този вид облаци се наблюдават по-често в планинските райони и развитието им зависи от неустойчивостта на атмосферата. При преминаването на облаците от един вид в друг, те имат тенденцията да се сливат в малки облачни групи, съставени от облаци, който се намират в различен стадий на развитие. Първият облак по посока на вятъра е най-стар и се намира в стадий на разпадане, а последният е най-млад и продължава да се развива. Облаците от този род могат да приемат най-различни форми, наподобяващи шапката на гъбата.

4. Сребристи облаци

Мистериозното явление, свързано с появата на сребристите облаци, за пръв път е било наблюдавано през далечната 1885 година. Тези синкаво-сребристи пухкави облаци могат да бъдат видени в небето през нощта, в близост до полюсите на Земята. Те сякаш излъчват своя собствена ярка светлина. Това са най-високите облаци на Земята. Движат се в мезосферата, на височина 76–85 км със средна скорост около 27,8 метра в секунда. Именно поради тази отдалеченост от повърхността на земята, светлината от слънцето може да се отразява обратно към планетата ни.

3. Облак медуза

Altocumulus Castelanus – известни още като облаци медуза са изключително редки. Формират се на около 7 000 метра височина, благодарение на течението Гълфстрийм, преминаващо през сух въздух. Пипалата се образуват от изпаряващи се капчици дъжд. Обикновено са предвестници на проливни дъждове и гръмотевични бури.

2. Тръбовидни облаци

Още един много рядко срещан облак. В продължение на десетилетия явлението може да бъде забелязано едва 1-2 пъти. Нарича се още вимеобразен облак заради формата му. Често тези облаци се свързват с наближаваща буря или торнадо, но не е доказано. Понякога се наблюдава точно след като е отминала най-силната част от бурята. Често се срещат в тропическите ширини, тъй като са свързани с образуването на тропическите циклони.

1. Седефени облаци

Образуват в стратосферата на височина 20-30 км. Наблюдават се сравнително рядко. Могат да се видят само през пролетта и зимата, основно в по-северните географски ширини до два часа след изгрев или привечер преди залез. През деня, на фона на яркото слънце този вид облаци стават „невидими“. Изключително красиви, като преливат във всички цветове на дъгата. Появяват се изключително рядко и се свързват със преминаването на силни тропосферни ветрове и бури.